Ще добавя, че логистиката на хората (основно жени с деца), се оказва сериозен проблем за тях. И ако автофорум не помогне, не знам кой?!
Жените с детето закарах до Пловдив. Там ги чакаха техни близки - други две жени с дете. Настанени временно в някакъв тип къща за гости срещу минимално заплащане (както каза една от жените, които вече бяха там от 2 дни).
Имат някакви средства, явно не много. Жената, която говореше горе долу български - бесарабска българка, сподели, че имат проблем дори да намерят евтино място за ядене. Явно нямат възможност да си готвят дори. Всичко им се струва скъпо. Искат да роботят, но са изплашени, че не говорят български. Не знаят как ще се оправят и дори къде ще живеят.
Разказвам това, защото тук има хора от всички градове на България. Малко съм уморен и сега не мога да измисля как да стане, но трябва да се намери начин за отделните градове в България да се дава полезна информация - места за хранене с нормални цени, места за временно и постоянно настаняване, възможности за работа, организиране на срещи за хората от Украйна. Дори курсове по български език.
Фейсбук е доста размит в момента. Има много групи и се заливат с призиви за помощ и т.н. Стават безполезни, защото се ползват за всичко и навсякъде.
Не знам как точно може да се организира това и разпространи сред тях?!
Понеже се разчуствах от тази 'среща' и през целия път обратно към София си мислех, че е време да започнем да ценим родината си и себе си. Има за какво да се гордеем. Трябва да спрем да се делим и джафкаме за всяка глупост. Трябва да ценим това, което имаме и сме.
Защото, както виждаме един ден може да се събудим и всичко да е различно. Историята ни учи, че ако сме разединени, се намира някой да се възползва от това.
Ние сме един народ и не сме русофили и русофоби. Не сме гербаджии и кировци.
Ние сме БЪЛГАРИ и хората от Украйна са ни благодарни. Горди са с нас.
Нека и ние се гордеем със себе си!
Нека покажем, че можем да сме едно. Да сме гостоприемни към всички тези жертви на войната, независимо в какво вярваме и какви убеждения имаме.
Става дума за жени и деца, които можеше да са нашите жени и деца!
Извинявам се за отклонението.
Наистина е тъжно всичко това!
П.с. качвам два скрийншота за да видите, какво мислят за нас тези хора