Здравейте!
Това е първия ми пост в този иначе страхотен форум, за което едно голямо ЕВАЛЛА на момчетата, които са го организирали и поддържат неговото развитие. Независимо, че поствам за първи път, влизам във форума редовно и с открито сърце могада заявя, че е изключително полезен и подреден.
До тук с общите приказки и искам да споделя нещо конкретно. Прочетох добрите думи, които сте казали за момчето на име КРАСИ от Пловдив и на 31.10.2008 година следобяд звъннах на мобилния телефон, който сте посочили за връзка. Чухме се с Краси, споделих му проблема с автомобила ми - просто исках да тестваме фабричната ми аларма и да ми каже дали е надеждна и достатъчна поне на първо време за обезпечаването на колата а и на вложените пари в нея. Момчето наистина се отзова и се угворихме, тъй като единствения ми почивен ден е в събота да го посетя не посочения адрес. Грабнах се със съпругата ми и дъщеричката ми - 3 клас, заедно с чантата с домашните, понеже няма кога да ги подготвим и от Крумовград в 05.00 часа тръгнах за Пловдив - 200 км. Стигайки в близост до посочения адрес започнах да се лутам без резултат и реших да звънна на Краси за да ме упъти. Успях да го доближа съвсем вече, когато втория път, звънейки усетих отегчение. Побързах да затворя, за да не му преча, предполагайки, че има работа и след около час и половина лутане, успях да паркирам пред блока му. Зарадвах се, понеже достигнах заветната мечта. Звъннах и ..... момчето ми отказа. Изчаках и звъннах втори път, при което отново отказ. Притесних се, подозирайки нещо и седнах в колата за да напишем с щерката домашното по математика. След около 20 мин. чакайки пред гаража на Краси и под терасата му - имаше пране

видях човек да излиза от магазинчето в самия блок. Казах му проблема си и че търся Краси, на което човека м анцунг - много вежлив и приветлив, извади телефона си и звънна на комшията си - Краси. Веднага се се свързаха и вледенявайки се чух - КАЖИ МУ ЧЕ МЕ НЯМА ИЛИ ЧЕ СЪМ ИЗВЪН ГРАДА!!! Омекнаха ми коленете и останах като гръмнат. Не повярвах на ушите си. Бях брутално излъган и явно обаждайки се втория път съм изнервил момченцето от гаражчето, което Вие наричате Краси, който уж бидейки извън града, инспектираше работата си по бъдещото си сервизче в близост до блока си.
Краси, на 37 години човек съм и за първи път някой се отнася толкова непочтено с мен. Стискайки зъби от гняв се върнах до колата си и видях, че дъщеричката ми е заспала, стискайки домашното си по математика - бяха капнали и двете с майка си. Нямах думи, ушите ми кънтяха и гняв нахлу в душата ми. След 5 часа си бяхме в къщи, уморени и несвършили нищо за деня.
Но все пак и на 37 получих добър урок - никога повече не бих се доверил на телефонен разговор и на несериозни уговорки. Краси - за да успееш в живота си, за да чисто името ти и за да просперира бъдещото ти сервизче трябва да промениш отношението си, дори и към непознати.
Успех Краси и дано ме послушаш - просто е приятелски съвета ми.