Денят ми започна ужасно - в 8:30 ме събужда по телефона главният механик по колата и ми вика: "Абе тоя мотор нещо не ме кефи, ела да говорим"...

Припаднах, както си бях още легнал... Ама как, то нямаме нито избор, нито алтернативи... няма време! Моторът не го кефел

- аз като попарен. Навличам дънките и с 200 към сервиза.
Отивам - какво има? Миии - лагерът на паразитния вал бил износех, нарушена му е повърхността на места и евентуално можело оттам да пада малко налягането на маслото.

Това ли било, аз викам изпортили сме шлайфа...

Отдъхвам си малко! Хубаво, купуваме нови лагери на паразитния и довършваме сглобяването на мотора (като отидох, вече бяха сглобила блока с бутала, колянов вал, картер и разни планки по блока). Хонингът ме кефи!




Почвам да звъня телефони по големите вериги за авточасти - никъде няма.

Само на едно място има, но чак в Русе, ще дойдат вторник-сряда, което ни е късно да събираме. Пак припадам, тоя път седнал на стола.

Почвам да мисля какво може да стане, ако не го сменим... реално едва ли оказва влияние наранената минимално цементация, но... НЕ ИСКАМ! Така или иначе сменяме всичко и го правим прецизно и с мерак - сега тази дребна спънка и да правим компромис - не ме кефи. Накрая се сещаме за едно магазинче, където едва ли го има, но сме длъжни да пробваме - имате ли?! ИМАМЕ! Ама такова ли е - да беееее.
Хвърча натам с комбито, нося си и стария лагер за мостра - о, чудо! Наистина има и то пак на GLYCO, което не е лошо. Вземам и обратно в сервиза, където избиваме старото от блока (имаме няколко стари, аз носех друго в магазина) и набиваме новото.





ЗАСПА! Вече мога да си отдъхна по-спокоен, горе-долу сме в график с времето. С малко късмет до вечерта може да качим мотора и скоростите.
Отидох до гаража да подготвя оставащите необходими части, масла, антифриз и т.н. След което за няколко часа на работа. В сервиза ми направи впечатление, че термолентата е започнала да се протърква на едно място, където явно трие в купето. Взех малко лента - да я намотая отгоре, да не се виждат тръбите (които между другото не бяха мръднали след толкова много състезания и жегата, дето мина през тях за година и половина вече!).
Отивам в сервиза, а майсторите вече качили блока със скоростите в коша и монтират полуоските. Много са бързи, евала...



Набързо, без да ги бавя, си навивам лентата на колектора (който заедно със смукатели и моноинжекция изобщо не сваляме от главата при демонтажа) и сме готови да я качваме и нея. Преди да си замина, качихме главата, свързахме генерацията и ги оставих да навързват маркучи и инсталация, а аз си тръгнах. Живот и здраве - утре палим!

Дано тоя път няма проблеми с мотора! Трябва пак да мина набързо дино, малко тестове - ииииии пистата зове!

Не е като да не сме събрали 4 двигатела на части, скоро мисля да сглобя още един - за резервен.

Та има и такива дни, които започват безнадеждно, събитията се променят стремглаво във всички посоки - позитивни и негативни, но накрая завършват страхотно, все едно си изпреварил времето!
