Братовчед ми още от миналата година започна да се оглежда за Honda CR-V и тъй като в България е много трудно да не те излъжат я със сервизна история, я с километри или проблеми, решихме да ходим до Германия на пазар с него и с брат ми.
Естествено не беше трудно да ме навият да попътуваме, особено при положение, че планът беше да пътуваме със служебния Passat B8 2.0 TDI 150 к.с. на братовчеда, който беше закупен като употребяван автомобил в края на 2015 г. от Das WeltAuto на 1 година и 12'000 км.
Преди да го закупят, пасатът е бил служебен на Порше БГ.Бяхме си поставили следните критерии за търсеното CR-V: след 2008 г, 2.2 дизел, и по възможност Exclusive изпълнението, което има добър набор от екстри - ксенон, кожен салон, темпомат, парктроник, 18 лети джанти и т.н.
Решихме, че ще тръгнем в събота вечерта, за да пристигнем в Германия в неделя, където да си починем от пътя, да се наспим и от понеделник сутринта да започнем да обикаляме автокъщите.
В петък поразровихме в mobile.DE и извадихме офертите, които са подходящи и отговарят на критериите за търсене. Разпечатахме ги и ги номерирахме, като записахме и кои ни харесват най-много на снимки и описание. След това разпечатахме една карта на района, към който се бяхме насочили и нанесохме автомобилите на картата за да си направим оптимален маршрут на движение и да решим къде ще спим. През Booking.com си запазихме си хотел във Франкфурт за неделя вечерта (Hotel Garni).
- карта
На следващия ден, в събота 9-ти януари, около 17:00 ч. пасатът беше пред нас:
- Passat B8
Отидохме да сменим евро да си имаме, купихме си вода и провизии за по пътя, брат ми и братовчеда бяха направили и сандвичи.
В 18:00 ч. напълнихме до горе и потеглихме от OMV-то след тунела в Люлин. Пасатът се пълни с фирмена карта на OMV, която може да се използва в цяла Европа, както на OMV, така и на Agip и др. бензиностанции.
В 18:42 вече бяхме на Калотина:
Това ни беше багажа на отиване - носехме си празни каси бира
Сравнително бързо влязохме в Сърбия.
Вътре в Сърбия обаче имаше големи задръствания на пунктовете, където се плаща за магистралата. Трафикът беше доста сериозен. Обяснявам си го с това, че повечето немски фирми почиват по Коледа и нова година, както и първата седмица след нова година и голяма част от гастарбайтерите се прибират в събота срещу неделя за първия работен ден в понеделник. За първи път видях задръстване в Сърбия над километър и чакане над 30 мин за преминаване на путарината. Това се повтори и на другата путарина.
Поради това решихме да не рискуваме през пункта на магистралата за влизане в Унгария, а да се отклоним през Суботца към Томпа. Ето тук има повече инфо за маршрута. Там минахме сравнително бързо и безпроблемно.
Новото беше, че заради бежанците между Австрия и Германия също имаше граничен контрол, който обаче беше доста бърз - по-скоро само оглеждаха дали няма бежанци в колата.
Сняг нямаше, но по пътя ни валя дъжд почти през цялото време и имаше доста мъгла, но въпреки това успяхме да пристигнем във Франкфурт в неделя около 12 ч. местно време. Бяхме минали малко над 1700 км. от началото на пътуването за 19 часа. Направихме една бърза обиколка през центъра с колата и се настанихме в хотела.
Аз бях карал последните няколко часа и бях изморен, но брат ми и братовчед ми излязоха да се поразходят и да потърсят работещ магазин, което се оказа почти невъзможно в неделя. За сметка на това обаче са попаднали на неделния битак във Франкфурт:
Трябва да им се признае на немците, че са им добри дюнерите 
. 
Добре изглежда колега!
):
