Проект - VW 1300 - 1678cc. DAILY DRIVER

[bai vicho]

Дай да видим и мотора.

[martinfrit]

ние чедата около морето так и не направихме някаква организация да си видим колиците а и да пием по бира 2 до година мисля че вече трябва да се организараме

[stingray]

Ми хайде де. Аз съм на 100 км от морето ама само да кажете място и тръгвам!!!

[bai vicho]

Да идеята е страхотна,ама от суетене по мотора моята още не е регистрирана.
До лятото може и да сколасам,иначе ше дойда да се запознаем само да кажете каде и кога.

[BuGmaN]

Аз се изканих да каня, вече, при нас има добри условия за сбирка, събираме се често с VW-клуб.бг бандата от Бургас и си правим барбекю със свинско...

[BuGmaN]

Дай да видим и мотора.

В по-следващият репортаж, мисля идва ред и на него...

[BuGmaN]

Дообре, следва да сваля десният праг, където е имало удър и оригиналната врата и панелът зад нея са от пострадалите детайли. Вратата сменям с оригинална, 2-ра ръка в завидно състояние, с износени панти. Понеже са по-износени от нормалното, нови чопове, които са до +0,2мм. не мога да използвам, затова решавам да направя нови от неръждаемо желязо. Каналите за смазване ги направих с ъглошлайфче и 1мм. диск за рязане. Отворите се напасват с раздвижен райбер 8-9мм., като там където не лагеруват се оставят по-стегнати. Монтажа не трябва да става с чук, а с подходяща скоба...



Поизчиствам творенията на предишният "реставратор", "благославяйки" чак майка му, въпреки бакшиша от няколкото кила вторични суровини.





стигам до оригиналният праг:





Купето отново е върху шасито и е укрепено с крикове и разпорки...
Тука предупреждавам, че показаният демонтаж и монтаж не е част от някаква система, каквато си мислят, че има някой, а просто моят подход в дадената ситуация. Всеки демонтаж и монтаж е различен и по-скоро колата, проектът дали е 100% реставрация или се поизглаждат производствените недоразумения, казва кое и как. Самите прагове са ключов елемент в реставрацията и не е добра идея да се учим на собствената си кола. По-добре правете, чужди - както аз...
Вадя, каквото е останало с идеята да запазя въздуховода, че нещо не съм фен на тия, дето са в новите...



Премахвам и част от блъснатият панел



Учертанията с хартиеният скоч са за ориентир на един колега за мярка за рязане на панел от донор, защото нашият е разтегнат при предишната "майсторска" интервенция и ще е голяма игра да се възтанови, но панелът се оказа в незадоволително качество.



Разпъвам няколко крика (стигат и до 6) и разпорки за да пооправя полужението с колоните:
Харесвам си един нов праг и го слагам да видя как стои...











Става с малко кандардисване, в предната част, но не ми харесва липсата на антикорозионна обработка, не само отвън, а и отвътре, както и липсата на някой ключови дитайли, като подсилващите детайли под предната колонка и над криковата, точка. Вторият може да се пропусне, ако няма да вдигаме колата с оригиналният крик, но първият не е добра-идея, защото там е най-тежката част на купето...
Затова го разглобявам...
Тука слагам етикет: Не правете, това, сами в къщи! щото, после сглобяването, иска завидни умения и опит (да не се приема грешно, не се самоизтъквам, а опитвам да съм полезен) за да не изметне или усуче. То тоя етикет не е само за праговете, ама ще гледам да си трая за да не разочаровам ентусиасти и колеги.



Тука има едни отвори за кабелите, но нашите минават от другата страна, затова ги запечатваме:





Следва продължение...

[BuGmaN]

Прагчето продължава възтановяването си, получавайки липсващото му подсилването на криковата точка, което е от 2мм. ламарина и не е с правилни ъгли, което налага за се изработи ръчно от 3 парчета, като детайлите се прикапват вътре в готовият праг, заваряват се и се монтират обратно, посредством точкови заварки. Правя ги направо заедно и за двата прага...





Следва укрепването под предната колонка, материалът е 1 мм. ламарина:





и пробен монтаж:





Пясъкоструйката почиства финно със ситният кварц и дава отлична база за добра адхезия на каквото и да било.



Но на нас ни трябва дългогодишна гаранция и затова залагаме на електро-катодната защита на цинка, "мацеме" с голяма дюза, поне 2-3 груби и безотговорни ръце, колкото повече, толкова по-добре (е, не прекалено), материали не икономисваме, щото не ни се прави същото упръжнение сред 1, 5 или 10 години ...



Тръбата за парното, от която всъщност започвам антикорозионната защита на прагът, я запечатвам навсякъде и оставям едно място от където да сипвам цинкът, които е леко пре-разреден (15-20%) за да не стане 1мм покритие, рискувайки после да отлепи при следващата (същата) процедура с грунда.



Грундът, в случаят Епоксиден, отново на сериозна марка, ще служи да пази цинкът от механични и химични влияния и увеличаване на срокът на антикорозионната му защита, не, че 30год. е малко, ама...



Променил съм му цвета, защото стондартният е много-близо до сивото на цинка и е трудно да разбереш ако някъде има пропуск...

След всичкият този цинк и глунд, заваряването на точкови заварки е свързано с много-пукане и подобни, затова преди, него зачистваме до гол метал,но само там където ще се заварява.
Покрай самата заварка се окислява и няма корозия, телта на телоподаващото, също е със срециални добавки против корозия, пази ни и катодната защита на цинкът, която, по мои наблядения действа на, поне, около сантимитър...



Преди да заваря укрепващата ламаринка в предната част, укрепвам горната част на прагът на импровизиран фиксатор за да не се изметне или изкриви.





Следва отново цинк и грунд...



Самата тръба, преди монтажът, облепвам със самозалепваща изолация с алуминиево покритие:



Сглобявам, като предварително съм стегнал прагът с болтчета и гайги, които менават през дупките, където ще бъдат точковите заварки, но през една. Пак импровизиран фиксатор и допритягам, както е на равно и стегнат за да избегна осукване и изкривяване.







Заварявам,точково и укрепването на криковата точка:



Това се получава вътре:



Външно беше "огрят" от пясъка, само на трудно-достъприте места, останамият транспортен грунд премахвам с телена четка и надирам допълнително за добра адхезия:





Следва студено поцинковане, пак чекане поне 24часа и запечатване с епокси, другите покрития ще бъдат в по-късен етап, тоест след монтирането...



...

[VWMacedonia]

Браво браво!

[BuGmaN]

Мерси, мерси - старая се...

[asentm]

[BuGmaN]

Аплодисментите за какво са, за отговора ими за реставрацията? Ама се тая, щото и реставрацията и дипломацията от теб съм почвал да ги уча...
Ще ти направя кармана, бре - недей пляска, предварително...

[asentm]

то аз с моя карман, както е тръгнало го виждам така .......
седят двама пенсионери и търкат някаква странна ламарина .................

[BuGmaN]

Това ми звучи, като пожелание са сме живи и здрави и меракът да не ни напуска - цял живот ...

[BuGmaN]

И, такааа, проекта в оня момент, леко по-прескочи, няколко стъпки и тръгна да си сбира маторят. Пък двигателите са ни любимо, занимание и как да откажеш... Всъщност, виновникът, бе друг проект, но двигател за Трансортер Т2, със същата идея, тоест, опит за идеалният двигател за всекидневно, градско или извънградко каране, естественно, спрямо даденият бюджет. Схемата е, че разкарванията по работилници за машинната обработка, баланс, пароструйки и водоструйки и други, стандартни и нестандартни процедури на 2 и повече двигателя, едновременно ще спести доста, ценно време, както и паузите, между обработките ще бъдат по-кратки и съответно запълнени по-рентабилно. Само да не се объркат блоковете и валовете, че си приличат...
Ще преразкажа, повърхностно историята за основният ремонт и лекият тунинг на един двигател, без да претендирам за изчерпателност (още повече, с размътеният ми мозък в момента от някакъв вирус), а само за обща култура, съвета ми е да не си правите двигателят сами или пък да му правите ремонт в стандартен сервиз, а само в специализиран за, този вид двигатели, защото има прекалено-много различни неща от стандартните двигатели и липсата на опит, дори, използвайки, съответната литература, се оказва, недостатъчно и фатално, а частите не са евтини... Вероятно и, това правило си има изключение и ако някой го намери - да се обади да го пишем в рекордите и да се хвалим с него и по чуждите форуми...



И така, решаваме, че нашият двигател от 1300 ще го превърнем в 1700, което е към 30% увеличаване на кубатурата и донякъде мощността и очаквани +20-30% от лекия тунинг, излизат, към +50%, или от оригиналните му 44 коня, скачаме на 70, и при 700 килограмов автомобил, се получава, приятно съотношение маса/мощност и решаваме, че ще е достатъчно за нуждите, които, трябва да удовлетворява. Тъй, като и самата кола, върви към някакъв custom от различни години и модели, но без намеса на външни марки или фирми, ще целим и при двигателят да запазим същият стил.
Допълнителните части, засега ще бъдат:

Употребявани:

глави 1600 - "двойносмукателни"
карбуратори 2бр. Solex 32-34 PDSIT
маховик 200мм.
притискателен диск
маслен радиатор от Т3

Нови (няма да пиша марките и доставчиците на частите, че, темата е голяма и спорна и мисля не е за тук ):

Комплект цилиндри с ковани бутала 88мм.
спортен, разпределителен вал 284"
алуминиево колело за разпределителният вал
феродов диск 200мм.
основни лагери
лагери за разпределителен вал
биелни лагери
биелни втулки
водачи на клапаните
смукателни клапани
изпускателни клапани
кавали
хромирана ремъчна шайба за алтернатора
хромирана ремъчна шайба на коляновият вал
неръждаеми болтове, гайки, шайби и шпилки за блока и скоби за маркучите
двупола семерина за блокът
гарнитури

Екстри:

"парички" между клапани и кобилици
тефлонови втулки, вместо зегер за буталният болт

Разглобяваме и сваляме всичко каквото е извън блока, цепим го и му вадим карантиите, после старателно и внимателно почистваме херметикът или силиконът от челата на двете половини, почистваме, пак - механично, отворите, леглата на гайките или шайбите и преминаваме към почистване с нафта. Следващото е автомивка, не използваме препарати, защото те са агресивни към металите и резбите по блока, понякога го отнасят сериозно. Първа ръка правим на пароструя, като освен изкъпване вътре и вън продухваме с горещата вода, маслената магистрала, веднъж в посоката и по реда, както си тече маслото, после обратно, същото упражнение правим и само с водоструя, защото, там налягането, принципно е по-голямо. Следва издухване с компресор, подсушаване, зимно време става лесно на печка с твърдо гориво, но не и прекалено нагрята и пак издухваме.





Проверяваме за непочистени места, почистваме и смазваме шпилки, шайби, гайки и болтове, поне, тези, необходими ни за да стегнем наново двете половини, но без коляновият и разпределителният вал и да ги замерим за радиално и аксиално износване.



Преценяме, какви лагери ще ни трябват, разбира се и съобразявайки се с състоянието на коляновият вал. Правим списък с необходимите ни части, поръчваме и чекаме, тва:



Когато си намерим лагерите, блока и коляновият вал се шлайфат в специализирана работилница до постигането на необходимите ни размери.



Докато блока и коляновият вал се обработват, можем да си запълним времето, като свалим накоя стружка (в случаят около 1600гр.) от маховикът. 8-)





Тука се сещам, че трябва да спомена, че коляновият вал и маховикът,трябва да бъдат балансирани преди да бъдат монтирани.
Слагаме датчик за температура на маслената магистрала, директно след помпата, така ще получим, данни за малко по-висока температура от реалната, но, това само би ни накарало да отлепим от ламарината, педала, по-рано... :lol:



След приключването на механичните обработки, яко издухване и продухване и пак същата процедура по почистването и с още по отворени очи, защото сме имали и куп стружки, чиито остатъци могат да надраскат лагерите или запушат маслена магистрала и да станат големи-поразии ...
Сглобяваме коляновият вал и биелите с новите лагерчета:





Събираме блокът само с валове, като, коляновият вече е шлайфан и с нови лагери, за един, пробен монтаж и използваме моментът за да монтираме един цилиндър с бутало и премерим
недохода, който ни трябва за да си направим сметките, какво и как ще обработваме за оптимизирането на изгарянето.





Междувременно сме разглобили, полирали и леко-портнали главите, сменени са водачите, монтирани и напаснати са новите-клапани.







Докато се фрезоват главите, можем да се занимаваме с полиране и челосване на смукателите:







Главите са фрезовани, до намаляването на горивната камера, достигайки, нужните кубици, за достигането на сгъстяване от 10:1... 8-)



Преди окончателното, сглобяване правим една шоу-снимка за спомен... 8-)



Следва продължение... :)