Пътуването до Испания е може би най-пътуваното от българския мигрант-гастарбайтер. Там казват живеят и работят най-много българи в чужбина. Затова за там пътуват сигурно и най-много рейсове, часни бусове, автомобили и т.н. машини с БГ регистрация. На мен пътуването в едната посока ми излезе към 3300 км и около 500 евро/1000 лв. за гориво/такси в съотношение преблизително 50/50, до южна Испания, област Валенсия, до градче близо до Аликанте. В продължение на три месеца преживях авантюрата да живея и работя като гастарбайтер по тамошните кампа (нивя или плантации), в ролята на берач на валенсиански мандарини и портокали, аликантски маслини, картофи, тикви и т.н. тамошен плод и зеленчук. Разбира се, не се оплаквам, защото принципно дестинацията Испания е доста екзотична, още по-вече, че през почивните дни постоянно ходихме до Аликанте по тамошните красиви плажове и голямо яхтено пристанище, до Бенидорм (един от най-добрите испански средиземноморски курорти), до Валенсия или пък до Мурсия и околноста и т.н., все красиви места и спомени...
Самото отиване до Испания не е никак сложно. Минава се по обичайния маршрут Сърбия, Хърватско, Словения, Северна Италия, Югоизточна Франция и накрая Испания. До Ниш обикновен път, после само магистрала. В Белград се отклоняваш за Хърватско. Казват, че хърватите са направили своите прекрасни магистрали само за две години. Словения е много красива алпийска страна. После през Триест се влиза в Италия. Тук обикновено е най-критичния момент, отделянето от магистралата за Милано, за магистралата за Генуа, някъде около Бреша. Там просто човек трябва да е по внимателен с навигацията. След това следва Генуа, според мен най-красивия град по този екзотичен маршрут, защото там е сблъсъка между красивите Алпи и лазурния бряг на Средиземноморието. Изобщо целият тамошен район от Генуа до Монако, Кан и Ница, или тъй наречения лазурен бряг, си е световно известен със своя чар. После пътуването през Франция е лесно, защото там магистралата е по-широка от Италия, но пък Франция е най-скъпо - гориво, такси и т.н. Но на навлизане после в Испания цените стават по-нормални, както пейзажа и гледките вече тропично-средиземноморски. Нормално, за мен Испания е като южните щати Флорида, Калифорния и т.н., за Европа. Обикновено цялото това пътуване отнема поне две денонощия и половина, но има едно момче нашенче-тираджийче, което взема това разстояние за 26 часа, но всички наши българи там казват, че момчето принципно си е малко луд карач тираджия, качество високо ценено/платено от местните испански и шведски работодатели, защото нямало кой по-бързо да закара бързо развалящите им се цитруси до Великобритания и Скандинавия...
Къде сте ходили най-далеч със своят VW?
- genov1
- Мнения: 849
- Регистриран на: Пон 09 май 2011 19:52
- Автомобил: Passat CC
- Двигател: CBBB 2008
- Местоположение: Стара Загора
Re: Къде сте ходили най-далеч със своят VW?
Шамони Франция с Б3-ата. На швейцарската граница го гледаха малко странно
- Курт Деликуртев
- предупреждение за БАН
- Мнения: 2116
- Регистриран на: Нед 17 сеп 2017 12:40
- Автомобил: Passat Variant 2001
- Двигател: AWT
- Местоположение: Филибето майна/ Щурград
Re: Къде сте ходили най-далеч със своят VW?
Имал съм 2 х Б3, 2 х ЛТ, 1 х Б5, 1 х Б4 и сега Б5,5.
С тях съм обиколил цяла Европа, изходен пункт е бил винаги Щутгарт.
Швеция, Дания, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, България, Сърбия, Румъния, Хърватска, Словения, Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия ... Сан Марино.
Най-дълго до Лисабон, мисля бяха 3300 км, за една седмица 2 пъти до Бургос 8000 км, общо над 50 пъти съм обиколил Земята по екватора!
Изпуснах Бенелюкс и Англия, Андора брои ли се за страна? А пък един път си купих цигари стек за 5 марки на украинската граница при Ужгород!
С тях съм обиколил цяла Европа, изходен пункт е бил винаги Щутгарт.
Швеция, Дания, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, България, Сърбия, Румъния, Хърватска, Словения, Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия ... Сан Марино.
Най-дълго до Лисабон, мисля бяха 3300 км, за една седмица 2 пъти до Бургос 8000 км, общо над 50 пъти съм обиколил Земята по екватора!
Изпуснах Бенелюкс и Англия, Андора брои ли се за страна? А пък един път си купих цигари стек за 5 марки на украинската граница при Ужгород!
Последна промяна от Курт Деликуртев на Съб 28 юли 2018 10:55, променено общо 1 път.
-
- Мнения: 251
- Регистриран на: Пон 14 апр 2008 12:58
- Автомобил: Рено Меган
- Двигател: K4M760 2004
- Местоположение: София
Re: Къде сте ходили най-далеч със своят VW?
Добре е
Около 40000км екватор х 50=2000000км.Да приемем около 40гд е колегата,пада се по около 137км вс. ден от раждането до сега. Сигурно колегата е международен шофиор.
По темата най-дълго на веднъж до Каламата, със Сеата, ма той половината vw.
Около 40000км екватор х 50=2000000км.Да приемем около 40гд е колегата,пада се по около 137км вс. ден от раждането до сега. Сигурно колегата е международен шофиор.
По темата най-дълго на веднъж до Каламата, със Сеата, ма той половината vw.
- Курт Деликуртев
- предупреждение за БАН
- Мнения: 2116
- Регистриран на: Нед 17 сеп 2017 12:40
- Автомобил: Passat Variant 2001
- Двигател: AWT
- Местоположение: Филибето майна/ Щурград
Re: Къде сте ходили най-далеч със своят VW?
Най-готиното ми пътуване беше с една антена за ЦРУ в Македония.
Тогава тръгнах с едно ЛТ, натоварих в една американска казарма в Щутгарт, в Анкона на ферибоота ми направиха проблем, понеже спедицията бяха купили билет за PKW / лека кола (с такава регистрация бе бусчето), а гърците ме прекараха да доплатя като камион.
Слезнах на Игуменица, оттам покрай Олимп за Тракала, Лариса и Солун. 200 км се минават за 5 часа, завой след завой, а отдолу през няколко стотин метра обрани карусерии на камиони и автобуси.
На македонската граница с мен се заяде млад граничен полицай, като ми видя българския паспорт, обадих се на шефа, той където трябва по веригата нагоре, след 1 час тоя взе да се извинява и ме пусна.
И понеже Скопие, където разтоварих, е близо до Филибето се прибрах за една седмица в България. С връщането в Щутгарт над 4000 км.
Тогава тръгнах с едно ЛТ, натоварих в една американска казарма в Щутгарт, в Анкона на ферибоота ми направиха проблем, понеже спедицията бяха купили билет за PKW / лека кола (с такава регистрация бе бусчето), а гърците ме прекараха да доплатя като камион.
Слезнах на Игуменица, оттам покрай Олимп за Тракала, Лариса и Солун. 200 км се минават за 5 часа, завой след завой, а отдолу през няколко стотин метра обрани карусерии на камиони и автобуси.
На македонската граница с мен се заяде млад граничен полицай, като ми видя българския паспорт, обадих се на шефа, той където трябва по веригата нагоре, след 1 час тоя взе да се извинява и ме пусна.
И понеже Скопие, където разтоварих, е близо до Филибето се прибрах за една седмица в България. С връщането в Щутгарт над 4000 км.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 14 госта