Колеги-мотористи

[Kuncavia]

Утре се включвам с нов разказ

[opsi4]

Утре се включвам с нов разказ

чакаме :)

[Kuncavia]

Ида

До Serres и назад (част 2)...

Най-накрая намерих малко свободно време, в което да се опитам да Ви докосна отново до Serres Racing Circuit и най-вече до California Superbike School at Serres. За тези, които не са се сблъскали с първа част, прилагам link

Както обещах в предния "роман", ще се видим на пролет. Така и стана, защото едно от първите неща, които започнах да правя, след като се прибрах от първо и второ ниво, беше да планувам трето и четвърто за възможно най-скорошната дата. Нещата вървяха добре, докато месец по-късно не хвърлих мотора. Разходите станаха огромни, няма да да говоря в цифри и да мрънкам, но да кажем, че се наложи над 6 месеца, да лишавам себе си и човека до мен от доста неща. В крайна сметка целта беше да се запишат двете нива и да имам нареден мотор за тях. Нещата се получиха и макар, да не беше всичко, точно както искам, вече бях сигурен, че ще успея и напрежението падна от раменете ми. Не мога да се оплача, защото знаех, че си заслужава, а миналия уикенд се убедих в това. Няма как да не се радвам, че наистина успях да се видя с не малка част от Вас на пролет. Последната седмица беше адска, концентрацията бе много под нулата, било то в работата или в личен план. Колкото по-малко време оставаше, толкова по-голяма лудница ставаше. Този път организацията от моя страна трябваше да е по-голяма, тъй като не бях куфар, като предния път, а се наложи да поема едното ремарке. (за което огромни благодарности на Kalin Tsanev, че го подсигури и ми спести множество главоболия). Отделно трябваше да кача още 1 мотор, плюс багаж на двама души и стана чиста лудница. Както имаше много място в малкото ванче, така рязко бе натъпкано до тавана. Е не малък принос към това имаха двете огромни хладилни чанти, които подсигуриха 4 дни студена бира, вода и храна. Плана беше, да потеглим от София към 14:00, като тайно си знаех, че няма как да тръгнем по-рано от 16:00. Е да ама, тръгнахме в 18:00.. И както се досещате, хванахме целия трафик до Перник. Всъщност проблема бе да стигнем магистралата, не е много приятно в задръстване с ремарке и претъпкана кола. Още по-забавното беше, че за първи път возех ремарке (не е голяма философия, стига да не се наложи да го паркираш хаха). И така, този път поне си имах компания с която да си говоря. Оказа се, че всички вече са пристигнали на къмпинга зад пистата, а "забавното", бе че в нас беше бирата, месото и зеленчуците. Още по-тъжното, бе че пристигнахме към 23:00 и ни чакаха гладни канибали на нож. Как да забравиш думите " Копеле, второ барбекю палим и ядем Бейкролс"... Както и да е, грешката бе поправена, разпънаха се останалите палатки, свинята зацвърча, бирите се отвориха и всичко бе наред. Легнахме рано (някои), защото утре ни чакаше нещо прекрасно. Най-хубавото, е че имаше много хора, които ще карат за първи път дори на писта, като знаех какво ще изпитат, дори се вълнувах повече от тях.
Гръмна алармата в 6:20, макар и краткото време за сън, някак въздуха там помогна за по-бързо възстановяване. Беше ни налегнала страшна влага и всичко беше мокро. Пихме по едно кафе и закарахме моторите на писта. Като си минал веднъж през регистрацията е добре, някак все едно отиваш и правиш нещо, което е от ежедневието, за "зайците" обаче беше онази тръпка, в която не знаеш какво по дяволите става тук. Естествено, за по-голямата българска група бяха осигурени доста преводачи, повечето, от които минали къде през Serres, къде през CSS и помага на всички, за да стане всичко по-лесно и по-бързо. Така за около 30 минути всички бяхме регистрирани и с налепени стикери. Последни корекции в налягането на гумите и оставаше да започне брифинга, който е малко скучен, като го слушаш за 3-ти път, но пък винаги откриваш нещо ново. Естествено, не пропуснаха да ме посочат за нарушаването на едно от правилата на пистата, все пак имам паметливи приятели. Започнаха лекциите, като всяко ниво пое на различна дестинация. Толкова много чаках 3-то ниво и най-странното, е че никога не съм се опитвал да се "кълча" по мотора преди това, за да не си направя грешна стойка, която да ми е по-трудно да коригирам в последствие. При първото упражнение на мотора, се оказа, че не е толкова трудно да си подвижен, без да клатиш целия мотор. Като цяло нещата бяха максимално лесно обяснени, никой не срещна трудност. Дойде време за първата сесия... Леле... Тук изненадата беше огромна, макар да бях изкарал два дни на Serres, първите няколко обиколки не знаех къде се намирам. Познавах пистата, но стила на каране беше толкова вдървен, спрямо последното каране, че човек ще каже, че за първи път стъпвам там. И така, освен, че трябваше да се фокусирам върху новото упражнение, то трябваше постепенно да си припомням стъпките от старите. И така, след около 5 обиколки, започна да ми харесва как се получават нещата. Единствено, не знаех какво правя със стойката, защото не можех да се видя от страни. След сесията, треньора ми каза, че съм перфектен... WTF??? Бях изненадан, че това 115 килограмово, чудовище може, да се е справило добре. Осъдихме къде се чувствам несигурен и работихме над това в последствие. През останалите упражнения, все повече се отпусках, но в същото време се натрупваха много нови неща и техники, които водеха до грешка след грешка. Не за друго, а защото се налагаше да мисля върху всяко едно мое действие и когато това не е рутина, времето от завой до завой, не е достатъчно за да си наредиш всичко в главата и да влезеш и излезеш от завоя, така както искаш. Единствения начин да подредя нещата бе да върна темпото, ама мамка му, когато си на писта, неусетно се увличаш и подаваш смес, на няколко пъти обърнах нещата на Track Day, като тези пъти, бяха най-грешните от всички. Все пак разума се връщаше под каската, намалях темпото и нещата се получаваха. Към края на деня пред мен седеше само един но не малък проблем - десните завои. За тези които не знаят Serres е предимно дясна писта (крайно дясна) и накрая се оказва, че левия ми слайдер е изтъркан на половина а десния не е мръднал... Като цяло търкането на слайдери, степенки и ботуши не е показател на това дали си минал добре през един завои или не, но пък си е от онова коплексарско-готиното. Проблема беше повече в това, че не се чувства О.К. на мотора, било то по време на завиване или като стойка. Усещах, как като се изнасям в дясно има напрежение, докато в ляво го правех с лекота. Дължа го на психическа основа, заради падането ми на дясно. Същото го усетих и на няколко карания, които имахме с групата през пролетта. За разлика, миналия Serres бяха свалил почти до 0 слайдера на десни ботуш. Коментирах това с треньора, даде ми няколко насоки и така след няколко обиколки, започнах да подобрявам десните завои. Започна да се търка леко и десния слайдер, но като цяло се чувствах доста по-комфортно на мотора. За съжаление, нещата приключиха към 17:00. Толкова изморен от времето и самото каране, а душата иска още и още... Получихме си грамотите, направихме групова снимка и прибрахме моторите в бокса, който Григор бе подсигурил за нас, за да не ги разкарваме по хотели или къмпинга. Върнахме се при палатките, бирите започнаха да пукат още докато раздават грамотите, както се вика трябва да се хидрираме. Скарата отново цвърчеше и обсъждахме как е минал деня ни. Всички бяхме видимо изморени и както вчера, повече легнаха рано. Е едни бастуни винаги можеха още малко повече, макар, че знаеха, че ще псуват на сутринта...
И така, отново алармите гърмяха рано, рано, но този път вечерта имаше страхотен вятър. Имах чувството, че ще ни литне палатката. Този път влага нямаше ,а вятъра бе разкарал всяко едно облаче от небето. Което бе предпоставка за адска жега... На бързо се пренесохме на пистата, като този път с бокса, бе по-лесно да подредим моторите и да се регистрираме. Вече нещата се случваха по-бързо, като отново всички минахме през брифинга. Този път за съжаление вятъра остана и се наложи да разглобим шатрата за българската група, която беше осигурил Григор. В предния ден бе добре, криехме се под сянката на столчета и масички, имаше огромен вентилатор, който идваше адски добре в тази жега, но този път щеше да пече. Всъщност вятъра, идваше доста добре, след което тези, които почиваха се криеха в бокса. Екстри, които доста от другите групи нямаха и трябваше да се спасяват по единично. Само, че ние, напук на всичко бяхме едно задружно българско семейство. Познати и непознати си помагахме, кой с каквото може. Макар силните хладилни чанти, леда бе на свършване, без проблеми бяха докарани около 10-15 кг. които подсигуриха охлаждането за още няколко дни. Започнах четвърто ниво, беше ми интересно как точно стават нещата там, но никога не си бях направил труда да питам. Много рядко може някой да ме види да питам за нещо, което е моя огромна грешка. Да беше от гордост или от срам, да кажеш, ама нито съм горделив, нито срамежлив, както и да е. Оказа се, че трябва да се попълни анкетна карта, по която да преценят какво искаш да подобриш. Понеже бях пропуснал тази част, моткайки се по пистата се наложи устно да се разберем с новия ми треньор за деня. Получи се смешно, защото той ме пита "какви затруднения изпитваш" и аз казах "никакви". Той се засмя и каза, че се обажда в MotoGP, да ме взимат хахаха. В крайна сметка се разбрахме какво искам да подобря. Както се очакваше или поне за мен не бе изненада, че ме върна на точки от второ ниво. Направих няколко обиколки, след което се прибрахме. Обясни ми какви други грешки е видял в мен и започнахме да ги чистим една по една. Нещо бях се ядосал на себе си, че допускам толкова елементарни грешки, че дори станаха по-зле нещата. В един момент обаче, започнах едно по едно да изчиствам нещата, ставах все по-уверен и все по-бърз. За разлика от първия ден, в който правех всичко възможно коляното да докосне асфалта, започнах да го прибирам където е възможно, защото се наложи да обръщам слайдерите, тъй като изчезваха скандално бързо. Следях си гумите след всяка сесия, настройките на окачването които ми направи Stoyan Haralampiev преди Serres оказаха огромно влияние. Личеше си по гумата, а и самия аз усещах мотора много по-стабилен. Толкова бе мек предния път, че усеща в завоите как задницата ми подскача и хич не е комфортно, да не говорим колко опасно е едно разбалансирано окачване, живо чудо, е че предния път не съм ходил за маргаритки. И така, към края на деня карах все по-добре и все по-уверено. Заснеха ми видео, което обсъдихме и почти изчистихме в последната сесия. Главните проблеми ми бяха постоянството в идеалната линия или липсата на такава и изпреварванията. Помогнаха ми дори за изпреварванията, макар точно в първия ден да паднаха над 4-5 моториста и един дори да бъден изгонен от мероприятието за втори черен флаг. Срам не срам, гнусния турчин ме мина с GS1600, но той бе като на Track Day, а не за да научи нещо. И макар, да се говори много на втория ден точно за правилата на изпреварване докато тече самото обучения ми бутнаха някой друг полезен съвет. Така на финала бях изчистил почти всичко, остана единствено забележката за постоянството. Няма какво да се лъжем, материала е страшно много и за да се усвои, трябва адски много тренировки, за да стане всичко рутинно и да гониш единствено подобряването на времето. За четири курса, няма как да си готов да даваш под 1.3, нито да си перфектен във всяко отношение. Трябва практика. Точно това и мисля да направя, до края на годината да направя колкото се може повече дни на пистата и на пролет отново да запиша 4-то ниво, с което да изчистя, това, което не съм успял сам. Отново ни наградиха, бирите пукнаха, но този път цялата трупа отидохме в града да хапнем. Повъртяхме се и се прибрахме, решихме че този път няма да ставаме в 6 и ще може да пийнем по някоя друга бира в повече, но се оказа, че след тези два дни, физически е невъзможно и когато трябваше да станем по-късно, легнахме най-рано...
Макар да трябваше ставаме по-късно, рано рано се излюпихме всички. Имаше доста останало месо и затова реших да го приключа на закуска, пък и щяхме да си имаме в бокса за през деня. Събрахме катуна да е готово всичко и се изсипахме на пистата. Тук е момента да препоръчам на всеки, който реши да записва две нива или дори едно, но има възможност да остане, да остане и за понеделник. Да отидеш на Серес и да не се пуснеш на Track Day, е като отидеш в Рим и да не видиш Папата. Вярно става много като разход, но ти си там, защо да отлагаш, като може просто на следващия ден да си платиш карането. Първо, че през уикенда е една идея по-евтино, но второ и по-важното, е че няма много хора. Което за новаци, е огромен плюс. Още по-забавното, бе че на пистата имаше около 15 мотора, от които всичките бяха български. Нямаше нито един грък... Изкарахме моторите и още в 10 започна загряващата обиколка. Е нямах търпение и веднага се пуснах. Темпото беше бавно, като цяло се следях да влагам всичко научено. Като си по-бавен си по-концентриран. Изкараха ни след 15 минути и след това пуснаха групата на бавните... O yes, пак съм аз. Сесиите са по 20 минути, като смешното бе, че няколко дни, преди това, като разбрах, си казах "е много малко бе". Кое бе... на десетата минута не знаех къде се намирам на писта, а реално се оказа, че 20 минути минават като 2 минути... Редуваха ни през 20 минути, бързи и бавни. През цялото време се стремях да не карам на цялата газ и да си експериментирам "идеалната линия" и още куп други неща. Е имаше моменти в които правих няколко обиколки на цялата газ и се прибирах да почивам. Случваше се да правя по 4-5 обиколки на сесия??? А уж 20 минути ми бяха малко... Няма как, 3 дни на пистата си е адско натоварване особено за краката. Към обеда калифорнийците изглеждахме смазани. Още сутринта ми казаха да си завъртя задната гума, защото дясната страна почти я няма. Отлагах и накрая открих, че ми няма маркерите ... Лошо, оказа се, че няма и кой да ми смени гумата. Машина има, ама никой не можеше. Тук е момента да похваля Гърците, които по принцип не харесвам много. Отидох до един гумаджия със задната гума да мия сменят. Завързахме приказка и дори не ми взе пари за смяната. Бързо се прибрах, добре че уцелих обедната пауза и мотора бе готов за нови премеждия. Ставах все по-бърз и по-бърз, сесиите рядко надвишаваха 5-6 обиколки. Харесваше ми, чувствах се невероятно. Небето изведнъж се стъмни, започна да гърми и тръгнахме да прибираме. Аз обаче исках да знам време??? В бързината взех на Григор транспондера и газ. Беше ред на бързата група, но нямаше време да чакам моята, а и беше останал само 1 луд да върти сам. Първата обиколка загрях слика, след което дадох цялата газ. Елементарни грешки валяха като из ведро. Бърках завои, бърках си стойката, заради което единия ботуш почти замина, одрах колената на панталона, но не ми пукаше. Целта след калифорния бе сложена много отдавна, а именно 1.40. Дадох повече от колкото позволяваха възможностите ми за последните обиколки и след 4 опита влезнах в бокса. Започнахме да гледаме историята - 1.39 последна, 1.45 предпоследна (тук се наложи да изпреварвам и се забавих), 1.38 и 1.40 WTF??? 1.38... Камък падна от душата ми. Макар времето да е доста далеч от добро, за мен това бе огромен напредък и стабилно начало, което да градя от тук на татък. Със сигурност щях да съм разочарован ако бях над това време, но слава богу, не се случи. Следващата цел пред мен е да получа постоянство във времената, след което да падна на 1.36. Дали ще стане на следващия Track Day или след няколко, за мен това е без значение.
Наистина, препоръчвам след една Калифорния да направите Track Day. Да изморително е, оскъпява бюджета, но реално докато всичко е най-прясно в главата е най-лесно да се упражнява. За справка след предната Калифорния паднах и нямах нито времето да карам извън писта, нито на нея, което указа влияние на завръщането ми.
Следващите дати за CSS на Serres са на 1-2.07.2017 г. Аз за съжаление няма да мога да се включа като участник, но не е изключено да ударя рамо на организаторите ако имат нужда. Ако сте стигнали до финала на "романа" и още се чудите какво да правите, ще ви кажа... Запишете California Superbike School at Serres!!! Гарантирам, че ще оправдае всяка инвестирана стотинка. Ако искате да си оправите карането, бързо и видимо - това е начина. Учениците са от напълно начинаещи до такива с доста опит зад гърба си на пътя и на пистата. За тези, които са напълно начинаещи, може да има лек дискомфорт от това, че ще са по-бавни, но в крайна сметка за тях ще е много по-лесно да усвоят материала, като нямат създадени грешни навици. За повече информация може да пишете директно на мен или да се свържете с Grigor Popov - 0888 67 30 40. Ще помогна с каквото мога, но за пълни и най-точни подробности, организатора на българската група е точния човек.
И понеже стигнах до организатора а и съм на края на романа, няма как отново да не изкажа огромните си благодарности към него и към всички хора от екипа му. Благодаря за прекрасно изкараните 3 дни, за цялата помощ през мероприятието, за всички съвети, които ми даде. Няма как да не подмина осигурения превод на толкова много хора, организацията от към това, да изпъкнем на пистата, като най-подготвената група с бокс и шатра за всички от вентилатори до маси и столчета... Благодарности и на всички стари и нови приятели, с който помагаха, дали да си вържем моторите, дали да си сменя задната гума, дали за лед за бирите, за всичко. ГОЛЕМИ СТЕ!!! Без вас нямаше да е същото. Нямам търпение да се видим отново...

СНИМКИ

На тази снимка сме цялата българска група. В сравнение с предния път от 4-5 човека, прогреса мисля, че е зашеметяващ.


Тук сме вече курсистите в двата дни.






Като цяло, мисля, че беше най-пълната Калофорния на Serres досега.






Като изключим, комплексарския факт, че гумата е запълнена (на 200 широка), може да се види как трябва да изглежда една гума след сесия, ако всичко е правилно. По-надолу ще дам пряко сравнение, преди и след настройките на окачването ми. През трите дни, поддържах връзка с майстора и следяхме развитието на мотора на пистата.

[Kuncavia]

Това ни беше бокса, който осигури Григор и така изпъкнахме пред всички, като най-организраната група, но не само с това. Нямаше никой друг с шатри, ядене, студени напитки, вентилатори и много други, на пръв поглед малки екстри, но в тази жега, са огромни.


Този хаос, всъщност е само половината :D




Закуската ни в последния ден хахаха


И 1/2 от амбалажа








Тук реално може да се види разликата в износването на гумата. Това е със старите настройки (или не настройки) на окачването. Разликата е видима от 10 метра, но като най-важно, мотора се усеща много по-стабилен, от преди.














Събрахме катуна, точно преди да ни завали, но като цяло само покапа малко и на прибиране, пътя беше сух.


Тук може би, ако не гонех време, екипа щеше да е здрав, а за ботушите, проблема идва от стоковите стойки. Поръчваме състезателни, за да ни е мирна главата, защото тези ботуши, хич не са евтинки...

[Ivo 1983]

Много е приятно, когато видиш как човек прави нещо с голям мерак и желание! Аз въпреки, че не карам мотор, чета с изключителен интерес репортажите ти!
Поздрави и много успехи ти желая!

[vucata]

Е тфа е. Така се живее 200 години.
Междувременно си взех каска, ама аз клоня към по туристическо каране, въпреки пистовия мотор. Юли месец замислям тая да я оставя за жена ми, а за мен едно Shoei за около 1200 лева... Но първо ще смена мотора с нещо спорт туристическо поне 1200 кубика

[phantom_]

Браво на kuncavia много добре го е написал,и явно много добре си е прекарал Много се радвам че го споделя с нас

[Kuncavia]

Наистина си изкарах страхотно, следващата Калифорния на 1-ви и 2-ри Юли пак съм там, само че като support. Е разбира се, ще се възползвам от track day на 31.06 и 03.07

Имах огромно притеснение, че съм изял едното ухо за закачане на протектора на ботуша... Слава богу съм се разминал с малко. Имам спешна нужда от спортни степенки иначе ще стане дебело...



@vucata Добър избор да оставиш AGV-то на жената Не знам за този клас на AGV, но най-странното за мен на 6-та (ако не бъркам), че е по тиха от моя NXR, а цената е двойна

[vucata]

Дам... Нямам идея защо се получава така. Даже ме съветват да взема Arai вместо Shoei-то... Иначе днес направихме едно дефиле до Мездра и обратно. Каската е доста шумна слес 200, но пък за сметка на това е 300 пъти по-провретрива, лека и удобна от Шарка. Много добра вентилация, очилата са уникални. Карах 3-4 часа общо и очите не ме заболяга, а имам доста слънчеви очила, верно не са Прада или някоя скъпаркса марка, ама некви Рвйбанки, Томи Хилфигър и очите ми стават на понички... Не знам AGV с кво ги правят, ама съм мнооого доволен.
Не знам дали си карал до сега със спортни степенки, амаа ще ти е много дърво в началото. Оня ден на един пич на джиксера му сложихме, и все още е като новобранка

[red rider]

Тествай някоя Шубертка, щом ти се дават пари.

[vucata]

Не е каска за моя стил на каране. А и като се вземе вече по-сериозната машина, ще ми е нужда бая спортна каска, която ше е устойчива и сравнително мнооого аеродинамична за скорости над 300...

[kaiser666]

След като му бяха отстранени някои болежки, дедо излезе да се разтъпче.

[Kuncavia]

Дано да слуша още дълго. Какъв модел точно се водеше, много прилича на един емблематичен за мен модел, който преди години ме запали по моторите

[kaiser666]

ЦБР 1000 Ф Ураган

[Kuncavia]

Не е този който си мислех

Прилагам едно доста интересно четиво, за тези които имат желание да ходят на писта. А именно едно от най-важните неща е приготовленията за пистата LINK
Като цяло са базови и сравнително ясни неща, но определено едни такива елементарни липси могат да направят престоя ви на пистата истински ад. Както повечето са ходили да гледат различни мероприятия на писти, със сигурност са забелязали, че там е адски пек и няма къде да се скриеш. На Track Day, който направихме миналия понеделник, нашата група беше единствена с бокс, но и да не го бяхме наели имахме шатра. На 30 до към 40 градуса, в зависимост от сезона, когато те пече буквално отгоре и отдолу и няма къде а се скриеш, освен, че е неприятно е и адски изморяващо и ще се отрази на вашето каране. Една шатричка е добро начало. Също така, възможността след като слезнете от мотора да седнете е огромен плюс, особено след 2-3 сесия. Ако сте за няколко дни пък да не говорим. Маса, също е задължително, не става да седиш като подчовек и да се навеждаш за всяко нещо. Един пепелник (за гадните пушачи), вода и нещо за хапване да можеш да сложиш под носа си, са голям плюс. Списък с нещата също е препоръчителен, защото в противен случай в бързината, винаги се забравя нещо Колкото по-подготвени, толкова по-приятно ще си прекарате.