Това място е поредното странно измислено, ама закона е еднозначен и за него. В закона никъде няма понятие "локално платно" или нещо подобно - второстепенно и т.н. Ако е път с настилка, както е в случая, си е път, независимо че ние си го водим като локално на булеварда, то си е отделен път, който си е до булеварда и си е със статут, "платно за движение, успоредно на булеварда". При точно това кръстовище се получава равнозначно кръстовище, защото има светофар, който и на двата пътя (булеварда и наричаното от нас локално) свети зелено едновременно (до скоро светеше едновременно, сега не зная дали още е така, дано да са го оправили). Понеже светофара дава равнозначност на двата пътя, гледаме следващото - пътните знаци - и двата обаче са "път с предимство" (на снимката се виждат ясно и двата). Тогава и те дават равнозначност и остава само едно, което да определи предимството - кой е от дясно - в случая колата, която се движи по "локалното" си е с предимство, защото е на пътя от дясно, който както вече разбрахме, не е "локално" на булеварда. Ако на "локалното" имаше знак, че пътя е без предимство, тогава от булеварда може да се завие на дясно и този в локалното трябва да изчака, ама такъв специално на това място няма и понеже светофара и знаците са с еднакви сигнали, се гледа кой е от дясно, а това е идващия от пътя, успореден на булеварда т.е. наричаното от нас "локално". Ето извадка от решение на Съда за подобен казус, ама то не е толкова важно, колкото как се определя кой път какъв е и защо няма "локално" дефакто (цялото е тук ->
http://www.justice-ruse.org/rcourt/2011 ... 6a1811.htm ) :
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, категория “В”. На 10.08.2011г. около 16,30 часа тя управлявала л.а.”Опел Корса ” с ДК№ …,като се движела по платно за движение ,което е успоредно на бул.”Липник” в посоката към КАТ.
(виждате, не използват израза "локално" , а в следващият абзац казват и защо не го използват) .
В АУАН и впоследствие и НП е използвано словосъчетанието „локално платно”. Такова законово понятие няма – както в ЗДвП, така и в ППЗДвП. В тези нормативни актове не съществуват и широко използваните изрази, сходни по съдържание на първия, а именно – „спомагателно платно”, допълнително платно”, ”второстепенно платно” и др.подобни. От тази гл.точка остава да се прецени дали платното, по което се е движела жалбоподателката е земен път или път с настилка, като законови понятия, използвани в чл.49 от ЗДвП. Тъй като по делото не съществува спор ,че и двете платна са пътища с настилка (асфалтова) законът, който следва да се приложи е чл.48 от ЗДвП, а не чл.50 ал.1 от с.з. Това е така, защото в края на платното, по което се е движела жалбоподателката не е имало никакви средства за регулиране на движението – регулировчик, светофар, пътни знаци, маркировка или други средства за сигнализиране. При това положение съдът приема, че се касае за кръстовище с равнозначни пътища.
Казусът на бул. Сливница е 1:1 с този на Цар Борис III - светофарите са еднакви, знаците също.
Колко е широк пътя и това, че единия е булевард, а другия е прост път, нарчен от нас "локално", нямат значение. В друг форум се спореше за подобно нещо и един човек излезе с мнението, че единия път излизал от жилищна зона, което по закон значи, че е без предимство, ама в този случай и това не е така, защото има светофар и знак, които му дават абсолютна равнозначност с булеварда в съседство.
П.п. из жилищните райони има друга хватка, която много малко хора знаят и стават много бели - две улици в квартала се пресичат и няма никакви знаци. Всичко на пръв поглед е прекрасно и трябва да мине десния, ама се оказва, че не е толкова просто - важно е дали и двете улици имат административно име, защото ако едната няма, тогава другата е с предимство, понеже безименната се води като излизане от паркинг или излизане от жилищна зона и според закона, е без предимство. Та и това трябва да се разучи, преди да се ходи в друг квартал

- коя улица има име, коя няма и т.н. (полицаите при ПТП на такива квартални улички, гледат в Гугъл Мапс и Бгмапс

) .
