Христо Багеров-Багеди ауто-Варна, измекярче на дребно.

[liglio]

Началото на август започнах работа като автомонтьор в Багеди Ауто. Работатa намерих чрез обява в jobs.bg, обадих се по телофона и Ицко ме покани на място. Разговора, който проведохме не беше много дълъг, не ми поиска автобиография, просто ме пита дали съм работил такава работа, след което ми обясни, че не му трябвал човек, който да му обяснявал кое как се прави, обясни ми, че се работи на процент (38%) от стойноста на труда. Попитах го за изпитателния срок и за договор през това време, отговора беше, че едва ли не за сключването на договора са нужни 3 папки с документи и било много сложно. Понеже нямах други алтернативи, се съгласих да започна работа, макар и само с устна уговорка.
И така започнах, като работехме заедно с единия колега, което ще чече, че си поделяме процента от заработения труд. След три дни работа, реших, че условията на труд във въпросния сервиз въобще не отговарят на очакванията ми.(не ми се обяснява защо, че макар и само за три дена, трябва да напиша три страници). Отидох при шефа (Ицко) и му казах, че напускам. Поисках да ми заплати заработеното за трите дни, което по общи сметки с колегата излиза на 144лв и някви стотинки, като отговора беше, че в началото на месеца нямало как да стане, трябвало да се обадя към края на месеца когато той щял да изчисли. Преди да си тръгна му дадох бележка, с номерата на колите които съм правил и съответно всичко дължимо пресметнато.(един вид да го улесня с великите му изчисления)
Обадих се на 30.08 по телефона, Ицко вече не ме помнеше, естествено му припомних кой съм, попитах го кога да дойда да ми даде парите, каза, че било рано, щял да смята към 1, 2.09. Реших, че по телефона няма смисъл да звъня повече и вчера отидох в сервиза да се срещна с Ицко. Поисках си парите, при което последваха най-малоумните обяснения които бях чувал, от рода на: "аз си имам методи на плащане, не мога ей така да ти платя", "ами к`во да ти плащам, ти дойде за два дни и си замина", "е, колко коли си направил, две коли, и к`во?" Пожелах му дано да забогатее с моите 140лв и си тръгнах, без да правя скандали.

Определено не ми е кой знае колко за парите понеже не са много, но все пак ще съм благодарен ако ме посъветвате как би било правилно да постъпя в тази ситуация, въобще има ли някакъв смисъл да си търся своето или да забравям и да си карам напред?!

[hooligans]

Ами честно да ти кажа и аз не бих ти ги дал.
Седиш 3 дена и си тръгваш, доста несериозно.

[eddyman]

Съвсем нормален развой на събитията, нито ти, нито "работодателя" сте направили нещата като хората

[liglio]

Ами при положение, че инструментите в сервиза са по-малко от тези, които си държа в багажника на колата (образно казано разбира се), много ясно, че ще си тръгна. Знам, че сгреших като се съгласих да започна работа без договор, но просто нямах други алтернативи!

[vaskoto1]

пий една вода.
има 2 вида уроци на тоя свят: тия, които са без пари и ги забравяме лесно и скъпи, които помниме доста дълго...
тоя ще ти стъпи от скъпите, ама ше знаеш вече без нещо за "после" да покажеш какво сте уговаряли, на хорото да не се ловиш.
че бития-бит, е... банална фраза.

[keymaker]

за паричките забрави ,за проблеми ,може да му създадеш ако и другия работник е без договор, му прати инспекцията по труда акта мисля беше 10 хил. за всеки човек без договор,но ти пари няма да вземеш.
и се успокой с "на к... може да ми седнеш ,ама на майсторлъка не."