Та как протече цялото мероприятие.
8:30 - закарване на колата с временни номера в КАТ Велико Търново. След като я подкарах до гаража и попитах дали тука да я оставя един любезен униформен чичко ме информира че 1-во трябва да си платя на гишето на което пише БМВ и от там щели да ме пратят някъде другаде, та после с всичките документи да докарам колата. До тогава да я дръпна малко настрани та да не пречи. Така и сторих. Дръпнах колата и се запътих към вратата на административната сграда на която имаше огромна табела с надпис "БМВ"
8:40 - Нямаше никой на гишетата и аз с щастлива усмивка заговорих лелката на гишето. Казах и че съм новичък и и стоварих събраните документи (много хартия). Обясних че искам да направя първа регистрация на голфа и че сега има временни номера. Лелката ме попита дали имам копие на договора за продажба и ако нямам че ще ми трябва (за щастие нейната колежка на касата имаше копир та там направихме едно копие на договора). Дамата ми даде една декларация и ми каза да платя на касата при колежката. Там оставих 14 лв и някакви стотинки. Обясниха ми че декларацията и останалите документи трябва да отидат в съседната стая (офиса на банката) и там да си платя номерата и талоните. На въпроса какво да им кажа в банката лелките с усмивка ми казаха че след като им дам документите дамите там знаели какво да правят
.
8:50 - Щастливо се понесох към банката с все повече нарастващата купчина хартия в ръцете ми. С отварянето на вратата усмивката ми се изпари. Започнах да осъзнавам че няма да стане толкова бързо. В големия хмммм банков салон е силен израз, имаше доста хора разпределени на различни опашки. Наредих се на едно от гишетата и зачаках след 30 мин. и 3-ма обслужени граждани дойде и моя ред. По съвет на лелките от "БМВ" стоварих документите на гишето пред касиерката от банката. За голямо мое облекчение нямаше никакви въпроси от сорта какво искам и за какво съм там. Започна едно щракане по компа, сравнение с личната ми карта и купища хартия. С ужас осъзнах че тези топчета хартия на които лелката ме караше да се подписвам ще ги мъкна. След около 10 мин и няколко подписани документи се разделих с 67 лв и няколко стотинки. Купчината документи растеше с невероятна скорост. След като попитах "това ли е всичко" и получих утвърдителен отговор, зададох важния въпрос .... "А сега на къде. Какво да правя?". Касиерката ми каза че ми предстои технически преглед и трябва да закарам колата в онази ръждясала сграда приличаща на хангар. Благодарих и много и потеглих към тази сграда.
9:30 - 4-те коли чакащи пред ръждясалия хангар ми подсказаха че все пак е минало известно време докато заплащах за мъртвите дървета и последващата им обработка тежаща в ръцете им. Докато взема и подкарам колата и се нарядя на опашката колите чакащи станах 6. Аз бях 7ми. Настаних се удобно и започнах да си играя с радиото. Няколко цигари време, чичко полицай с връзки който се пререди пред останалите и 40 мин дойде и моя ред. Отворих капака и зачаках някой да дойде да навре мръсни ръце и чорлава глава в коша на двигателя. 10 мин и това се случи. Омацания до лакти чичко ми поиска някакъв документ и след като срещна неразбиращия ми поглед и жалките обяснения че ми е за първи път подавайки огромната купчина хартия, с видно раздразнение ми поиска големия талон на колата. По щастлива случайност знаех коя хартийка е (тази дето пишеше на немски). Подадох му го и за щастие това му свърши работа. Оставих демонстративно документите на седалката и отстъпих няколко крачки в страни. Чичкото беше достатъчно интелигентен да си потърси из различните документи тези които му трябваха. 2 цигари по-късно чичкото ми каза че трябва да прекарам колата над един трап. С ужас започнах бавно да карам. След като угасих колата 5 пъти и чичкото ми се накара успя да я кача на валяците без да падна в трапа. Изпълних указанията му почти дословно. Преместих колата извън хангара и зачаках (докато паркирам угасих колата още 2 пъти). Въртейки се като муха без глава около колата видях един униформен чичко който явно се забавляваше на гледката. След като подредих хартията, се запътих към него за да го питам какво да правя сега. Човека ми каза че трябва да развия номерата и с документите които ще ми дадели "ей сега" да отида в "4-та стая" След като развих номерата сравнително бързо (добре ще в багажника носех отвертка), зачаках документите. 2 мин по късно пристигна и намръщения чичко с нужните документи. Каза ми да си разкарам возилото някъде че тука пречело. Паркирах на паркинга (не успях да угася колата).
10:55 - В процеса на издирване на тази "4-та стая" се разринах с разни забързани хора даващи вид че се ориентират добре в тази нова за мен обстановка. Попитах с един от минувачите къде е тази "4-та стая" с ясното съзнание че ще получа незадоволителен отговор. Грешах, в какво самозаблуждение бях само! Оказа се че "4-та стая" била популярна дестинация. Не само това но в нея се помещавал самия шеф на КАТ. Минувача ме упъти набързо и аз чудейки се до кога ще прескачам от гише на гише и от чичко на лелка се запътих към покоите на най-големия титан в КАТ.
11::05 - Още една изненада. Стаята на шефа на кат беше забита в дъното на един невзрачен, не добре осветен коридор. Ако нямаше табела можеш да я объркаш за кенеф. Чакащите ме информираха че тука било голямото чакане. Бяха прави!!! Тока спря за 1 час. С огромна почуда установих че КАТ нямат генератори, юпс или каквато и да е била техника която да позволи на хората да изпълняват служебните си задължения в моменти когато ЧЕЗ реши да си направи майтап. Въоръжих се с останалото ми търпени и зачаках. Когато дойде тока забелязах че освен липсата на резервиране в КАТ караха на морално остаряла техника. Видях как за около 15 мин компютъра на шефа на КАТ стартира Windows 2000. Каква антика. Е какво пък; аз регистрирам 15 годишна кола .... те пък работят на техника от преди 14 години. След като едно нагло парче пререди всички и регистрира 5 коли (в като има бизнес и за такива - цената варира в зависимост как си облечен - 40 - 100 лв.) дойде и моя ред. Подадох купчината хартия на Шефа на КАТ. Той си избра нужните документи и ме прати да преснимам някакво приложение от "еко таксата" 20 мин по-късно се върнах с въпросния документ (покрай КАТ явно има хляб за застрахователите). След като подпечата документите и ми ги връчи шефа на КАТ ме прати на "4-то гише"(явно 4 е любимото число в КАТ).
12:40 - С последни капки търпение се довличам с номерата и документите. Нямаше хора "Юпи-ией Юпи-ией", но за това пък лелката я нямаше 10 мин. Дадох и документите и тя ми съобщи че до половин час може да ми напечатат талона. Купчината мъртви дървета в ръцете ми намаля. 20 мин по късно големия талон беше готов но мрежата прекъсна и компютъра на лелката заби. Даде ми големия талон и ми каза да отида да си сложа номерата в малкото хангарче (още по-ръждиво).
13:05 - Колата беше вече с номера
13:15 - И малкия талон беше в ръцете ми с което всичко беше приключило.
ПС - Дълбок поклон към сисадмините поддържащи компютрите и системите в КАТ - момчета правите чудеса от храброст имайки в предвид работните условия.
