Заминаване за Англия и не само...

[reinhard]

Да си призная и на мен не ми е лесно и обмислям тези варианти.Но незнам дали ще успея и ще има ли полза.познавам доста хора дето не цъфнаха след тези начинания и засега доста се чудя

[Plumber]

Да си призная и на мен не ми е лесно и обмислям тези варианти.Но незнам дали ще успея и ще има ли полза.познавам доста хора дето не цъфнаха след тези начинания и засега доста се чудя

И аз така.Но познава ми също толкова хора дето цъфнаха,нали се сещаш.Не съм казал че друг избор няма,ама тва е един вариант ако искаш да ти падне повечко лев.Другия е да накарш тъпия си шеф да ти плаща осигуровки на толкова колкото ти е заплатата и да си теглиш заем.

[dobrin]

Според мен отмина времето, в което имаше смисъл да се ходи в чужбина, защото се изкарваха значително повече пари, отколкото тук. Не че не се изкарват пари, но вече е значително по-трудно, и разликата не е чак толкова голяма. От друга страна в БГ вече смятам по-лесно се намира работа от преди, така че си направете хубаво сметката. Предполагам, че не умирате от глад, щом имате пари за интернет достачик, не че са много, но все пак са разход, който е последна грижа, когато имаш дете...
Все пак в един момент трябва да се прецени кое е по-важно - на теб да ти е лесно, или на детето ти да расте с един родител...

[Ninja]

Колега, защо не поразгледаш на сайта на Квебек, Канада, за легално пребиваване там за теб и семейството ти. Учите език - френски или английски, работиш, и след 3 години, ако не се лъжа, дават гражданство. И според мен най-важното - заедно сте. Пари повече едва ли ще спестяваш, съотнесено към тамошния стандарт, но със сигурност ще живеете по-уредено и спокойно.

[Koko26]

Истината е, че трябва да се рискува. Един ден ще кажеш, че си опитал и не си успял, но поне си опитал. А ако не направиш и опит, после ще те е яд. Между другото и на мен ми върти идеята в главата, но ще видиме.

[reinhard]

Да си призная и на мен не ми е лесно и обмислям тези варианти.Но незнам дали ще успея и ще има ли полза.познавам доста хора дето не цъфнаха след тези начинания и засега доста се чудя

И аз така.Но познава ми също толкова хора дето цъфнаха,нали се сещаш.Не съм казал че друг избор няма,ама тва е един вариант ако искаш да ти падне повечко лев.Другия е да накарш тъпия си шеф да ти плаща осигуровки на толкова колкото ти е заплатата и да си теглиш заем.

колега и по този начин ми плащаха и пак не си заслужаваше работата сега ми плащат осигуровки на по-ниска заплата но съм относително по-доволен

[kris11]

Що ,човека ще бере ягоди за 160 лв. на ден.

За жената е опасно,не бива да я оставя сама

Що бе човек ние дето сме във Варна ще я пазим.

сега по въпроса- имам познат , който от 4-5години е там в сферата на строителството. но си уреди договр , даже и заем за жилище тегли там.Но като засега отиващ там е много трудно с намиране на работа.Пълно е с поляци и още по гадно с индийци и от Бангалдеш.
Има си направо дискриминация - на летището чалмите от Индия минават по отделен коридор без опшка , а всичко друго се реди .

[Plumber]

Според мен отмина времето, в което имаше смисъл да се ходи в чужбина, защото се изкарваха значително повече пари, отколкото тук. Не че не се изкарват пари, но вече е значително по-трудно, и разликата не е чак толкова голяма. От друга страна в БГ вече смятам по-лесно се намира работа от преди, така че си направете хубаво сметката. Предполагам, че не умирате от глад, щом имате пари за интернет достачик, не че са много, но все пак са разход, който е последна грижа, когато имаш дете...
Все пак в един момент трябва да се прецени кое е по-важно - на теб да ти е лесно, или на детето ти да расте с един родител...

Колега,никой не ти говори за преживяване нали?Човек все намира да преживее някак си.Говорим за живот.Не ми се бачка за някой дето е най-малко 15 пъти по-прост от мен.Пък дай и да си продам телевизора щот хаби ток пък гледам дете.В случая детето е най-малки консуматив(все още)

[dobrin]

Колега,никой не ти говори за преживяване нали?Човек все намира да преживее някак си.Говорим за живот.Не ми се бачка за някой дето е най-малко 15 пъти по-прост от мен.Пък дай и да си продам телевизора щот хаби ток пък гледам дете.В случая детето е най-малки консуматив(все още)

Не съм искал да те засегна, ако е така извинявай. Мисълта ми беше, че колкото и малък да е, детето е първостепенен разход. Щом остават след това парици, значи нещата според мен не би трябвало да са толкова зле, и си заслужава да се замисли човек дали наистина си заслужава да се предприема такава стъпка. А за това за кого работиш, решаваш само ти. Успех, какво и да решиш

[Plumber]

Колега,никой не ти говори за преживяване нали?Човек все намира да преживее някак си.Говорим за живот.Не ми се бачка за някой дето е най-малко 15 пъти по-прост от мен.Пък дай и да си продам телевизора щот хаби ток пък гледам дете.В случая детето е най-малки консуматив(все още)

Не съм искал да те засегна, ако е така извинявай. Мисълта ми беше, че колкото и малък да е, детето е първостепенен разход. Щом остават след това парици, значи нещата според мен не би трябвало да са толкова зле, и си заслужава да се замисли човек дали наистина си заслужава да се предприема такава стъпка. А за това за кого работиш, решаваш само ти. Успех, какво и да решиш

[kris11]

В случая детето е най-малки консуматив(все още)

Олелей тука никак не си прав. Колкото по-голямо става толкова повече разходи имаш.Особено като вземе да учи в някоя езикова гимназия , а после студент.

[Plumber]

В случая детето е най-малки консуматив(все още)

Олелей тука никак не си прав. Колкото по-голямо става толкова повече разходи имаш.Особено като вземе да учи в някоя езикова гимназия , а после студент.

Що крещиш Казах все още...

[Чудомир]

Колега,никой не ти говори за преживяване нали?Човек все намира да преживее някак си.Говорим за живот.

Колега, без да те разубеждавам, ще ти кажа мойто виждане по въпроса: Ако мислиш, че в Англия, пък ако искаш и където и да било другаде, ще успееш да живееш (!) в началото, го забрави. Имам пряк поглед (от нашето семейство) върху 5++ години в Англия и Германия (от различни хора). Равносметката е: Много лични жертви, къртовско бачкане (което може би в сравнение с БГ не уморява толкова), но за сметка на това 200++ часа на месец на са били рядкост...Ясно, би могъл да "изкараш" и с по малко, ама работата опира до за кво си дошъл: На ваканция и пиячка, или да успееш да постигнеш нещо (ква цел конкретно ти си знаеш).
Общо взето моето наблюдение е следното: Хората отиват в чужбина или с мисълта да "клатят крушата" докато може, и после да бегат, или с мисълта да се интегрират. Първата група имат на лице един затворен начин на живот, на който се обричат за времето на престоя си. Втората група имат повече шансове в дългосрочен план, само че трябва да правят и по-големите жертви, защото напасване /интеграция е дълък и трудоемък процес, който не идва подарък.
И двете групи имат нещо общо: Трудно е да забравиш БГ начина на живот, стига да не си бил пълен аутсайдер в БГ, сиреч без приятели.
За чужбина ти трябва преди всичко дисциплина, постоянство, и вяра в тебе самия. Ако ти не можеш да се идентифицираш с тези качества, обичаш компанийката, салатката с мезето и т.н., то просто (според мен) няма смисъл. Не че няма да "живееш", само че първо дефинирай за себе си "живея". Ако то се изчерпва с това да ти е пълен хладилника, то действително няма да ти е трудно да "живееш". Но понеже ти спомена за "15 пъти по-тъп" от тебе, предполагам, че има и нематериални блага, които те интересуват. Помни от мене: Не е важно дали ще можеш да се прибереш през лятото в БГ с най-новия ГСМ, а дали ще можеш да стигнеш нивото на средната класа там, а не да си долна класа там , който се прави на голямото добрутро в БГ.
Не те знам колко си млад, аз бях доста млад, като заминах. Сега вече съм по-дърт, междувременно семеен, и не мога да се оплача (вече!). Нещата ми вървят напред. Обаче зад себе си имам едни 3-4 черни години, от които почти нямам спомен, да не говорим пък за хубав...Независимо от това обаче очите ми шарят към БГ, защото (според / за мен) там в момента има по-голям потенциал. Затова помисли добре, да оставиш семейството е по-голяма стъпка, от колкото може би ти в момента осъзнаваш. От собствен опит ти го казвам. А пък да тръгнеш ей така на "зула", без някъв план при кого ще идеш и дали ще има кво да праиш, си е чист авантюризъм, или крайна степен на отчаяние.

Успех!

[Jousi]

Аз те подкрепям колега...
Изисква се голяма смелост да се отделиш от семейството си,
но все пак ти го правиш...за тях...евала...
Пожелавам ти успех...

П.п. Сигурно е много трудно човек да вземе такова решение...

[wili98]

.......

ООООХ..
до болка верен коментар и точно в десятката...

мисля всичко е казано..

само да добавя..
ако направиш същите лишения тук в бг.. сумарно.. но под по-различна форма, финансовият резултат няма да е по-различен