1 500 000 убити
На 24 април 1915 г. хиляди са избити в Истанбул и другите големи градове в империята, с което е поставено началото на масово изтребление на тази общност. Затова и днешния ден е обявен за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид.
По време на Първата световна война Русия и Турция са в двата враждуващи лагера и арменците в южната ни съседка са възприемани като врагове на страната и поддръжници на Русия. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити.
Над един милион арменци /според британските източници/ са убити, а оцелелите след края на конфликта са принудени да емигрират в руската част на Армения или в Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
В редица страни по света се състояха прояви по случай 95-та годишнина от началото на арменския геноцид. В шествие в Париж участваха няколко хиляди арменци, сред които беше и певецът Шарл Азнавур. Във Франция живее най-голямата арменска общност в чужбина – над половин милион хора. Годишнината от изтреблението на арменците в османска Турция бе отбелязана също с шествие пред Белия дом във Вашингтон.
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...
Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
П.с. Докато има жив арменец в България, ще има и паметник на Яворов. Независимо от това че , вече 2 пъти го крадяха