Дневниците на буса. Том I

[me4ou]

Привет, колеги!
Крайно време беше след миналогодишните писания да направя една темичка и тук.
Първо да ви въведа в течение, но ще стигнем и до актуалното.

Някога баща ми имаше бус - Т3 транспортер. Тотално базов - 1.6Д, 4 скорости онова готиното оранжево, като дъното на Текила Сънрайз. С него ходихме на къмпинг, лятото на море, но се ползваше и за работа за това никога не го префасонирахме към нещо по драстично. Разделихме се с него през привидно много далечната 2002-ра година, когато моята възраст още е била едноцифрена. Знаех къде го държеше новия собственик (на Гео Милев до едно гумаджийно) и често ходех да си го видя. От тогава винаги съм си мечтал за бусче.

Превключваме лентата и сме вече 2015-та година, вече съм горд притежател на СУМПС, че даже и натрупан стаж няколко години. Месецът е май, а следобедът - петъчен, и скучен. Звъни ми един приятел (съфорумник - ако иска да се обозначава) и ми казва, че е попаднал на Т3 2.1 Воден боксер, който смятат да го изхвърлят за скрап - "Пали, върви, леко чукнат отзад, в понеделник излита за скрап". Взех телефона, звъка и викам "Стойтеее, нека да го видя". Човекът беше възрастен и разбран.
Събута сутрин, след сравнително малко сън, отивам да го гледам.
Първи впечатления:







Китосван и пребоядисван, може би от маймуни с мечета. Като всеки бус, седял няколко години, токовете ги нямаше никакви, едвам го запалихме, свиреха зумери, мигаха лампи и т.н. Но пък на тази цена, не можеш да изискваш много. Бус.

Собственикът беше много спокоен и добронамерен, разбрахме се и се сдобих с бус.



To be continued...

[p-sound]

Незнам за колко точно си го взел.но е в сравнително добро състояние.Удара не е кой знае колко сериозен,поправимо е така,че ЧЕСТИТО за придобивката и ако можем с нещо да помагаме тука сме.

П.С. На събора ще почерпиш :))

[me4ou]

Е ще черпя, к'во да се прави...

Continuing:
Както казах месец май беше към краят си вече и стана време за море. Аз тогава бях малко завеян като цяло, но баща ми имаше много мерак и в очите му се виждаше пламък. Той се зае с пипкавите работи, тъй като аз имам какво още да уча в сферата на търпението. Проверихме налягането на маслото, оправихме кабела на зумера (който ми скъса нервите 20 мин докато го докарам) зачистихме и доста останали ел. връзки, които създаваха главоболия. После преминахме към ходовата част и спирачките - раздвижих апаратите, заварих счупената биалетка, видях, че пружините са счупени, но щеше да изкара още малко.
Обърнахме внимание и на интериора. Започнахме с плъзгащата врата, която в началото беше по-скоро влачеща се, но малко грес и 1-2 изпровизирани втулки по-късно работи идеално.
*тук е момента да вмъкна, че не всички "фиксове" ги правя по най-добрия начин, обикновено поради липса на финанси и по-рядко липса на желание, може някои неща да ви изглеждат крайно аграрни и селски, но с оглед на ситуацията това е бил удачния избор*

Базата беше приведена в приемлив вид. Време беше малко да надградим и персонализираме.

Концепцията ми: Функционален и мобилен кемпер за мен и приятелката ми, предвиден за пътуване с преспиване, който да се опъва бързо в походно положение и да се събира също толкова бързо. Да е относително компактен и проходим, до колкото позволява задното. Не искам да се закотвям някъде и да се окопая за 2 месеца.

Реализация:
По щастливо стечение на обстоятелствата малко по-рано същата година изгинилят куфар, прояден от термити, който се съмнявам, че някой би нарекъл каравана, но така се води, на вуйчо ми позволи на дебелата снежна покривка от покрива да влезе вътре. Т.е. Снега срути караваната
От цялата работа, някои си направиха ремарке за дърва, а аз се сдобих с кухненски бокс - мивка с помпа, два газови котлона и хладилник.

Тогава още не исках да променям трайно устройството на буса, тъй като не бях сигурен как точно ще ми е най-удобно да го устроя. Имайки това в предвид конструирах един, на който отгоре бяха котлоните и мивката, хладилника от долу, a газта и тубите с водата до него. Шкафът беше мобилен, до колкото позволяваха размерите и теглото му и като цяло беше предвиден като стигнем на морето да го извадим и да си седи навън, където хем да тече канала от мивката, хем ауспуха на хладилника да изхвърля жега и т.н.
Баща ми пък измисли някаква система от пръчки, чрез която облегалката от задната седалка лягаше и с един матрак отгоре ставаше легло.

Знам - снимката е адски качествена, но само нея имам.





Сдобихме и един багажник за покрива. Интересна история.. хах.. Едно време, някъде дебелия сняг - 90-те години, двама симпатяги внасяли тапети, коли, биберони и каквото още падне от Германия с такъв бус. Веднъж им изпаднал този багажник и до докарали към нашата мила родина. Хубаво де, ама двама човека, един багажник, как да се разберат? Единия да плати на другия или обратно? Пффф Ще го срежем на две...

Както и да е, сложихме хубавата половина отзад, социалистическа чекия, подобна на багажник отпред и набухахме всичко, което ни дойде на ум.



Преди да се зачудите защо има курниз за перде от едната страна, ще ви кажа. Едни приятели ни услужиха със стар форцелт от каравана. За невежите (съмнявам се да има, но все пак) това е палатката, която се нахлузва в един улей, по ръба на караваната и става като предверие.

Ето така изглеждаше цялата галимация, това отзад е опит за баня, който по-скоро стана съблекалня, а една вечер даже парашут!



Морето от 2015-та донесе много позитивни емоции, но като цяло малко беше в разрез с генералната ми идея. Беше стационарно, стояхме на едно място, което колкото и да беше прекрасно, малко поумръзва.
През 2016-та обаче играта се промени тотално и дойде интересната част.

The end... for now.

[BUS1988]

Привет!
Чакам с нетърпение продължението....

[avtohit77]

Честито и от мен!Продължавай в същия дух.

[jordanangelov_]

Честито колега ще чакам интересната част с нетърпение.

[musuibie]

Чудничко разправяш, чакам продължението..

[me4ou]

Радвам се, че има такъв голям интерес и че ви кефи толкова много. Скоро ще имам нужда и от акъл по настоящите задачки, но нека първо да наваксам и да стигна до тях.

През зима 2015/2016 общо съм навъртял около 53км с буса - когато си само със задно зимния сезон хич не е силен. :D
Пукна първа пролет и към средата на март вече кипях с ентусиазъм и реших да се захващам, че имаше много работа, а доловя ли мирис на море и за*бвам всичко.



Извадих всичко от буса и се развихрих.
Махнах релсите за седалките и сложих ламинат. Чичко немец отново беше надминал себе си, като беше поръчал бусът да изгние точно там, където смятах да пробия дупка за канала на мивката.









Все още не съм измислил удачен завършек на ламината за прага, приемам идеи!

Следващото нещо беше газовата бутилка. Вместимостта й от едва 30 литра означаваше, че София - Бургас го взимах с минимум две спирания за зареждане, което хич не ми се нрави. Също така беше локализирана върху мотора от дясно, което беше в разрез с леглото и шкафовете и т.н.
Набавих една 50-литрора и я забутах пред мотора под седалката. След това се заех с конструирането на двойна кликен-клакен седалка, която да постави началото на новото къмпинг оборудване. Един механизъм за канале (15лв), 6м. железен профил (10лв) и малко осветени очи по-късно се роди това бебче.
Когато имаш канапе обаче, нямаш нужда седалката да излиза особено напред и това беше дупката в моя план. Трябваше или да монтирам седалката с 20см по-напред от нормално, или да измисля някъв механизъм, с който да се придвижва. Аз исках да приложа по-простото решение, но баща ми настоя да е на релси. Честно казано това само ядове създава, но пък... с малко търпение върши работа.



Westfalia-около ИДВАМЕ!

Започнах да си правя разни макети от кашони, за да добия някаква ориентировъчна представа за разпределението на пространството и шкафовете и нахвърлях дунапрените за бъдещия креват.





Така... Как се прави гардероб...
Скелет от гредички обшит с фазер звучи разумно леко и здраво.
Този детайл беше източник на толкова много препирни и скандали, че просто не можете да си представите... Отне сигурно месец и премина през поне 20 различни концепции.





В джобчето точно до задната врата има куплунг за запалка - като нощно шкафче да си зареждаш телефонa, а вътре използвах 3 плафона, като тези в интериора за осветление, много приятно стана - служат и като нощна лампа.

[musuibie]

Браво на тебе - направо думи нямам!
Много верен начин за едно добро начало.
Кефи!

[me4ou]

Така, до къде бях стигнал?

Зимата на 2016г. имах проблеми с голямата метална водна тръба на мотора, която беше поизгнила и на два пъти на буса му "изтекоха водите" от нея. Много неприятно изживяване... Като се има предвид, че моторът толкова далече зад теб, не можеш да разбереш нищо преди да е твърде късно, а съм чувал толкова страшни истории около лагерните огньове за прегряване на боксера. Мога единствено да се кръстя и да съм благодарен, че датчикът ми за ниво на антифризът работи!
Така де, тръбата беше заменена с по-читава, макар да беше крива и да се наложи да я изправям... Все пак мисля, че конкретно този възел няма да създава проблеми скоро.
Към краят на юли бях отметнал 90% от to-do листа и се готвех за отплаване.
Тъй като по буса повече работех от колкото го карах, с изключение на миналогодишното море не му бях навъртял кой знае какъв пробег и честно казано му нямах много доверие, камо ли да се забия в някои чукари далеч от цивилизацията.
Реших да направя 1-2 тестови кръгчета и добре направих. Тръгваме за Самоков някъде към 16:00 в петък, кротко си катеря бул. Черни връх и любимата ми лампа отново ми се наби като трън в окото. Отбих на секундата - бусът отново пишка... . Налях някакви си 5-6 кила вода и кръгом! След тежка седмица се натоварихме в голфа, на който поне винаги мога да разчитам и се отправихме за Сомоков.

Толкова ми беше криво, че докато домакините ми предложиха джин с тоник, очите ми светнаха, а имах воля само да кимна едва забележимо. Друг път аз карам, приятелката ми казва "Наздраве!", време беше за смяна. И без това все иска да кара - ето.

До ден днешен съжалявам за това решение...

Моето голфче тройка е с лети 16-ки - 205/45 и преди да ме поругаете, аз си нося отговорност, внимавам си и си ги пазя. Но видиш ли в Самоков има 1-2 чисто нови кръгови, едно от които се оказа с доста тесен изход, поне за нея. Както и да е след джина единственото, което можех да направя е да се свия в очакване на неизбежната среща с бордюра...
Лекичко се размина голфът, само му се поожулиха лачените обувки, ама какво да се прави...

Разсеях се... обратно към буса.
Около водната помпа и масленият охладител има 2-3 дребни малоумни маркучета, които са изключително "достъпни" и предполагам поради тази причина са на възрастта на буса. Едното беше сдало багажа. Намерих ги и 3-те нови, Meyle, реших, че ще е грехота да сменя само 1-то особено, като са по 7-10лв.
След този ремонт направих успешно ходене отново до Самоков и бях малко по-спокоен.

Дни преди окончателното тръгване на пътешествие оставаха само довършителните работи. Набързо скроихме един пердета, колкото да се пазим от воайори, ипровизирах душ кабина, която се оказа по-скоро провал, затова няма да ви губя времето с нея и на 29-ти юли опънахме платната.

Опит за тръгване 1:
Само 600м след нулиране на дневния броят, километражът отказа да брои пробегът, но аз реших, че съм над тези неща. Това е и причината да не мога да съм на 100% сигурен, колко харчи буса...
Вече напуснал пределите на София, в Искърското дефиле, решихме да спрем да снимаме... Видях подходящо уширение, четвърта... трета, вт... лоста ми остана в ръката... Разрешение да се разпсувам?

Кръгом...
С малко садене на скорости и предимно 3-та успях да се прибера... Заварки, шишове, колове, пилене направихме го...
Имаме един съсед със същия бус. Той върти около 30-40 хиляди на година, стилът му на каране е малко по-припрян и за него лостът за скорости е консуматив, имаше от кого да черпим опит.

Опит за потегляне 2 - 90% успешен
На изхода на Ботевградско шосе пък спряхме за вода и нещо за изпът и на тръгване от задно ляво колело се чу един прекрасен звук на стържещ метал.
Свалих гумата и после барабана - беше се скъсал пиронът, който държи накладката...
Баумакс - болтче 5х50, две шайби и гайка вършат чудесна работа... за закърпване на положението.

Оф... само като си ги спомням тези неща и се напрягам...

[DA@KA]

Колега не се отчаивай, това са нормални незгоди с това екзотично бусче.Иначе хубаво разказваш.

[keymaker]

Толкова хубаво разказваш ,че ме нападат прекрасните спомени за Т3-ката 1.9 боксер и прекрасните спомени и излети с него и незабравимия купон докато стигнем набелязаното място. И най голямата беля ,която ми е правил , на тръгване за морето още на 15-та минута от старта в люлин 10 ,при преминаване през трамвайните линии на бул. Х.Ботев ,се чу страшен трясък и жестоко стъргане. Слизам побелял като въшка ,гледам тече антифриз по пътя ,ама какво издрънча толкова силно и застърга зловещо ? Поглеждам отдолу и ми идваше да скоча с главата надолу в реката(ама да не целя водата) ,двигателя паднал на земята. Айде замина морето ,викам на дружината (останалите 7 човека), след 2-3 цигари дръпнати като за олимпиада.Оглеждаме дружно качествената поразия и се оказва ,че болтовете които държат гредичката със задните тампони на двигателя са се скъсали в следствие на корозия. Отварям верния железен куфар с инструменти ,с помощта на маслено крикче, повдигнехме двигателя ,намерихме подходящи по размер болтове с колосалната якост от 8.8 :) и гредата си дойде на мястото . Единия маркуч за водата се беше измъкнал само и се наложи да го монтираме наново с нова скоба ,пак от куфара. Докато събирам циганията двама отърчаха до реката и в намерена туба от масло донесоха "чиста" вода , наляхме системата отново и купона започна .
За жалост верния кон умря 3г. по късно по особено болезнен и жесток начин ,когато скъсан изключително качествен маркуч за бензин причини пожар в двигателния отсек ,докато дойде пожарната останаха невредими само предните седалки и таблото. Та така приключи земния си път вярното другарче ,но на всеки излет се сещаме за моментите с работния кон.
Тази есен след 11г. запълних празнината от Т3 с Т4 и плановете за нови експедиции и преживявания започнаха да нахлуват в кухата ми глава,а и ще е от полза за семейството , чакаме 3-ти син ,а Б3-ката ни теснееше малко.

[me4ou]

Остана само да сложа линк към темата от миналото лято: ТУК (ще имам грижата да оправя снимките възможно най-скоро) и с това се изчепват като цяло основната част от личните ми преживявания с буса.

Време е да започна да консумирам малко от вниманието ви с досадни техчнически въпроси - няма как трябва и да лежим под колите, не може само да ги караме.
Както казах и преди бусът ми е 2.1 MV 95к.с. - допада ми как върви, набира прилично и т.н. Възможно е да ме нахраните, покрай всичките ми ремонти по охладителната система, но така и не промих цялата система, защото все точех двигателя и излизаха само 2-3 кила. В резултат на което в момента антифризът представлява една отвратителна мътилка, която се избистря след 2-3 дни седене в туба. Затова съм решил да направя солидна промивка на системата, наред с което да сменя термостата и двата маркуча над резервната гума, защото мисля, че те са следващите, които ще ме предадат.

Та въпросът ми: Какво представлява цялата процедура - от къде се точи, как се налива и обезвъздушава охладителната система. Знам, че има обезвъздушител на предния радиатор. Просто питам стъпка по стъпка от някое ръководство ако го има описано?

[valsanik]

Ако искаш ,ела да се видим и ще го направим......0884701345 ми е телефона- Валката съм аз.

[me4ou]

Такааа... промивките ще почакат.
Зумера на буса свири неуморно...
Проверих налягането - на почти студен бус е 1.5-2 бара, което е окей. Смених датчика с проверен такъв (този за високо налягане 0.6-0.75) - резултат никакъв. Остават кабелите до отпред и чипът в километража до колкото се разчетох. Откачих куплунга в двигателния отсег и го дадох на маса, но пак файда йок...
Утре продължавам с тестовете...

Удобен момент да попитам дали някой продава такъв километраж? Или дори още по-добре да е с оборотмер. Предавателното число е 500. Така или иначе не ми работи брояча на километрите, а скоростомера показва с 20 повече... не че не мога да му презацепя стрелката, ама имам усещане няма да го събера обратно.