Днес 30 Юни се навършват 35 години от трагичната смърт на двама велики българи - Героги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков.
ПОКЛОН!
35 години от трагичната смърт на двама велики българи
- mladvampirTDI
- Мнения: 1398
- Регистриран на: Пет 11 мар 2005 11:12
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: Sale, UK
M4r1qn написа:Велики българи

Последна промяна от mladvampirTDI на Пет 30 юни 2006 21:40, променено общо 1 път.
- Dobermansp
- Мнения: 133
- Регистриран на: Пет 09 юни 2006 10:41
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
- Контакти:
- teo_ss
- Мнения: 477
- Регистриран на: Съб 31 дек 2005 21:23
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: Силистра
- Контакти:
На този ден преди 35 в една Alfa Romeo Guilia GT загиват Гунди и Котков
Георги Аспарухов - Гунди е роден на 4ти май, 1943 година в кв. "Редута", София. Още от ранни години природният му талант се проявява в много спортни дисциплини - в училище той успешно играе волейбол, баскетбол, футбол и е отличен гимнастик. Връзката с футбола започва от 6-7 годишна възраст, когато е заведен от баща си Аспарух Рангелов в детско- юношеската школа на Левски, по това време под
ръководсвото на Коце Георгиев. Впечатлен от физиката и уменията на момчето опитният треньор не се поколебава да вземе Георги за подготовка в школата. Гунди преминава успешно през всички възрастови групи и печели две юношески шампионски титли с Левски през 1960 и 1961 години. На 17-годишна възраст Гунди записва първото си участие в представителният отбор на Левски - на стадион "Раковски" влиза през второто полувреме срещу Локомотив (София). Привържениците на Левски оценяват подобаващо талантът на младежа и не след дълго той се превръща в техния любимец. Славата му на великолепен играч и спорстмен на терена привлича публиката като магнит и тя изпълва стадионите до краен предел, за да наблюдава "чудото" Гунди. На 4ти февруари Гунди преминава в Ботев (Пд) - армейски тим, в който отслужва военният си дълг към България. В същата година Ботев спечелва Купата на Съветската Армия, а през есента участва в Европейския турнир за Купата на УЕФА. Пловдивския тим достига до най-голямия си успех - четвъртфинал, отпадайки от испанския гранд Атлетико (Мадрид). Забележително постижение през този период са петте гола, които Гунди отбелязва на Стяуа (Букурещ) за крайната победа на Ботев с 5:1 и 2:3. През сезона 1962/63 Ботев е вицешампион на България. Гунди е много популярен в града и за известно време се носят основателни слухове за евентуалното му оставане след уволнение. За радост на софийските фенове Гунди се завръща в Левски след като изиграва последния си мач в Ботев на 5ти октомври 1963. През 1965 отборът на Левски става шампион на България за първи път от 12 години. Гунди е голмайстор на групата и получава многобройни отличия за представянето си (вж. по-долу). Въпреки непрестанните и тежки контузии, които го съпътстват той донася във витрината на Левски шампионската титла още два пъти - през 1968 и 1970 г. Големият му футболен дар не остава незабелязан и на международното поле – след неговото представяне в редиците на Левски на Европейската турнирна сцена срещу Бенфика (КЕШ '65/66) и Милан (КНК '68/69). Аспарухов е първият български футболист с предложение за игра в професионален тим - Бенфика. Най-голямо признание обаче футболистът получава в срещите за Националния отбор на България – паметни остават мачовете през 1962 с/у Португалия - 3:1; 1963 с/у Португалия - 1:0; 1965 с/у Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с/у Швеция - 3:0; 1967 с/у Португалия - 1:0; 1968 с/у Италия - 3:2; 1968 (на Уембли) с/у Англия - 1:1 и много други. В последната среща на своя кратък живот, Левски - ЦСКА Гунди получава един от малкото червени картони в кариерата си - отговаряйки на Пламен Янчев, който не престава да го малтретира и предизвиква през целия мач. Още на следващия ден се събира комисия - изненадващо, с три дни по-рано от обикновено и го наказва с неучастие в 3 срещи. В следствие на това Гунди решава да замине за Враца с приятеля си Никола Котков за бенефисен мач, на който ги канят от дълго време. Никога няма да го изиграят...
Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион "Левски" в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги...
Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: "Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси..." Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път.
По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното - данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година...
Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов.
...А едва беше навършил 28 години...
... Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша.
... На стадион "Герена", където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: "Защо ни ги взе, Господи?"
... Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези.
... Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.
Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки.
Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност.
... Цяла България скърби в тези кошмарни дни.
Дълбок поклон...
Върни се в “Основен Volkswagen Форум”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: padrino и 40 госта