Здравейте. Вчера се върнах от Украйна и ще споделя опита без да навлизам в патетични описания.
Крайната цел беше Надвирна - градче в западна Украйна. Към Румъния минах през Силистра - едно, че ми е по-близо, второ заради ремонта на Дунав мост. На границата се чака около час-два заради увеличения трафик на товарни камиони, пак заради ремонта на Дунав мост. Пунктът не е голям, правен е за по-малък трафик и в момента се задъхва. Особено от румънска страна е голяма каша. Влизащите и излизащите минават през едно тясно място и заради камионите е ужас. След това се отива на ферибота. Има две линии с отделни подходи. Движат се непрекъснато - няма разписание. Цената е 8 евро за лек автомобил. И там няма никаква организация - не знаеш къде да застанеш, докато чакаш да дойде ферибота, някои се опитват да се пререждат. Идва фериботът, слизат колите и там вече има човек, който направлява качването и подреждането. Фериботите са грохнали ръждиви корита, които не си знаят годините. Белославският фери е направо слънце в сравнение с тях! По едната линия са шлепове, които се тласкат от катери - по добре да се ползват другите, самоходните, които са по-солидни.
За Румъния няма да навлизам в детайли, писано е много. Планът беше пътуването да се извърши на два прехода с нощувка в гр. Бакъу, който се намира на средата на пътя. Там бяхме около 18 ч. Нощувахме в апартамент в Арена резидънс (жилищен комплекс). Намира се на удобно място, точно до него е Арена МОЛ, има и Била. Цената е 70 лв. за трима човека. На другия ден около 9 ч. тръгнахме и към 13.30 ч. бяхме на граничен пункт Сирет. До там се пътува бавно, тъй като се минава през десетки села и ограничения в скоростта. На границата с Украйна се чака около два часа, пак зависи от това колко е опашката. От украинска страна ходят насам-натам военни граничари с униформи, гледат лошо, ако слизаш от колата и се разхождаш. Питат къде отиваш / откъде идваш. На влизане нищо не ми проверяваха, на излизане поискаха да отворя багажника, питаха ме за цигари и алкохол, ама ей-така да се намират на приказка, не гледаха нищо. Не се декларира нищо.
Такааа, стигнахме Украйна. Бях предупреден, че пътищата са лоши, но не и че са ужасни
Аз съм шофьор от 25 г. и съм видял какво ли не, но не бях подготвен за такова изпитание. Пътищата са наистина кошмарни, някои от тях изобщо не отговарят на нашите представи за шосе. Дупки, коловози, липсваща настилка, ремонти в различна фаза и всичко това на фона на дъжд. Чудно пътуване
Е, все пак тук-таме имаше и ремонтирани участъци. Знаци почти няма, пък и никой не ги спазва. На две места видях полиция, но те стоят така, за респект, иначе пътен контрол и радари не видях. Основно се движат Лади, стари Пасати (железни!), джипове и бусове (вероятно нелегален транспорт). Честа гледка е някой да сменя гума или да прави импровизиран ремонт на окачване край пътя. Първия град след границата е Чернивци, много дълго се преминава през него, улиците са с едни ужасни потънали разбити павета, изпитание за всеки автомобил. Съветът ми е да се минава през градовете, а не по околовръстните шосета, които са в плачевно състояние. Към 8 ч. вечерта бяхме в Надвирна и се настанихме в учудващо добър хотел Смарагд. Имаше си и вътрешен безплатен паркинг за гостите. Голям апартамент за трима човека на цена 45 лв. за нощувка (общо) без закуска. Украинците са много религиозни хора (за разлика от нас), навсякъде има църкви и едни параклисчета пред къщите. В селата къщите са поддържани, огради, градинки, хората са бедни, но работливи. Често се виждат баби на колело. Масово по селата махат на стоп. Като цяло е евтиния в Украйна, особено техните стоки и услуги. Първокласна водка 500 мл. - 4,50 лв. Дизела от 1,30 до 1,60 лв. Аз заредих на 1,40 от бензиностанция АМИК. Добри са и WOG, но там е около 1,60 лв. Като качество усетих, че ми падна малко мощноста в сравнение с българския дизел.
Като разход Джетата ми даде около 5л./100 с икономично каране, то и почти няма къде да вдигнеш над 100 км/ч. Това с Бардал BDC , зимна норма. Варна - Надвирна - Варна - 1750 км.