Тръгнахме с Мерцедеса на приятеля ми от Пловдив за Северна България. Задно предаване и летни гуми. Тръгваме да катерим връх Шипка (15 км от равнината до самия връх) - вали дъжд, нямаме никви грижи, караме с 60-70км/ч. Минаваме 2/3 от тия 15-ина км до върха и дъджа обръща в сняг. Вече караме на 2-ра с 20-30км/ч - киша, ама *** му майката - поледица няма, а ние пъплим супер бавно. По някое време кишата се превръща в натрупал 2-3см сняг. Караме бавно, ама щото сме с летни гуми превключваме на 1-ва и намаляме на 10-20км/ч.
Оставаше 1км до върха (това го разбрахме чак като стигнахме) когато Мерцедеса леко поднесе - примерно 50см надясно, успоредно на пътя, а не около оста си. Като пътник на предна дясна седалка го приех съвсем нормално - все пак занасянето е съвсем леко и то успоредно на пътя - нищо страшно. Пък и ние вървяхме ултра бавно. Единственото, което ми мина през ума беше - "Ей, да му таковам таковата, колко ли часа ще се влачим до Габрово, перди да можем да продължим с нормална скорост!".
Приятелят ми на волана обаче израдна в дива паника - "Пич, кво да правим, а? Пич, кажи кво да направя бе? Кажи, бе, кво да правим, кво да правим?". Мен чак ме напуши смях - той е 10г. професионален шофьор и ме пита мен, който карам от 1г., кво да правел

Видях го, че се шашна и въпреки, че според мен не се беше случило нишо страшно, реших да го успокоя. Точно пред нас отдясно на пътя имаше отбивка и аз му викам "Айде отбий спокойно тук и ще го измислим. Върха е наблизо някъде, имаме вериги в багажника, а пък ако нищо не стане, просто обръщаме на обратно". Той обаче продължава с неговите брътвежи, направо като лунатик говореше тоя пич, който познавам от дете - никога, ама никога не съм го виждал толкова уплашен и откачил!

Супер яко ме напушва смях отвътре, ама се опитвам да го успокоя - предложих го да отбием встрани и да помислим, да сложим вериги, да сляза и да питам някой колко има до върха и можем ли да стигнем с летни гуми и други такива рационални предложения, обаче той продължи с не съвсем членоразделната реч и като каза, че сме щели да умрем направо...

- все пак сме спрели успоредно на пътя, всички карат съвсем бавно и няма кой да ни удари, върха е съвсем близо, 12 часа на обяд е, минават коли и няма мечки и вълци наоколо!
Той беше тотално изперкал и не ме слушаше изобщо! Опита да тръгне, обаче по-зле от учебен автомобил и разбира се заора. Не мога вика, бутни ме! Гледам, че е психясал и излизам да бутам

Та, подпрях се аз на колата... ъъъ, исках да кажа избутах го и той

успя да излезе и да тръгне. Влизам аз вътре и той продължава нагоре. Вярно, с 20 нанометра в час

, ама той се беше издухал тотално - не приемаше, а само предаваше, както ви обясних на средни вълни, та трудно му се разбираше

Тогава за пръв път ме налегна леко притеснение - не, че ще мрем, ама ще вземе например да завърти колата или да блъсне някой насреща.
Само след половин км стигнахме върха и си отдъхнах. Когато се поуспокои приятиелят ми ми каза "Ти знаеш ли какво щеше да ти е ако беше на моето място - каквото и да правиш колата не ти се подчинява?". Та чак тогава през глава ми мина мисълта, че е прав и сигурно щяха да ми трябват няколко макси памперса ако бях на неговото място
------
Та във връзка с горното се сетих, че аз също не съм сменил летните гуми. Както си мислех да купувам зимни втора употреба, веднага започнах да търся нови. Млад шофьор съм още, но ще си позволя да ви дам този съвет НА КОЙТО МУ СЕ СВИДЯТ ОКОЛО 200 ЛВ. ЗА НОВИ ЗИМНИ ГУМИ, НЕКА ПОВТОРИ НАШЕТО ПРЕЖИВЯВАНЕ. Старите зимни галоши (по-читавите) вървят по 50лв. Има нови зимни гуми за по-малко от 100лв. Аз лично намерих на няколко места - в Метро, Медина Мед и др. А и там не ви искат 5-10лв. за монтаж.
Та, както ви казах, аз съм млад шофьор и затова ви моля да дадете съвети - какво трябваше, какво можеше и какво в никакъв случай не бива да се прави в ситуация като нашата?