Представям Ви моят Т3 Каравеле, 1.6 ТД JX с петстепенна скоростна кутия. Буса е произведен 1990 год, но за съжаление не е стопанисван по най-добрия начин преди да попадне при мен преди две години. Могат да се намерят всякакви ъпсурдни ремонти, като започнем от изолиране на кабели с медицински лейкопласт, рапидки и пр. Ламарината е в общи линии в добро състояние, има някои ръжди, но за щастие до момента сериозно изгнило или тръгнало натам не съм намерил. Външния вид даже все още хваща око
е поне моето де.Когато реших за закупя буса, идеята ми беше да го съхраня в гаража, където имах достатъчно място, и някой ден когато имам време, излишни средства и мерак да го стегна. Като за начало беше достатъчно да може да влиза и излиза от гаража, за да не ми се пречка когато имам нужда от повече място. Но нещата не се развиха по план. Първо не съм от хората които могат да карат кола която не е технически изправна или е с много забележки. Както и да е буса нямаше да се кара, но не можах да се удържа и се започна набавянето на липсващи или повредени части. Въпреки че в момента имам почти всичко необходимо, все още има дребни части ми липсват, но и на тях ще им дойде времето.
Ето една снимка от преди година и нещо, буса изваден на светло след дълъг престой на тъмно в гаража.
Първо и най-наложащо в началота на миналото лято беше закупуването на нов акумулатор, защото стария беше изтощен напълно. В началота на зимата свалих акумулатора от другата кола и го сложих на буса. Акумулатора беше Варта Силвър, на 2 години в отлично състояние. Просто реших, че няма смисъл да купувам нов акумулатор и да го слагам на буса, който и без това не се кара. Затова сложих новия на Пасата, а неговия отиде на буса. Да, но преди да зазимя буса не замерих за утечки и не разкачих клемите. След 7 месеца акумулатора не подлежеше на зареждане. Пробвахме го с няколко вида зарядни, включително две професионални, но дори и не започна да се зарежда.
След това се започна с едно, но накрая се направи доста повече от планираното, но все още неудовлетворяващо ме. Въобще не ми харесваше трудното въртене на волана и големия му луфт. Луфта беше поради прекомерното износване, което според мен беше достигнало вече опасно състояние. Може би в по-голямата си част окачването на буса да беше така както е излязал някога от завода.
Цялата предница беше разглобена
Кормилни накрайници, шарнирни болтове, втулки подменени с нови. Главния виновник, заради който се започна - хидравликата - също монтирана на мястото си.
Следва продължение .....
