Колеги-мотористи

[Kuncavia]

Абе да не са в модула, другите участници в групата, стига с тоя монолог. Добре, че един поне се престраши да пита за маршрут

И понеже съм на вълна фукане:


Взех по-скъпата версия, след Serres ще кажа дали си е заслужавало или няма смисъл.

[vucata]

Нещо само кофти новини последните дни....

[Kuncavia]

Да, за съжаление, тази година малко се забави, успоредно със затоплянето. Сами сме си виновни за съжаление...

[drmilendd]

Малко теоретична подготовка

Пичове!
Никой не отрази покупката ми на книги. Или са добре известни на всички и аз последен разбирам за тях (вероятно) или сте пропуснали поста ми. Затова си позволих да цитирам.
Сега за тези, които не са чели тез книги ще се опитам да направя малко ревю.
Първата twist of the wrist e доста теоретично философска за начало. Насочена е повече към състезателите и мнооооооого по-малко към стрийт райдърите. Практическите съвети са малко, повече са въпросите, всеки (състезател) трябва да си зададе и да си задава непрекъснато.
Втората twist of the wrist II е напълно практически насочена отново към състезатели, но и с 90% от нещата приложими и важни при стрийт райдърите и особено при стрийт рейсинга. Нещо като учебник за California bike school. ( Според мен всеки е добре да я прочетете ПРЕДИ да отиде на CSS)
Proficient motorcycling е отлично написана и онагледена книга за стрийт райдинг, с множество ценни съвети, не само по отношение на технологията на каране на мотоциклет (нещата се припокриват с ToW II, но разбира се в Twist нещата са много по подробни), но и всички съпътстващи важни детайли около моторджийството на пътя. Препоръчвам я горещо в комплект с ToW II за начинаещи и напреднали.
П.с. Състезател = каращ на писта за време (не само проф. състезател).

[drmilendd]

А това ми е постижението от вчера.
9.00 - 15.30 с две почивки. Макс. скорост 120 км. по магистралата. За карачите прехода не е нещо особено, но с моя мотор и с моя опит се беше experience - вдъхновяващ преди Юндола (прекрасен път, невероятни гледки, лесни завои и прохладно време), съсредоточен в прохода (няколко по дълги завоя от очакваното, пясък и коли в моята лента), разбиващ камъни в бъбреците между Пловдив и Стара Загора (напречни неравности редуващи се с дълбоки вдлъбнатини, които могат да те хвърлят в канавката), и изтощителен Стара Загора - Бургас (35 градуса жега и черни кожи, умора и схващане и постоянна вибрация от мотора на макс).

[Kuncavia]

Малко теоретична подготовка

Пичове!
Никой не отрази покупката ми на книги. Или са добре известни на всички и аз последен разбирам за тях (вероятно) или сте пропуснали поста ми. Затова си позволих да цитирам.
Сега за тези, които не са чели тез книги ще се опитам да направя малко ревю.
Първата twist of the wrist e доста теоретично философска за начало. Насочена е повече към състезателите и мнооооооого по-малко към стрийт райдърите. Практическите съвети са малко, повече са въпросите, всеки (състезател) трябва да си зададе и да си задава непрекъснато.
Втората twist of the wrist II е напълно практически насочена отново към състезатели, но и с 90% от нещата приложими и важни при стрийт райдърите и особено при стрийт рейсинга. Нещо като учебник за California bike school. ( Според мен всеки е добре да я прочетете ПРЕДИ да отиде на CSS)
Proficient motorcycling е отлично написана и онагледена книга за стрийт райдинг, с множество ценни съвети, не само по отношение на технологията на каране на мотоциклет (нещата се припокриват с ToW II, но разбира се в Twist нещата са много по подробни), но и всички съпътстващи важни детайли около моторджийството на пътя. Препоръчвам я горещо в комплект с ToW II за начинаещи и напреднали.
П.с. Състезател = каращ на писта за време (не само проф. състезател).

Screenshot_2017-05-09-16-44-08-369_com.android.chrome.png

Определено съм пропуснал поста ти Не съм чел книгите, защото нямам време а и английския ми е слаб като цяло. Имаше линк с преводи и си е чисто мое оправдание, че не съм се зачел. А може и да бъркам за преводите. Както и да е, аз преди време качих филма по книгата в arenabg - https://arenabg.com/svali-torent-twist- ... ii-505122/ Препоръчам и филма и книгите (нищо, че не съм ги чел. Третата книга не съм я срещал, но ще се поинтересувам от нея. ToW няма как да не е успешна книга и филм, тъй като те са корените и създателите на CSS Препоръчвам да се гледа/чете, преди и след Калифорния, зимата да се пуска ей така на няколко пъти, просто да се припомнят неща. Дори бяхме събрали група, но така и остана с лаптоп да обиколим дефилето. Гледаме упражнение, караме, спираме, следващото и т.н.

[Kuncavia]

@drmilendd всеки километър е опит, особено за начинаещия. Аз вече почти не карам извън писта, но това което ти дават "дефилетата" е адски много. Само внимателно и с акъл. Винаги като има възможност избягвай магистрали, защото са скучни и грозни. Да грозни, по-красиво и отпускащо от балканския път няма Скоро ще има каране по Карпатите, ако ти се рискува мога да те свържа

[Kuncavia]

Както бях качил една статия по-нагоре. Проверявайте и подготвяйте екипировката преди каране. Ботушите са готови за уикенда

[vucata]

Пак ше ги унищожиш хахаххаа

[Kuncavia]

ХА! Не позна, този път слайдерите на ботушите оцеляха Но за съжаление, само те... От няколко дни се чудя как да "up-на" темата и направо ми се реве... В общи линии, този път няма да ме бива много по писането, защото не мога да си подредя мислите в главата, вече четвърти ден .

В общи линии този път не можах да взема потенциала от Serres и CSS... Идеята на комбинирания track day с учителите от Калифорнията, беше да ни помагат и коригират грешките. Бяхме се разбрали заради горещото време да излизат с нас, в късния следобед, но за съжаление, някой не стигнаха до него. Е макар и да не можеш да извлечеш максималното, то поне научаваш интересни неща, ей така от опит. Още с първата сесия, която беше, около 10:00 сутринта, температурата на вън беше около 34-35°, което определено не е много приятно, но се понася. В резултат на което, едва изкарах 5 обиколки и се прибрах. Първо, че едва дишах, второ, че правех грешка, след грешка а концентрацията бе сведена до 0. Стойката ми също беше отвратителна, абе като цяло адски некомфортно се чувствах и започнах да се ядосвам. Прибрах се в бокса и едва се освестих, температурата растеше с всяка изминала минута...

Поука номер едно - хидратация и сън - Нещо което винаги го правя в последствие е хидратацията, трябва да се пие много вода, ако и и зоб (соли, минерали и цинк), още по-добре. Освен обезводняването се получават страшни крампи, толкова страшни, че да не можеш да си намериш място на мотора, което е равно на кофти каране. Другата голяма грешка на къмпинга беше, че първата вечер, част от пийняците останахме до 2-3 сутринта и като станахме в 7, хич не беше приятно.

Втора и трета сесия не бяха по-различни. Макар и да изпих за час близо 3 литра вода и куп химия, състоянието върху мотора беше същото, тотал щета. Отелно на това, температурата на въздуха бе достигнала скандалните 42°. В крайна сметка, сложих транспондер и резултата не беше изненадваш - 1.46, което се равнява на КЪРГЛА НУЛА. Което още повече ме ядоса, теглих едни майни и се качих в кафето на климатик да си гледам квалификациите на MotoGP.

Поука номер две - никога не тръгвай да гониш време от начало, дори и само за сверка, защото те разсейва, напряга и правиш още повече грешки. Транспондера е хубаво да се слага на края, за да не ти прчи на карането, да стигнеш оптималното темпо, да свикнеш с пистата, на която не си карал 2 месеца. Реално каране, ден за ден с едно няма, пък за 2 месеца, какво да говорим.

И така, след квалификацията, даже успях да поспя 2 часа свит на един диван. Събудих се презареден и надъхан. Влезнах в бокса а температурата на вън бе вече 43°, температура на асфалта над 60°, което обезсмисляше смисъла от греачките. Проблема, не е толкова в греачките, колкото в това, че гумите се претоварват адски много, да не говорим, че вече удоволствието от карането е сведено до минимум... Но много ми се караше вече и не ми пукаше толкова от жегата. Бях сам на пистата, супер, няма трафик, няма да преча на никой, сам съм си рекърдс. Направих близо 6 обиколки, като вече усещах, че се подобрява карането, но бях доста далеч от истината, грешки не липсваха и отново стойката върху мотора отиде на заден план. Имах сили, но все пак реших да не дърпам дявола за опашката и да се прибера да охлаждам. Все пак имахме цял ден и още един след това, пък и понеделник го планувах да карам, щеше да е супер. Да ама не, в охлаждащата обиколка направих грешка, която не осъзнавах за такава, преди това, което доведе до low side и край на карането...

Поука номер три - Усетиш ли, че си пренавит, е момента да биеш контра и да охладиш страстите, прекалено високата температура и високото тегло на моториста прегряват гумите. Дори с Medium смес, не успяха да бъдат адекватни на асфалта. Може би ако бяха Hard, може би ако не правех грешки, може би, ако бях по-слаб, може би, може би, може биииии... Просто повече мисъл в главата и да се избягват адските горещини.

Грешката ми бе в това, че при излизане от завоя не подадох смес (throttle control). Идеята на това да не подам газ, бе че така или иначе излизах от завоя, обиколката бе охлаждаща и съответно не исках да натоварвам мотора. Реалността беше друга, при излизане от завоя, цялата тежест на мотора се пренася върху предната гума, което се избягва, когато се подава смес. Като добавим факта, че бях легнал много повече от нужното, за скоростта, която се движех, се получи една съвкупност предната гума да прегрее и да видя фаровете на мотора пред мен.

Е може да го имам като полезен опит, виждаш, че няма нищо страшно да паднеш, чувството, е онова същото, като да се блъснеш с колата. Става за стотни и в същото време някои части са като на забавен кадър. Изведнъж усещаш, как задника ти се влачи по асфалта, виждаш прииждащия бордюр и си казваш "Е СА СИ ЕБА МАЙКАТА", минаваш го и докато си казваш, о нищо страшно, си закопал в тревата и се премяташ няколко пъти. След като спираш някъде в пушека, гледаш да се изправиш бързо, привидно ти няма нищо и се успокояваш, въпреки, че от опита, знаеш, че като те пусне адреналина, може да не е точно така. Слава богу и след адреналина, не бе по-различно положението. Завъртях глава към мотора и ми стана лошо. Лежеше безпомощен, и ранен, сви ми се сърцето. Изтичах до него, за да прекъсна контакта, да не стане някой фал и избягах, не можех да го гледам как лежи... Започнах да се оглеждам и осъзнах, че ръкавицата е на гъз, мислех, че екипа е много по-зле от очакването, но се оказа че почти нищо му няма. В крайна сметка видях каската, която нямаше и драскотина, но това са материалните неща, за които те е яд няколко дни и след това ти е все тая, защото цената, която си платил за тях, се е избила МНОГОКРАТНО, защото ги събличаш и отдолу има един потен човек по термобельо и чорапки, на който му няма абсолютно нищо.

Е не мога да си крива душата, яд ме е за материалното, яд ме е за екипа, за ръкавиците, за ботушите и най-вече за мотора, но това е нашия спорт... Който го е страх от мечки, да не ходи на Serres! Но най-важното, което си остава е това, че си жив и здрав, че нямаш дори драскотина, синя точица или натъртено, реално ако се спънеш и паднеш на тротоара, може да имаш повече щети от конкретния случай.

След като ме докараха в бокса, докараха и мотора, хидратирах се, вода, бира, хапнах нещо и нищо не ме болеше... Отидох със страх към мотора, привидно изглеждаше ужасно. Умрях от яд за фаровете, тъкмо си бях взел 2 и пак ушите им бяха долу. В крайна сметка сега имам 4 фара без уши в гаража, но какво да се прави, такъв е живота бе бате. Clipon-а беше леща, заедно с ръкохватката и балансьора на Rizoma :(, явно в тоя спорт си трябват китайци, Rizoma си е за Cafe Racing... Поредната рогатка в кошчето, някак и свикнах, а потрошените спойлери бяха китайци, и без това ги мразех и не можех да ги дишам Общо взето това бяха щетите от към предницата. От страни положението бе сравнително добре, докато не видях новия ми капак на касетата, престърган до лагера Това може би е най-голямата цифра като цяло, открих и че тръбата на акраповича е вдлъбната и ще ми излезе малко соленко да я изправим, но както се вика, да върнем мотора на пистата, пък с тръбата може и да отложим. Задната степенка, се е счупила и реално е натиснала тръбата, но всъщност е спасила цялото гърне.

Извод тук няма, освен КУПУВАЙТЕ СИ СМОЛЯНИ СПОЙЛЕРИ, 4-500 лв, и да не ти пука, че ще станат на лайно. Целта е мотора да е на гуми до края на Август, дали това ще стане е един друг въпрос...

По-натам ще опресня поста с повече снимки, защото в момента сърцето ме боли и не ми се иска...

[vucata]

мама му старааа.... Много жалко, с такъв кеф го направи. Думите, че най-важното в случая е, че си ок са напълно излишни. Аз такива падания ги водя в графа контролирани, или в на прост език- видел си за кво иде реч да паднеш на писта. Ако беше в дефилето например, щеше мотора да е на салата, а ти с поне една фрактура. Та, горе главата и газ. Само ме е яд, че караш мотора с рогатката и фара. Намери си някаква слюда и яйце без тия неща. Като ходиш на кафе нещатат се слагатжза 30тина минути.

[drmilendd]

Ти да си жив и здрав. Какво друго да каже човек в такава ситуация. Определено си направил изводи, така че и падането не е напразно. Не е важно колко пъти си паднал, а колко пъти си се изправил след това...

[Kuncavia]

Съгласен съм. Лошото е че гледах Twist of the Wrist, филм, който съм гледал десетки пъти и си хванах грешките, които ми пречеха в карането Някак си прегряваш и си повярваш, повече от колкото можеш и започваш да губиш елементарните неща, които обаче спъват цялото каране

[nii]

"може би, ако бях по-слаб"
Я си признай колко тона тежиш?
Аз с моите 71кг нямам проблеми в завоите, освен ако не съм на 5 бири...

[Kuncavia]

Каквото и да си говорим 120 кг, са си 120 кг... Реално няма проблем, но като се добавят факторите грешки, температура и още куп физични тъпотии, нещата стават опасни. Просто в добрия случай грешките се компенсират, но има идеално лошия момент, в който няма на къде и пипаш асфалта, от към неприятната му страна