Откачени волани!

[K]

Статията е от октомврийския брой на Top Gear на българина Иво Иванов, който води редовна колонка там.

Иво Иванов, Канзас


Не съм сигурен, че знам как да карам, но затова пък знам идеално как да катастрофирам!” Това са думи на баща ми, чието име (или по-скоро прякор “Цапето”) е легендарно сред българските каскадьори. Навремето, когато родната кинематография бълваше филми и сериали , напълно откачения ми баща, бе в основата на безброй опасни каскади, които оставиха мнoгoбройни белези по тялото му. Много от най-тежките фрактури, разскъсвания и други поражения, от които се е възстановявал с месеци, се дължат на каскади с мотори и коли.


Може би затова, имам особен афинитет към едно от най-старите и честно казно, станали досадни клишета в Холивудската киноиндустрия – преследването с автомобил. Тъй като в работата си се занимавам и с видео операторство, монтаж и режисура, всеки път когато гледам авто-каскади без да искам започвам да анализирам както техническите аспекти така и чисто каскадьорският елемент на филмираното преследване.


Иска ми се да споделя с вас пет от най-любимите си кинематографични автомобилни преследвания, но ви гарантирам, че изборът ми ще ви изненада. Целенасочено ще игнорирам епохалните и познати на всички изпълнения от филми като “Булит”, “Френска връзка”, “Ронин” и т.н. за да насоча вниманието ви към не толкова успешни заглавия, които по всяка вероятност не сте гледали, но чийто революциоони автомобилни каскади може би надминават всичко останало в този жанр.
Важно е да се отбележи, че въпросните филми са правени дълго преди “блу скрийн” технологията и специалните ефекти да превърнат каскадьорската професия в изчезващо изкуство:


5. “Шофьорът”. :

В една дъждовна събота на 1980 година, заради това великолепно кинематографично произведение, смазах собствения си рекорд по последователно гледане на един и същи филм, закотвяйки се в кино Млада Гвардия от 10 сутринта до 10 вечерта. В главната роля, Раян О’Нийл едва ли промълви повече от 400 думи, но и не беше необходимо – най-важният, непреходен, драматичен диалог се проведе във финалният, гръмотевичен, осем минутен разговор между прелестен 8 цилиндров TransAm и разгневеният, преследващ го Шеви пикъп, управлявани от двама от най-добрите американски каскадьори.

Липсата на музика е гениален ход, тъй като в тези девет минути звукорежисьорът бе създал истински шедьовър, използвайки брилянтно механичните противоречия на двата ожесточено джавкащи се двигателя. 22 годишната, безобразно красива Изабел Аджани е често в кадър, което прави филма още по-задължителен за гледане. Напоследък се носят слухове за нова версия с Даниъл Крейг в главната роля.


4. “Дуел”:

Малко са хората запознати с този феноменален филм – първият в несравнимата кариера на кралят на Холивуд Стивън Спилбърг. Само той би могъл да превърне сценраий с един единствен актьор в свръх-кинетично, спиращо дъха преживяване, което поне за мен е все още незабравимо. На практика целият филм е едно влудяващо, изцеждащо нервите преслeдване: своебразна игра на котка и мишка под изпепеляващото слънце на пустинята.

Главният герой е безличен бизнесмен зад волана на още по безличен Плимут Валаянт с типичния за този модел неадекватно импотентен двигател. Отрицателният герой е 18-колесен, чудовищен камион “Питърбилт 281”. Зрителят така и не вижда шофьора на зловещият камионозавър, но в умелите ръце на Спилбърг, машината оживява, превръщайки се в органичен, триизмерен характер – един от най-запомнящите се одушевено неодушевени злодеи в историята на киното.

Насеченият монтаж, динамичната режисура и движението на камерата правят филма революционен, а самата история е метафора за страхът от неизвестното, необходимостта да опознаеш действителната си същност, и класовите противоречия между социалните прослойки в Съединените Щати.


3. “Мръсната Мери, Лудият Лари”:

Този малко познат филм разполага с една от най-изумителните сцени в историята на целулоида, благодарение на откровената невменяемост на легендарния каскадьор Джеймс Гавин. Явно под влияние на някакви халюциногенни вещества, режисьорът Джон Хау е имал неблагоразумието да повери в ръцете на лудия каскадьор хеликоптер “Бел Джет Рейнджър”.
Управляван от него, вертолетът преследва с огромна скорост, на екстремално ниски височини колата на главния герой – свръх мощен Додж Чарджър 69, боядисан в кошмарния блудкаво зелен цвят на прясно повърната баница със спанак. Сцената е незабравима, особено когато Доджът нахълтва с цялата си лакома тяга в лабиринт от цитрусови градини.


2. “Да изчезнеш за 60 секунди”:

Но не този с Никълъс Кейдж, а оригиналният направен през 1974. Режисьор, сценарист и продуцент на филма е митичния каскадьор Тоби Халики, които естествено е и зад волана като шофьор и изпълнител на главната роля. Самият филм е толкова кошмарно посредствен, че заглавието би могло да се отнася за това какво прави публиката в залата още в първата минута на прожекцията.

Но затова пък филмът разполага с апокалиптично, 40 минутно преследване, което не подлежи на описание и в което са унищожени 93 автомобила! В последния, анти-гравитационен скок с любимия си “Мустанг Мах-1”, Тоби счупи няколко прешлена на гърба си, но като по чудо се оттърва без парализа. Смъртта изчака легендарния каскадьор още 15 години и го прибра през 1989 по-време на каскада за неосъществената втора серия на филма.


1. C’etait Un Rendez-vous (Рандеву): -> http://www.youtube.com/watch?v=M3RUtJhhxPg

Шшш…Тихо! Ще трябва да шепнем докато говорим за тази апокрифна, девет минутна лента смятана едновремено за най-великата и безумна автомобилна сцена в историята. Вече 34 години легенди и слухове, свръзани с тази крайно противозаконна каскада се носят от ухо на ухо по целия свят. Спомням си как навремето си предавахме циркулиращата в София Бетамакс касета с кадрите от ръка на ръка, като някакъв опасен, езически трактат на лудостта.

Режисьорът Клод Лелюш е бил арестуван непосредствено след излъчването на филма, който е заснет с жироскопична камера закрепена за предния калник на фамозно мощен автомобил, оставащ невидим за зрителя. Колата минава за около осем минути от “Периферик” през центъра на Париж до Монмартър със скорости достигащи 230 км/час без да спира на червено. Който е запознат с особеностите и инфраструктурата на Париж, знае точно какво означава това.

Няма монтаж, няма сценарий, няма ефекти, няма лъжи – само един единствен, продължителен, изпепеляващ нервите кадър! Без значение е, че действитео се развива в пет сутринта - усещането за неизбежна, ужасна катастрофа виси над всяка секунда от филма като 150 килограмов обесник. Няма да правя въобще опити да описвам видяното – само ще кажа че докато го гледах ми се изпотиха ноктите и ми побеля дори тази коса, която бях оставил на пода на бръснарницата още като teenager!

Историята на филма е вплетена в сложна паяжина от полу-истини и и митове.
Казват че зад противоречивите слухове стои самият Лелюш, който предпочита да жонглира с фактите за да подсили легендата. Ту твърди че колата е Ферари 275 GTB управлявана от пилот от формула 1, ту че той самият е шофирал при това собственият си Мерцедес 450 SEL с безумните 6.9Л под капака. Тоналността на двигателя и смяната на скоростите определено подсказват Ферари, но Лелюш твърди, че бил монтирал този звук върху филма в последствие.

Каквато и да е истината, за мен това все още продължава да бъде най-изумителната, опасна и опияняващо безотговорна автомобилна сцена уловявана някога върху филмова лента.

[valsn]

Темата е доста дълга и малко се губи нишката. Но явно "скоростта" ти е "заложена" в гените ти ... Този последният линк си заслужава, макар и да е събудил доста противеречия още навремето, от морално-етична гладна точка и т.н.Но това беше поколението , или краят, на едно бунтарско /и изпълнено с идеализъм поколение/ което не обичаше забраните. Не съветвам никой да го прави на "живо"

http://www.youtube.com/watch?v=M3RUtJhhxPg

И малко "сухи" факти:

# The route taken in the film is 10.42 km long (6.48 mi). It takes the driver 7:57 to cover that distance, giving him an average speed of 78.64 km/h (48.86 mph).

# According to recent claims by Claude Lelouch, he was driving his own Mercedes in the film, and later dubbed over the sound of a Ferrari 275GTB to give the impression of much higher speeds. Calculations made by several independent groups using the film show that the car never exceeds 140 km/h (85 mph), which seems to lend credence to his recent comments.