Есе(н) на тема Фолксваген

Организация и провеждане на клубните сбирки!
Потребителски аватар
bbboiko2004
Мнения: 4186
Регистриран на: Пон 20 фев 2006 21:19
Автомобил: VW Polo 2f
Двигател: 3f - 1993

Есе(н) на тема Фолксваген

Мнениеот bbboiko2004 » Пет 27 ное 2020 15:58


Настъпва ли трета велика епоха в историята на Фолксваген, след емблематичната костенурка и легендарния голф? Как ще отговори немският гигант на предизвикателствата на електрическата ера? В търсене на отговорите се отправяме на еднодневно пътешествие с първия изцяло електрически сериен автомобил на марката – ID.3 1st. Като едни истински фенове на марката, ще използваме за сравнение и нещо доказало се през годините, затова компания ще ни прави и най-новият модел на Голф – mk8, който също наскоро беше представен пред широката публика.

Изображение

Решаваме да изпробваме автомобилите в извънградска и градска среда. В хладната ноемврийска сутрин се отправяме към красивия Врачански балкан през живописния петрохански проход. Привечер ще оценим поведението на автомобилите в софийския трафик. Заредени сме с ентусиазъм за предстоящото ни изпълнено със завои трасе, а машините - с ток и дизел. Но преди старта е време за кратко представяне.

Усещането да седнеш зад волана на автомобил, който само преди няколко години е само щрихи върху парче хартия е вълнуващо. Още по-вълнуващо е, когато щрихите са пренесени почти напълно в реалността. ID.3 веднага загатва за нещо концептуално ново и наелектризиращо: авангарден дизайн (оттам идва и името му - Intelligent Design), модулна платформа MEB, нова емблема, множество активни и пасивни системи за сигурност и удобство, специален поздравителен образ на екрана “Welcome Screen”. Тестовият автомобил разполага с батерия 58 kWh, осигуряваща мощност от 204 к.с. на задните колела и пробег до 420 километра.

Изображение

За достигане на този пробег трябва да се кара по-лежерно, препоръчително в икономичен режим (разполага още с комфортен и спортен), и на предавка B, вместо D. При нея рекуперацията (зареждането на батерията) е осезателно още при отнемането на газта (или по-точно вдигането на крака от десния педал). На дисплея това се вижда ясно – син индикатор показва размера на потреблението на ток, а зелен – размера на зареждането на батерията. В зависимост от стила на каране компютърът изчислява „в движение“ оставащия пробег. Батериите са инсталирани под пода на автомобила за икономия на пространство и оформят компактен блок с електрическия мотор, монтиран върху задната ос. Впечатление прави и дългото междуосие (2771 см), което допринася за изключителната стабилност на пътя. Размерите на купето са на традиционен 5-врат хечбек, доближаващо се до размерите на Голф+, така че ID.3 е доста широк и дава усещане за пространство и комфорт. Автомобилът е и много маневрен, с малък радиус на завой – буквално може да се завърти на едно място. Управлението се случва сякаш от само себе си, но с динамиката на електромобил. ID.3 се управлява лесно. Като на игра. Управлението е прецизно, в комфортен режим неравностите и добре познатите ни шахти не смущават особено, ускорението е осезаемо благодарение на електрическия двигател и само спирачките ме карат да се замислям и чувствам неуверен. Спирачките са си там и си работят. Просто педалът не дава абсолютно никаква обратна връзка и се модулира трудно особено в първата половина от хода си. Превключвам в режим В с по-силна рекуперация (неволно включвам и чистачките) и това подобрява нещата основно заради по-агресивното намаляване при отнемане на газта, но не прави педала по-разговорлив. Явно ще си мълчим. Мълчим си и с волана впрочем. Той е точно на мястото си, удобен е, разполага с прогресивно променливо отношение и е достатъчно лек, бърз и директен.

Изображение

Но и той е ням и не ми казва и дума за поведението на предните гуми. Потеглянето на светофар, престрояване и изпреварване на автомобил със скорост доста под ограничението, всичко се случва веднага, без рискове. Широката база, големият размер гуми (215/50/R19) осигуряват стабилност и добро сцепление. Автомобила е добре балансиран и дори при 90-градусов завой излиза от завоя като „на релси". В същото време при изпреварване вълкът излиза от овчата кожа и се превръща в спортно зверче. Окачването - поредната изненада. Привидно нисък, но с добър просвет, подходящ за българските пътища. Седалките са удобни, макар и непретенциозни - достатъчен ход по височина, но няма регулируема лумбална опора или ергономичност. Подлакътниците на предните седалки като цяло са няколко крачки назад в иначе авангардния дизайн. Отоплението на волана, с което е снабден този екземпляр е изключително приятна екстра. Множество подсветки и светлинни указания улесняват водача (например, когато навигацията те кара на дясно, светодиодна лента ти показва посоката и между таблото и предното стъкло). Адаптивният крузконтрол позволява ненапрягащо шофиране (дори понякога усещане за „возене“), като може тотално да следва предния автомобил, не се налага да натискаш спирачки, газ (няма скоро да свикна да го наричам десен педал или ток) или други копчета. Разпознава знаците и намалява ако е нужно, което те предпазва от нежелани снимки, разпознава кръстовища и намалява до подходящата скорост. При наличие на качествена маркировка лейн асистентът осезателно връща волана в правилната траектория, в случай че неволно прекосиш непрекъсната линия, или дори прекъсната без даден мигач. При нощно шофиране LED Matrix фаровете са приятна изненада - сработват точно навреме осветявайки нужната част от пътя с подходящо насочен поток светлина. Разпръскването при ниска скорост, преди пешеходна пътека, при завой - автомобила се води безупречно, адаптивните дълги светлини обезсмислят постоянното премиване къси-дълги, тъй като изключват снопа светлина който би заслепил насрещния трафик.

Изображение

Изображение

Амбиентното осветление (цветовете са по избор на потребителя) прилично омекотява отблясъците от силни външни източници на светлина. Разбира се, не всичко е розово: първото нещо, което озадачава в този автомобил от самото начало беше позицията на скоростния лост, която за мен лично е не само неестествена, но и доста неудобна - караш си колата и искаш да пуснеш чистачките, но изведнъж се оказва, че си изключил от скорост (или обратното!), при маневриране се бута скоростния лост, като цяло за мен не подходяща позиция, особено ако имаш и конвенционална кола, която караш в останалото време. Сериозен недостатък е доста трудното управление на екстрите - например, за да си пуснеш отоплението на волана трябва да влезеш в меню, в неговото под-меню и тогава да активираш, за да настроиш температурата в купето пак следва да кликнеш няколко пъти по средния дисплей, което ти отнема вниманието и би могло да доведе до инциденти (които от друга страна пък се предотвратяват от безброй системи), но така и не можах да разбера от къде и как точно да изключа разпознаването на знаците, за да мога да се движа, както аз искам, вместо да имам лош инструктор до мен, който бие спирачките на всяко ограничение, което е останало от последния ремонт преди няколко десетилетия. Накратко за интерактивната част смятам, че не е достатъчно юзър-френдли и аз лично се губя в менютата и подменютата и смятам, че ако нямаш тийнейджър "под ръка" трудно би могъл да се справиш с настройването на "електронната игра" за пътя и аз лично предпочитам елементарните функции като климатик да са изведени директно за лесно и бързо настройване. Бутоните на волана така и не разбрах тъч ли са или клик... няколко пъти се опитвам да регулирам силата на звука на радиото... е така и не можах да стигна точното междинно положение, което желаех - или много пъти кликнах нагоре или прекалено много надолу.

Режим спорт. Очаквано, на светофар ускорението до ограничението на скоростта е почти мигновено. Докато се изстрелвам напред усещам завистливите погледи на останалите водачи. Все пак те трябва да се борят с обороти и предавки, докато при мен кривата на мощността всъщност е права. Като всеки друг електрически автомобил и този дава онова познато усещане за ускорение без усилия. Все едно се намира във вакуум и само шумът на гумите издава, че има контакт с асфалта. ID.3 е бърз.

Изображение

Шумоизолацията е на ниво. Макар и на 19 цолови джанти и широки гуми, шумовете не се натрапват в купето, а вятърът е едва доловим. За мен остава и едва доловима разликата между режим спорт и комфорт. Воланът получава малко повече тежест, педалът под десния ми крак реагира по-леко, но като цяло разликите не са ясно отчетливи. Решавам да премина през няколко любими дълги завоя с подходящ наклон и да изтезавам гумите. Жалко, че електронния контрол на стабилността е на съвсем друго мнение. Забавлението тук е забранено. Да, ID.3 е стабилен, благодарение на доброто разпределение на масите, ниския център на тежестта, дългото междуосие и добрите гуми и да, преминава през кривите бързо и компетентно, но само ако не е притиснат до ръба. ESP се грижи за много рано и решително потушаване на ентусиазма. Още по-силно се намесва и при опит да коригирам недозавиване с мощност. Изпитвам пълната сила на спирачките и електрическия волан, които са решили вместо мен в коя посока да продължа. Пулсът ми не е учестен, ръцете ми са стабилни, коремът спокоен. ID.3 е обективно бърз, но скучен по онзи начин, по който е скучен и перфектен уред вкъщи. Върши си работата изключително добре, но не те кара да тръпнеш в очакване на следващата му употреба. Но новите технологии могат да са и нож с две остриета - при движение по околовръстен път под кръговото на Драгалевци системата отчете, че навлизам, а не минавам под кръговото. Удари ограничение 60 км/ч и сякаш някой дръпна внезапната спирачка на влак. Пулсът ми изведнъж се усили – за щастие в огледалата за задно виждане нямаше камион без електронни системи за сигурност...

Накрая в мен остава усещането, че ID.3 е изключително ефективен, мощен и привличащ вниманието на минувачи и водачи, но същевременно му липсва прецизност, емоция и малко смисъл за сметка на стремежа към авангардност. Може би ако можех да изключа или поне намаля намесата на ESP… Може би ако имаше бутони „врътка“ за радиото… може би... Бих казал, че ID3 е една идеална градска кола за човек от геймърското поколение или просто някой човек, който е на ти с многократното цъкане из настройките и може лесно и бързо да се ориентира в сложните за мен менюта. Може спокойно в градските задръствания да използваш "колата" като офис и докато се самоуправлява да отвориш лаптопа и да поработиш.

Изображение

Изображение

Изображение

Момент, не забравихме ли нещо? От толкова наелектризиране забравихме увековечения с гранитен паметник в меката на феновете Вьортерзее Голф! Осмото поколение на легендарния модел, което тествахме, е модификация Life 2.0 TDI, 115 к.с. Не толкова авангарден като ID.3, но продължаващ традицията, и в крак с времето.

Изображение

Изображение

Изображение

Искрено ме изненада със своята пъргавина и мощност. Механичната 6-степенна скоростна кутия е перфектна за двигателя, сравнително къси 1-3, позволяващи динамика в града и дълги 4-5-6, идеални за извънградско шофиране. Превключването на скоростите става много отчетливо и приятно, дори при по-агресивна смяна. Автомобилът е изключително тих, само ръмженето на двигателя го отличава от ID.3-то. При извънградско шофиране, вътре е пълна тишина, няма скърцане, няма шум от вятър, преминаването през неравности или дупки е почти неусетно и безшумно. Осмицата изненадва и със своето поведение на пътя, много приятно, стегнато окачване, хем комфортно, хем няма почти никакво накланяне в завой. По завоите на Петрохан, колата се държи като по релси, никакво презавиване, никакво поднасяне, системите за сигурност нямаха работа, защото колата имаше отличен mechanical grip. Единственото, което малко ме разочарова бяха спирачките, нямаха достатъчна сила при слизане от Петрохан посока Монтана.

Изображение

Изображение

Изображение

При нощното шофиране, LED фаровете бяха направо game changer, осветяваха страхотно, същите адаптивни дълги светлини като при електромобила, приятно е и осветлението на дръжките на вратите и огледалата. . Отвън автомобилът изглежда много добре. Отварянето и затварянето на вратите доставя едно леко задоволство и напомня на луксозен автомобил, което обаче изчезва с влизането в автомобила. Едно постно табло, жабка и средна конзола направена от евтина пластмаса, подлакътникът е поставен така, че при издърпването му напред, не може да си взимаш чашата за кафе, защото се падат под него. Седалките нямат никаква странична опора и в завой се бориш да останеш на нея. Отворите на вентилацията са сякаш направени на евтин 3D принтер и имат странна евтина текстура, особено тези отзад. Джобовете на вратите имат някаква дупка, в която като сложиш нещо и то отива в крайно задно положение, откъдето почти не можеш да го извадиш. Воланът е сигурно най-хубавото в интериора на автомобила, дебел, с приятни хардуерни копчета, отоплението е много приятно. Информационното табло е много иновативно, може да изкараш и позиционираш най-различни метрики, но седи малко на фона на огромния сенник.

Изображение

Мултимедията на тестовия автомобил, така и не проработи поради софтуерен проблем до вечерта, защото търсеше някакъв телефон и без да го намери нищо не работи, освен слайда с климатичната система. А през мултимедията се правят различни настройки, например за старт-стоп системата, блутут връзка и др. Да, може да е много красиво и иновативно, но да си контролираш климатика с тъч скрин е ужасно по време на движение. Трябва да си отклониш очите от пътя, за да уцелиш малкото "+" или "-" за да си увеличиш или намалиш температурата, или да се опиташ да уцелиш малката иконка за подгрева на седалката. Ключът за светлините също няма никакъв фийдбек, не съм сигурен тъч ли е или е хардуерен бутон, но за да разбереш дали си пуснал светлините, пак трябва да гледаш дисплея, където ти изписва какво си пуснал, сработва по-бавно и ако цъкнеш 2 пъти по бързо "бутона" току виж си прескочил желаната от теб функция. Като цяло интериора на Голф 8 за мен е даунгрейд в сравнение с този от Голф 7, няма усещане за премиум, което придаваше Голф 7. Може би това е от нивото на тестовия автомобил, не ме изненада с някакъв изключителен салон, но пък предлагаше наличие на скоростен лост- там, където му е мястото и трети педал от ляво на спирачката...

Денят на теста ни оставя изпълнени със силни емоции. По-скоро смесени чувства, защото вече няма черно и бяло. За истинските автомобилни фенове няма по-галещ ухото звук от ръмженето на мощен двигател и свистенето на гуми в завой. Но бъдещето е различно - вече и 200 конски сили са по-тихи от вятъра. Броени години ни делят от забраната на продажбите на нови автомобили с бензинови и дизелови двигатели в Европа. Светът се променя, с него се променя и любимата марка. Фолксваген са създали много иновативен, авангарден и конкурентоспособен електромобил. Не на последно място толкова мощен, че само една марка може да се конкурира с него в това отношение. И колкото да са различни емоциите ни по отношение на бъдещето на автомобилите в електрическата ера, можем категорично да отговорим на въпроса, поставен в началото – Фолксваген ще продължи да чертае нови хоризонти и да е сред най-масовите марки въпреки голямата конкуренция. А и каквото и да говорят, Голфът още си върви. Ръмжейки.

Изображение
Изображение

В теста участваха:
Vlad777
BBBoiko2004
Varbona
iliankocov
Vaskoto_1
Keksa
escrime
Заека вр
Julian Lyubenov
Главен редактор Varbona
Заснемане Vaskoto 1 И BBBoiko2004

Линк към всички снимки :
https://www.vwclub.bg/gallery.php?gid=43&cid=12
Vasko Kopchev's Photography
Kris Shots

Последна промяна от bbboiko2004 на Чет 14 яну 2021 12:11, променено общо 1 път.




Потребителски аватар
Vlad777
King of the Road
King of the Road
Мнения: 19676
Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
Местоположение: София
Контакти:

Re: Есе(н) на тема Фолксваген

Мнениеот Vlad777 » Вто 01 дек 2020 17:28


204 к.с., пробег до 420 км, уникални интелигентни системи за сигурност, които до сега имаше само в новия Touareg, пътно поведение на спортен автомобил...

Сигурен съм, че ID.3 много бързо ще стане масов автомобил сред електричките. :th_up



Върни се в “Организационен”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 25 госта