Българската граматика и малко трикове накратко

Взаимопомощ, полезна информация и всичко, извън темата на останалите секции
Потребителски аватар
pit
Мнения: 693
Регистриран на: Пон 21 фев 2005 12:20
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София
Контакти:

Българската граматика и малко трикове накратко

Мнениеот pit » Съб 05 май 2007 1:55


Българската граматика и малко трикове накратко
В помощ на всички които обичат българския език и желаят да пишат в тези форуми.

Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.

2. В собствени имена:

• в имена на лица, в презимена и в прякори.

• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

• в имена на небесни тела като астрономически понятия.

• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила:

1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.

3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.

Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.

5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Препинателни знаци:

1. Точка

• Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.

• След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

• За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

• Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

• Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?

• След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.

• В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

• Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!

• Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!

4. Запетая

• В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.

o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.

o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.

o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.

o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.

o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението.

o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.

o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.

o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

• В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:

o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.

o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.

o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.

o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

• Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

o Пред съюза и, употребен еднократно.

Забележки:

o Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.

o Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.

o Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.

o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.

o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.

o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.

o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.

o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.

o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.

Забележки:

o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.

o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.

o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.

o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

5. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. ова става главно в следните случаи:

• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.

6. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.

• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!

• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.

7. Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

8. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Забележки:

o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/

o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

9. Скоби

• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

10. Многоточие

Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

• В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...

• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.

Правила за писане на числа и номера

1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.

3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.

7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.

8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Съвети и хитринки

Учете се да пишете по десетопръстната система и по БДС. Това ще ви донесе много предимства:

• ще може да пишете бързо и на пишеща машина;

• няма да имате проблеми с разни кирилизиращи програми - новите версии на операционни системи имат вградена поддръжка на тази подредба;

• Подредбата БДС е една от малкото, създадена на базата на статистически натрупвания за честотата на използване на различните знаци, поради което, дори пишейки на десетопръстната система, вие реално използвате почти изключително само някои от пръстите. Дори най-разпространената подредба за английско-говорящите държави, дето и викат QWERTY, не е създадена на този принцип. Ако някой проявява интерес, мога да му разкажа как е възникнала QWERTY, нека ми пише....

• има и други, но да не ви отегчавам...

Не използвайте паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази работа хората са измислили табулатори или ако е нещо по-сложно, може да използвате таблица, на която не се виждат контурите.

Използвайте Autotext, който ви позволява само с няколко знака да вмъквате готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформите бизнес-кореспондецията си или фирмена бланка.

За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, използвайте знаци, които не позволяват пренасяне - паузата и тирето в този случай се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това ще ви спаси от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други такива.

Използвайте автоматичното номериране на страниците - в противен случай всяко разместване или преформатиране ще ви накара да си разгледате целия дълъг документи....;-§))))

За текстове или картинки, които се повтарят в началото или краят на всяка страница, използвайте Headers and Footers. Това ще икономиса поне 30% от времето.

Запазвайте на диска всички изготвени от вас документи, удобно класифицирани по папки на определено място. Така ще имате сламки за следващите, които ще изготвите от старите с минимално редактиране.

Никога не използвайте основната директория на C: или пък директориите където са инсталирани програмите за вашите документи. Това ще ги спаси при много от критичните ситуации и ще помогне на човека, който ви обслужва компютъра.

Архивирайте документите си редовно и без отлагане - програмите се възстановяват бързо, но документите, изготвени от вас се пишат наново.

Това са неща, които се сещам на първо време. Страницата е отворена за ваши съвети. Ето тук може да бъде следващият, написан от вас.

Таблица на най-често срещаните съкращения

в. = век ж. р. = женски род Сл. Хр. = След Христа
в. = вестник ср. р. =среден род пр. н. е. = преди нашата ера
вж. = виж заб. = забележка т. е. = тоест
вм = вместо и др. = и други п. п. =. после писано
г. = господин и мн. др. = и много други р. = река
год. = година и др. т. = и други такива с. = село
гр. = град напр. = например св. = свети
д-во = дружество проф. = професор сп. = списание
д-р = доктор и под. = и подобни срв. = сравни
ед. ч. = единствено число и пр. = и прочие стр. = страница
мн. ч.= множествено число и т. н. = и тъй нататък тел. = телефон
м. р. =мъжки род Пр. Хр. = преди Христа т. г. = тази година

Материалът е копиран от http://www.ChurchBG.com - Български Християнски Портал.
mod edit: dobrinb




Потребителски аватар
MamaMy
Мнения: 498
Регистриран на: Вто 27 юни 2006 22:33
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Едно малко село край Плевен

Мнениеот MamaMy » Съб 05 май 2007 12:49


За тези които имат слаби оценки по български и литература, се предлагат автоматични речници за фаерфокса. При писане в нета, сгрешените думи се подчертават и при кликване с десен бутон върху тях се предлагат верните думи или добавяне в речника при липса. Аз естествено си добавих
Bulgarian Dictionary 2.0.0.1 :twisted:

Последна промяна от MamaMy на Съб 12 май 2007 2:37, променено общо 1 път.




Потребителски аватар
pit
Мнения: 693
Регистриран на: Пон 21 фев 2005 12:20
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот pit » Сря 09 май 2007 11:09


Vasseto написа:Това изобщо не е важно за мен и не смятам да го спазвам.
Аз спазвам по интересни неща,като това например: http://forum.vwclub.bg/viewtopic.php?t=269 .


Това е култура не е нещо задължително :wink: ако искаш пиши и от дясно на ляво :D Ще усетиш какво си изгубил като пишеш както ти падне, когато отидеш на интервю за работа която искаш много, и текста ти е с правописни грешки..или както мен на 35 години, и от малък пиша 4 ч ш6 я q ,, и сега дъщеря ми ме пита за някоя дума как се пише а аз се червя и наистина съм забравил...мога на маймуница да и я напиша само.

Ако сега трябва да се явявам на изпит по езикова култура, нямам нужда от частни уроци, тази тема е достаъчна за да се подготвя.

Браво, ето един човек който вижда полезното :D :wink: Така би трябвало да се мисли..позитивно 8)




Потребителски аватар
zaro
Мнения: 2035
Регистриран на: Сря 19 яну 2005 10:43
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот zaro » Пет 11 май 2007 11:00


Аз мисля че всеки може да отдели малко време и да я прочете тази тема с цел доограмотяване и личностно развитие. Да пишеш граматически вярно не е срамно, а да пишеш неграмотно създава лошо впечатление:)




Потребителски аватар
Малко_Направен
Мнения: 318
Регистриран на: Вто 03 апр 2007 21:51
Автомобил: Mercedes W203
Двигател: 270 CDI
Местоположение: Търговище

Мнениеот Малко_Направен » Вто 29 май 2007 19:34


Евала за темата!!!Аз като един дипломиран филолог,мога да препоръчам учебника на покойния вече Стоян Стоянов "Граматика на българският книжовен език" :lol: :D :lol: :D :lol: :D :lol:




Потребителски аватар
feat
Мнения: 144
Регистриран на: Нед 11 фев 2007 1:56
Автомобил: VW Golf III Variant 1.8
Двигател:
Местоположение: Lulin City
Контакти:

Мнениеот feat » Вто 29 май 2007 23:40


Туко що прочетох темата особено ми е интересна частта с запетайките винаги са ме тормозели и като гледам добре е описано с примери които можеш да се упражняваш. Щом я има темата и е сложена за "важна тема" то това не случайно и според мен не е срамнно това да питаш кое, как и защо от колкото да се правиш на всезнайко, а всъщност си въздух под налягане. Защото както изпяха едни мои приятели в една тяхна песен:

"Неможеш цял живот да пиеш, е*еш и пушиш трева защото така ще израстнат и твоите деца..."

Евала за темата!!!!




Потребителски аватар
mechoklecho
Мнения: 66
Регистриран на: Пон 25 окт 2004 23:02
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София

Мнениеот mechoklecho » Вто 04 дек 2007 12:08


Супер, тази тема е много готина. Евала! Има едно нещо, което на мен ми прави много впечатлени и което е хубаво да се добави. Това е пълниЯТ член. Много малко хора знаят как да го използват, но има един много прост начин за проверка:

Ако думата в изречението може да се замести с "той", значи трябва да се сложи пълен член. Ако не може, т.е. трябва да се замести с "него", значи е кратък. :)

Поздрави!




Потребителски аватар
Sandman
Мнения: 16
Регистриран на: Чет 20 мар 2008 10:13
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Sandman » Вто 25 мар 2008 9:45


Да, полезно наистина! :respect
Това са неща, които всички сме учили, но много от нас са забравили.
Но има много хора, които ги знаят, и въпреки това пишат както им падне.
Аз като видя някой пост повече от 3 реда без главни букви и препинателни знаци изобщо не си правя труда да го чета.
Трябва да уважаваме родният си език.
(пълен и кратък член винаги съм се колебаел как да ги слагам :oops: )

http://6lyokavitza.org/




ZAD19
Мнения: 87
Регистриран на: Съб 19 апр 2008 16:32
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Бургас

Мнениеот ZAD19 » Чет 01 май 2008 9:37


Членуване на подлог
Когато означава определен предмет, подлогът се членува, когато означава неопределен предмет, той не се членува. Подлогът, изразен със съществително име от мъжки род, при членуване приема пълен член -ЪТ или -ЯТ. Това правило, колкото и да е условно, засега е задължително според съвременния наш правопис:
ДенЯТ започна. ДъждЪТ продължава да вали. /Двете изречения имат пълен член/, а кога няма пълен член, напр. Ден година храни, Дъжд вали всяко лято.
Дано съм бил ясен и полезен.




ZAD19
Мнения: 87
Регистриран на: Съб 19 апр 2008 16:32
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Бургас

Мнениеот ZAD19 » Пон 02 юни 2008 16:39


Употреба на представките пре- и при!!!!

Представката ПРЕ-
най-често се означава преместване през пространството, огдалечаване, надхвъляне на допустимата норма, повторно действие и др.
Представката ПРИ- най-често означава приближаване, присъединяване към нещо.




ZAD19
Мнения: 87
Регистриран на: Съб 19 апр 2008 16:32
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Бургас

Мнениеот ZAD19 » Нед 15 юни 2008 10:49


Употреба на израза случи се/случва се!

"Всичко у нас, както и в Европа, изглежда се случва (it happens), така както по времето на тоталитаризма всичко се реализираше, та Георги Мишев тури в устата на героя си Дочо Булгуров израза "реализирам кочина".

По Борислав Георгиев "Словото"




ZAD19
Мнения: 87
Регистриран на: Съб 19 апр 2008 16:32
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Бургас

Мнениеот ZAD19 » Съб 05 юли 2008 22:40


Полуслято писане на сложни думи
Най-важното условие за полуслятото писане е двата компонента на сложната дума да са в равноправно /съчинително/ отношение помежду си, например: касиер-домакин, покупко-продажба, синьо-зелен.
Полуслято се пишат сложни собствени и фамилни имена, например: Ева-Мария, Мария-Антоанета, Иванова-Карастоянова. Полуслято се пишат и сложни географски и исторически имена /Австро-Унгария, Асиро-Вавилония/, но има и изключения /Индокитай, Чехословакия/.
Като изключение от правилото може да се посочи и правописът на думите за междинните посоки на света /югоизток, югоизточен; северозапад, северозападен/.
Полуслято се пишат сложни прилагателни с повтарящи се или близки по звучене и значение елементи /важен-важен, бит-пребит, клан-недоклан, цял-целеничък, немил-недраг, пиян-залян/.
Полуслято се пишат също прилагателни, образувани от лично и фамилно име, като се запазват и двете главни букви, например: Иван-Вазови творби, Кирило-Методиево наследство. По същия начин се пишат и прилагателни, образувани от две географски имена /Рило-Родопски масив, Габровско-Севлиевски район/
За разлика от изброените примери, имената на селища, образувани от лично и фамилно име или от титла и фамилно име, се пишат разделно, например:Панайот Хитово, Тодор Икономово, Граф Игнатиево, Цар Петрово.
Полуслято се пишат и числителни за приблизителен брой: пет-шест, десет-петнайсет.
Полуслято се пишат наречия, изразяващи неопределеност: отгоре-отгоре, веджъж-дваж, днес-утре, криво-ляво, лека-полека, нагоре-надолу, надве-натри, тук-там. Неопределителните местоимения и наречия, образувани с частиците еди-, Ігоде и -що, също се пишат полуслято /еди-как си, еди какъв си, що-годе, току-що/.
При степенуване частиците по- и най- се пишат полуслято с прилагателните и наречията /по-добър, най-добър, по-зле, най-зле/. Изключение: повече.
По Кирил Цанков




ZAD19
Мнения: 87
Регистриран на: Съб 19 апр 2008 16:32
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Бургас

Мнениеот ZAD19 » Нед 13 юли 2008 20:56


Български и славянски думи във френски език

Според престижния речник Petit Robert, съдържащ около 60 000 заглавки, френският език е заел само две думи от български: богомил и лев.
От сърбо-хърватския език са заети 4 думи: долина, гусла, сръбски и сърбин и вампир.
От руски език са заети 104 думи. Най-красноречиви са: апаратчик, балалайка, бистро, болшевик, боляр, космос, изба, икона, колхоз, комсомол, пирожки, погром, президиум, хулиган, юрта.
От полски във френски са заети 16 думи. Най-интересни са: магнат, мазурка, метаезик /неологизъм на полския логик и математик Алфред Тарски/, улан и злоти.
Чешкият най-вече е представен от популярния неологизъм на Карел Чапек - робот.
По Б. Георгиев




Потребителски аватар
VW-fenka
Мнения: 3007
Регистриран на: Съб 31 мар 2007 20:34
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: London
Контакти:

Мнениеот VW-fenka » Пон 04 авг 2008 23:30


Темата е наистина хубава.
Браво, на колегата pit. :wink:
И аз намерих интересна информация. Ако модераторите преценят, че е излишна нека мнението ми се изтрие. :wink:

Кратък справочник за правопис и пунктуация


Книжовният език е представителната форма на българския език. Използването на книжовния език е престижно речево поведение, задължително във всички случаи на публично и официално общуване.

По-важни правописни правила:

1.Променливо я.
Променливото я се изговаря и се пише като я, ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда,ако след съгласна следва а,о,у,ъ) или в края на думата.Променливо я се изговаря като е пред мека сричка (сричката е мека,когато следват е,и,я,ю,ьо – напр. видял-видели).Ако след сричката,съдържаща променливо я има ж,ч,ш, тогава я се променя в е – напр. сняг-снежен.

2.Членуване.
Пълната членна форма се използва,когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той. Кратката членна форма се употребява,ако името не изпълнява роля на подлог (може да се замести с личното местоимение него,нея).
Мекият вариант на членната форма –я/-ят се използва:
а) ако се членуват съществителни имена ден,зает,кон,крал,лакът,нокът,огън,път,сън,цар (напр. лакътя, а не лакъта )
б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел- -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят ,а не юбилярът ).
Понякога правописната грешка може да доведе до правоговорна грешка.Напр. небрежен изговор [ас седъ] вм. [ас седйъ] може да породи правописна грешка: седъ вместо седя.
Спазването на правописните правила е предпоставка за правилен изговор и обратното. Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та .В случай, че думата завършва на –т , съгласната се удвоява (напр. вест-вестта) и ако завършва на –щ, -та се пише след съгласната – (напр. нощта,свещта).

3.Непостоянно ъ.
Не трябва да се смесват ъ и а , когато са в наударена сричка.
Например мисъл (чува се мисал), при проверка се образува формата мисли.Изпада ъ неударено,а неударено а се записва – напр. повикал – по-викали.

4.Подвижно ъ.
Съчетанията –ръ, -лъ/-ър, -ъл зависят от броя на следващите ги съгласни.Пише се и се изговаря –ръ, -лъ, ако следват две или повече съгласни.Ако съгласната,която следва,е една,се пише и изговаря –ър, -ъл. – напр. гълтам-глътна.Изкл. повърхност, мъртва , кръвообращение.

5.Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален.
Например: идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски.

6.Удвояване на съгласни:
-нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).За удвояване на т вж.т.2.

7.Струпване на съгласни.
Съгласната с изпада от форми, образувани с наставка –ски. Напр. чешки, а не чехски, букурещки, а не букурешски.
И обратно: съгласната т/д не изпада от форми с наставка – стн-, - здн-, напр. звездна, радостна, постна (от пост), но раснал (от расна).

8. Разграничаване на и/й.
Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий.

9. Главни и малки букви.
Писането на главни и на малки букви зависи от: а) синтактични; б) морфологични и в) стилистични особености.

Синтактичните особености определят писането на главна буква в началото на изречението , при разграничаване на пряка от непряка реч, при отделяне на обръщение и писането му на нов ред (напр. Уважаеми господин Директоре). Подзаглавие, сочещо вида на текста , се пише с главна буква. Напр. Трагичното в образа на Борис Морев от романа на Д. Димов “Тютюн”

.....

Професии, звания и титли, предхождащи имена, се пишат с главна буква, ако са използвани извън текст. Проф. Мирослав Янакиев; Д-р Иван Петров. С малка буква се пишат съществителни имена, образувани от названия на литературни герои, ако тези имена са се превърнали в нарицателни за назоваване на качества. Напр. Той е свободолюбив и горд – един истински донкихот. Ако нарицателните приложения са станали част от имената на литературни персонажи, исторически фигури, то те се пишат с главна буква. Напр. Бай Ганьо, Иванчо Йотата, Захари Зограф. Бог и неговите названия – Господ, Спасителят, Бог-Отец, Бог-Син, Светият дух, както и личните местоимения, заместващи названието на християнския бог, се пишат с галвна буква.

Морфологичните особености са свързани с разликата между съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Форми за множествено число на собствени и фамилни имена , завършващи на –овци, -ови, -ини, -еви, назоваващи лични, бащини и фамилни имена, се пишат с главна буква: Той е от Миладиновците (Миладиновите). Когато тези форми за множествено число се използват като нарицателни за качества, се пишат с малка буква. Напр. Човешкият напредък се дължи на нютоновците. С главна буква се пишат прилагателни имена за назоваване на лично притежание – Бо-тежи стихотворения, Вазови романи. Притежателното прилагателно се пише с главна буква, полуслято (с тиренце), ако е образувано от две имена. Кирило-Методиева азбукa; Елин-Пелинов разказ. Притежателните прилагателни, използвани като термини, в преносно значение или като част от фразеологич-но словосъчетание, се пишат с малка буква: ахилесова пета, питагорова теорема. Прилагателни имена, образувани от собствени имена, но назоваващи произход или отношение, се пишат с малка буква: вапцаровска вяра (вяра като на Вапцаров).

Стилистичните особености произтичат от изразяваното отношение на пишещия към написаното, предполагат поставяне на логическо ударение, влия-ние на традицията.
С главна буква се пишат личните и притежателните местоимения във 2 л. мн. ч. при кореспонденция за изразяване на учтивост и уважение ( Вас, Вие, Вашите ). Титли също се пишат с главна буква при обръщение без името (Ваше Превъзходителство, Г-н Професоре, Г-н Директоре)

10. Слято, полуслято и разделно писане. В книжовния български език разделено се пишат съставните думи и синтактичните съчетания, а слято или полуслято се пишат сложните думи.

Сложните думи са образувани от две или повече основи, като едната пази граматическите си особености; със или без съединителна гласна; имат едно главно ударение. Напр. сладолед, ветропоказател, бизнесцентър. Слято се пишат сложни думи, в които има главна и подчинена основа: юрисконсулт, офистехника,пресконференция, рокмузикант. Съставните думи включват относително самостоятелни елементи, които запазват граматическите си особености, може да се членуват поотделно: кандидат – студент (-ът). Ако съчетанието от прилагателни имена не се схваща като смислово единство, то не образува сложно прилагателно и се пише разделно: конкретно исторически, социално значим, жизнено необходим. Сложни прилагателни имена, образувани от сложни съществителни с полуслято писане (кандидат- студент), се пишат слято: кандидатстудентски изпит. Сложни прилагателни, образувани от две собствени имена, за назоваване на произход или отношение се пишат слято: димитърдимовски психологизъм. -Наречията наместо, предвид, всъщност, вследствие, навреме,поначало, вкъщи се пишат слято. Внимание: не смесвайте наречието затова със съчетанието от предлог за и показателното местоимение това. Първото се пише слято, а второто - разделно- напр. Той беше зает, затова не дойде. Той беше получил известието, но не говорихме с него за това. - Отрицателната частица не се пише отделно от глаголите, деепричастията и миналите несвършени причастия: не зная, не знаейки, не знаел. Изключения правят: недочувайки, недовиждайки. Ако думата или формата не се употребява без отрицателна частица(ненавиждам, невръстен, невежа) или тя е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие, се образува нова дума, в която отрицателната частица се пише слято (незнаещ, неуспял, недостигнат).

Често допускани правописни грешки:

1.Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч.
Например: особенна вм. особена.

2. Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р.
Например: веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта.

3. Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно.
- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема).

4. Замяна на о с у или обратно.
Например: огрижен вм. угрижен; усмислям вм. осмислям.

5. Замяна на ъ с а и обратно. Напр. въплащавам вм. въплъщавам (коренът е плът ).

6. Писане на я вм. е и обратно.
Вървяли вм. вървели; бяли вм. бели.

7. Писане на й вм. и и обратно. Позиций вм. пoзиции.

8. Писане на глаголно окончание –ме вм. –м за глаголи от първо и второ спрежение.
Например: ходиме вм. ходим.

9. Писане на главна буква вм. малка и обратно.
Байганьовци вм. байганьовци; ботеви четници вм. Ботеви четници.

10. Полуслято писане вместо слято или обратно – народно-песенен вм. народнопесенен. Прилагателното е образувано от две думи народна и песен, като първата е подчинена, следователно то се пише слято.

11. Добавяне на букви, изпускане на букви:
порастнал вм. пораснал; посна (храна) вм. постна (храна). Добавянето на излишни букви се дължи на свръхстарателност, а изпускането на букви – на небрежност.

12. Грешки при членуването на съществителни и прилагателни имена от м.р. ед.ч., когато изпълняват службата на граматически подлог – Беше предложен за награда филма(вм. филмът), събрал най-много зрителски гласове. Под влияние на смесването между граматически и смислов(логически) подлог не се членува съществителното име, назоваващо граматически подлог. Аналогичен е случаят с членуването на име подлог в изречение с възвратни глаголи. Например: Съдебните заседатели решиха: не се признава за виновен обвиняемият(а не обвиняемия).

-----------------------------------------------------------------------------

Пунктуационната норма урежда единната употреба на пунктуационните знаци. Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч, за да бъдат адекватно възприемани изразените мисли. Използването на пунктуационните знаци в българския език най-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире).

По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая.
Запетаята служи синтактичноинтонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.

- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. "Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. ". Когато съюзът или е еднократно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи.

– Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Например: обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението.
Например: "Той наистина не се изказа на заседанието." Но: "Той, наистина, не се изказа на заседанието."

-Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно.
Например: "Ти си останал доволен от срещата, надявам се."

- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно,обаче, на-пример, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би.
Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следователно, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното.
Например: " Той не се обади, значи няма да дойде."

- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с като).
Например: " Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса."

- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

- Сложни съюзи не се разделят със запетая.
Например: Никак не му се искаше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.

- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно.
Например: "Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. "Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая. "Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш."

- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка.
Например: Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Например: Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.

- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая. Например: Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение.
Например: " Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен." Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая.
Например: " Обади му се още утре, да не се разсърди."

2. Употреба на точка и запетая.
Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялости в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая(напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части). " Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост,ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков)."

3. Употреба на двуеточие.
Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи: " Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев)". Двуеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото).
Например: " Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)"

4. Употреба на многоточие.
Многоточие се пише в следните случаи:
а) в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини; (Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев)
б) в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване; (Ти наистина нищо не разбираш...)
в) за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.

5. Употреба на тире.
Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част.(Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и едно-родните части, които обобщава.(Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.(Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп - / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов).

6. Употреба на скоби.
С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното. "Отдето помина( а той помина навсякъде), по диратя си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов)"
Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз. Напр. [ Янакиев, 1978,23].

7. Употреба на кавички.
Кавички се употребяват:
а) при пряка реч. Прието е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и “разкъсва” авторската реч, се отделя с кавички. “Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!”
б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст.
Например: С употребата на глагол в ед.ч. от израза “лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата.
Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч: Напр. Поетът не може равнодушно да гледа “ турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: “та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище”.) Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.
в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет “Св. Кл. Охридски”.
За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството – напр. поредица “ Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. “Излезе от печат втори том на “Българския етимологичен речник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощенски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.
г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на необичайна езикова употреба. Напр. Неговите “чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка.
Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата “Блага дума железни врата отваря”, но малко от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия,имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак.
Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна. " Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му?"
Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. "Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието."
Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. "Има ли живот след смъртта?" Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак(понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак.
Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия между точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство. "О, Шипка!"
В случай, че пишещият иска да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. "Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?"

Често допускани пунктуационни грешки:

Пунктуационните грешки може да се групират в три вида:
-пропуснат пунктуационен знак
-излишен пунктуационен знак
-разместен пунктуационен знак.

Пропуснат пунктуационен знак:

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част- напр. " Ирина, едно от постиженията на Д.Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дълбочина."

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие).
" Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват кра-сотата на селския пейзаж."

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. "Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност."

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога – "Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип."

5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което “разкъсва” главното изречение. пример: "Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”."

6. Пропусната запетая при еднородни части. "На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й."

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. "Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков."

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. "Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предначертана нишка в живота. "

Излишен пунктуационен знак:

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – "Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е “Спи езерото” от Пенчо Славейков."

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. "Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми."

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. "Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма."

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( “)нетрадиционни( “) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост( точка, въпросителна)в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. "Мигът, в(,)който Шибил прави съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта."


Дори и при работа с компютър няма програма, с която да се провери дали всичко е наред с пунктуацията, още повече, че пишещият понякога може да избира между пунктуационни знаци, които да използва. Ето защо е целесъобразно след окончателно написване на текста той да бъде прочетен с критично око специално за пунктуационни и за правописни грешки. И те, естествено, да бъдат отстранени.


Български език – 12 . Клас – 2002 . Просвета – София

Източник : http://www.belschool.net/files/nauchizabalgarskiaezik/1.html




Потребителски аватар
BastunSelski
Мнения: 600
Регистриран на: Вто 20 мар 2007 10:11
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Сеат Ибиза 1.4 АЕХ у Софето
Контакти:

Мнениеот BastunSelski » Нед 05 окт 2008 18:19


Темата е готина,ама като че ли е за много напреднали :lol: и нали си падам малко проз(който обича да яде праз),та реших да дам някои много лесни съвета:
1)Има две букви,които много често биват забравени,а именно "щ" и "ъ".Обикновено заместителите са:"шт" и "а".
2)Използването на цифри вместо букви-6 и 4 вместо "ш" и "ч".
3)И в последно време гледам хора,които пледират,че са ултра умни да използват думи като:"незнам","немога","неискам".





Върни се в “ОФФ-Топик - други”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 8 госта