Правилно ли е да учим децата си да шофират?

[rukuku]

Mнението ми съвпада на 100% с това на SMEL. А също смятам че шофьорските курсовете не дават и 10% от необходимото на един човек да стане шофьор. Според мен едно дете при подходящ подход от страна на родителите може да усвои много повече неща. Това кой от кой път си е взел изпита също въобще не е показателно. По пътищата ни е пълно със самоубиици взели изпита си от първия път. Изпита и 20 дневния курс не правят никого шофьор. Практиката го прави такъв. И според мен е по-добре практиката да започне от по-ранна възраст на детето, и точно родителите са тези които е най-добре да му я осигурят. Никой не е по-загрижен от един родител за бъдещето на едно дете, нито инструктора, нито изпитващия полицай.
Да не говорим какъв стрес и притеснение коства на едно дете на 18 години да седне да шофира за пръв път седнало до човек който в 99% от случаите вижда за пръв път, още повече и как всичко това се подсилва от факта че доста от останалите деца имат понатрупан опит в шофирането. Ако един възрастен би го приел сравнително спокойно, то за едно дете според мен това си е доста голямо психическо натоварване, което в повечето случай действа адски негативно, притеснението е най-големия враг на всяко едно обучение.
Така че SMEL според мен много добре правиш, учейки дъщеричката си на основни неща зад волана.

[NovobranecGT]

Според теб инструктора им дава цялото LEGO/консруктор/ -Мислиш ли че е така-а? Повечето от тях/98%/ претупват курса и лапат мангите.Според мен те дават нужното само в правилата за движение.

Да, напълно си прав, просто аз не умея да се изразявам добре.Мисълта ми беше, че цялата работа трябва да стане плавно, ако на 12 я учиш да кара, то по едно време ще се получи един застой докато навърши пълнолетие за курс.А ако я учиш 1 година преди 18, може и по-рано да е, ама да е малко по-малко, то тя после ще изкара книжка и директно ще продължиш да я учиш по софийските кръстовища, по магистрали и т.н.
Напълно е възможно да не мисля правилно, затова нека и други вземат отношение, обсъждане му е майката

[lyubo_di]

Първо, здравейте на всички. Най-сетне реших и аз да напша нещо, макар че от известно реме съм регистриран и чета

А по темата. Според мен е по-добре да учиш детето си да шофира. Това мога да кажа от опит като "детето". Мен баща ми от 13-14-годишен започна да ме учи да карам, като на 17 г. карах вече към вилата, след като излезем от натоварения трафик и стоянките на КАТ (по пътя от Извор към Земен...). Изпита (преди 3 години беше това, де - сега съм на 21 г.) си го взех от 2-рия път, първия ме скъсаха на кормуването, защото дълго време съм си задържал ръката на скоростния лост като превключвам и съм си кръстосвал ръцете като завивам ("карал съм като автобусен шофьор" - както се изрази човека от ДАИ). Т.е. наистина придобиваш "лоши" навици, но се преодоляват. Но има по-важни положителни резултати. Първо, наистина още от първия урок се включваш в трафика в града и използваш максимално часовете от курса, вместо да въртиш на полигона. Второ, много по-спокоен си при кормуването и на изпита, което е важно. При мен от 5 души, които бяхме първия път, 3ма скъсаха, просто защото не им издържаха нервите....Трето, разбираш, че шофирането е опасно и отговорно, и внимаваш. Поне при мен беше така. А много приятели, като взеха книжка, решиха, че вече са шофьори и вече имат поне по 2 - 3 катастрофи. Тъй че спокойно учи щерката, колега.

[NovobranecGT]

дете на 18 години

Сега всичко си идва на мястото

[ANNIHILATOR]

Според мене е добре още от деца да се учат да шофират. Казвам го от личен опит. Аз още от 4-5 клас (т.е. 13-14 годишен) съм сядал в скута на баща ми и съм карал ладичката. Първия път малко запалих съеденителя но бързо свикнах и после на пътища с малко движение винаги аз съм карал. По този начин (знаем че децата много по бързо научават всичко), детето свиква и се научава да управлява автомобил, което е голям + за вбъдеще. Освен това мисля че като се дава на детето да шофира, то отценява гласуваното доверие и свиква да ползва автомобила като средство за транспорт а не като състезателен автомобил.
А ве в крайна сметка мисля че е добре.

[GodLike]

Съгласен съм че децата е добре да се научат от по-малки и да не се разчита само на шофьорските курсове. Но съществува и варианта детето(на 16 примерно) да реши че може да кара и да вземе колата без тяхните да разберат. Кво праими тогава? Родотелите са виновни! Децата трябва да знаят че колата не е играчка, и съществуват реални опасности.

[prj57]

Съгласен съм с GODLIKE. 15-17 години на децата са важни в тва какво възприемане имат.... толкова форуми се навъдиха, тунинзи ала бала... обсъждат се техники на каране и прочие.... В повечето случай като прочетеш нещо и вече мислиш че ще го направиш от първия път... и после отиват и се отрепват някъде, а най лошото е ако съберат и някой друг....

Аз съм на мнение че всеки трябва да може да кара кола, не се знае кво може да стане и да се наложи да закараш някой до болница или нещо...

[VW_FEN]

Аз не съм съгласен, че трябва да се учат децата още от 10-годишни. То си зависи и от детето, де, в крайна сметка, ако е някой голям мераклия/мераклийка - може. Но по принцип според мен за всяко нещо си идва времето. Дайте да почнем да ги женим и на по 16-17
Аз никог не бях сядал да карам преди да изкарам книжка. На изпита бях доста уверен и даже ми направиха забележка за скоростта... Все пак наистина са малко часовете и би трябвало да има допълнително часове на полигон, където да се оттренират тръгването и спирането, щото аз много пъти съм се шашкал като не мога да тръгна, а тея след мене бибипкат здраво.

[musura]

Е аз да ви кажа как стоят нещата от страната на дете, което не му дават да кара

Когато бях на 11 години, понеже бях голям фен на всичко, което се движи с двигател, се записах на кръжок "Тракторно дело" (малееее как звучи само). Една година учихме само теория на двигатели с вътешно горене и по-конкретно дизели, после на следващата година ходихме два пъти седмично да караме на полигон. Това го правех тайно от родителите ми, защото майка ми щеше да получи инфаркт, ако разбере, че карам трактор. Имахме лада 1600 (2106) и една моторетка - балканче. На 12 години много врънках баща ми да ме научи да го карам - ама не, малък си, това онова и неще. Аз обаче имайки опит с тракторите, не му мислих много много, направих си копие от ключовете на гаража и докато баща ми беше на работа - пъпрорех с балканчето из махлата. Много му задобрях чак взех да возя приятелчетата от квартала с мен Така, докато един слънчев ден не ме гепна кварталния и стана голям екшън. Баща ми започна да следи стриктно да не пипам моторетката и нямаше как да я карам. Наложи се 4 приятели да съберем по 5 лева и за 20 кинта общо си купихме собствено балканче и пак си карахме Пак ни хвана кварталния и взеха и него. По-късно, около 15 годишен бях, започнах да тормозя баща ми, да ходим да караме, да ме учи и т.н. - обаче човека беше като желязо - не! Наложи се пак да прибягвам до ключовете за гаража и с още един приятел ходихме да караме вечер след 1-2 часа посреднощ - няма движение, няма ченгета, абе кеф. Така поне една година си карахме, докато една тъмна нощ, валеше дъжд и понеже се считах за много опитен вече, се завъртях на едно кръстовище и се забих в тротоара Колата се размина с крива джанта, а аз с уплаха. Повече не пипнах на баща ми ладата.

Смисъла на всичко това беше, че има два начина едно дете на направи нещо - със знанието на родителите или без. Моите родители така и не ми се довериха и се налагаше да правя всичко без тяхно знание, което е много по-опасно, отколкото ако баща ми беше решил заедно да караме и да ме учи и да бъде до мен. Сега като се сетя, че на 15 години съм карал в града и то без никакви познания за пътни знаци и с много скромни умения, ми става лошо Добре, че през комунизма нямаше трафик, а вечер се движех май само аз из града

[°niksi°]

SMEL за колко голямо дете все пак става дума.

[keksa]

честно казано преди да започна шоф. курсове бях карал кола 3 пъти на полигон за по 30 мин (т.е бях се научил да тръгвам и да спирам) взех изпита от първия път и благодарение на времето прекарано с колело по улиците на софия се адаптирах в движението с кола много бързо. та тва което искам да кажа е че според мен не правилно да се учат децата да карат от рано защото:
1.Често решеват че са големи шофери и почват да взимат колата "контрабанда"преди да са дораснали, което е доста опасно
2.В повечето случаи не взимат книжка от 1вия път
3.според мен когато вземат книжка рискът от катастрофа е доста по-голям (кво си мислят те- "абе аз карам кола от 12 годишен, кво са ми сложили тука тия знаци 50, 70 и т.н)
Та това е моето скромно мнение по този въпрос. Благодаря за вниманието

[°niksi°]

1.Често решеват че са големи шофери и почват да взимат колата "контрабанда"преди да са дораснали, което е доста опасно
2.В повечето случаи не взимат книжка от 1вия път
3.според мен когато вземат книжка рискът от катастрофа е доста по-голям (кво си мислят те- "абе аз карам кола от 12 годишен, кво са ми сложили тука тия знаци 50, 70 и т.н)

И моето скромно мнение.
1. Карам от 12-13 годишен - никога не съм си и помислял да взема колата "контрабандно". Изкарах книжката на 17, но докато не навърших 18 съм излизал само в квартала и то не много често.
2. На 17 "Б" категория от първия път и преди 2 години "С" без грешки на листовките и кормуването /курса ми продължи 10 дни, поради липса на време на инструктора/
3. Това за значите и правилата не зависи от колко време КАРАШ.

И накрая: всичко зависи от това какво човек има в главата........

[Ludia]

това което разказа колегата @musura е МНОГО поучително!!!!!!!!!
замислете се!!!!
аз съм го виждал с очите си.Нали ви казах един приятел блъсна една баба, с едно трабатче което му беше дадено от немърливия му собственик за "едно кръгче" срещу бутилка ракия.......
и понеже моя приятел беше карал на баща си ладата и "можеше" да кара, се получи така....а знаете ли защо аз не бях зад волана тогава? защото аз НЕМОЖЕХ ДА КАРАМ, ПОНЕЖЕ БАЩА МИ НЕ МИ ДАВАШЕ.

ПС спомням си преди няколко години във вестника прочетох, как баща учи дъщеря си да кара ГАЗ-ката им във двора на някое софийско училище.....Та докато са се обучавали, дъщерята бута един баскетболен кош,направен от винкели и коша пада върху дете играещо в двора.....Евала на грижовния баща!!!добре е научил дъщеря си!
разбира се това е прецедент, но на всеки може да се случи.
но прецеденти и инциденти на тази тема има доста, а мисля че е важно да се учим от грешките си,а най-мъдро е да се учим от грешките н другите

[madcap]

Значи , аз съм за, родителите да учат децата си да карат, поне 1-2 години преди взимането на книжка, Аз също съм гепал колата от Баща ми, и както винаги се получава имаше и лоши последствия за колата, та после 6 месеца рабтих само за да я оправя, иначе от малък Калеко ми, ме е учил за знаците и светофарите и т.н.
Още мноо го случки може да се кажат,
Но е добре да си сигорен във възможностите на децата си,

Аз поне така мисля, щото съм правил мноо грешки

[GodLike]

Аз бях на 13(преди 8 години ) като ми купиха скутер( тогава навлизаха ени Quinqi Suzuki - майка ми през 2 месеца беше командирована в софия за бутало и сегменти ) и си брамчах само с него. За колата не можех и да си помисля без баща ми да е с мен. Унас имаше правила - баща ми като каже нещо значи е закон. И тука е ролята на родителите - да създадат правила. Правилата се нарушават, но тогава има и санкции. Стоял съм по 2 седмици да гледам скутера в гаража без да мога да го карам щото са ме хванали да се правя на гъзар. Куки ми вдигат палка аз бягам и после баща ми в полицията . Аз по принцип бях послушен но не всички деца са такива и трябва много добре да се знае кое е позволено и кое не е. Все пак да отбележа че детството си изкарах в Силистра, а там като направиш нещо на другия ден целия град знае .