Ограниченията понякога са малоумни, но във всички случаи водят до безопасност.
Гледам да ги спазвам, макар не винаги да ми се удава. Гледам също да мисля с няколко хода напред като шофирам, но само това не винаги е достатъчно...
-Непознат път. Изскача знак с ограничение 60... може и 40. Де да знам за какво са го изтипосали там. Намалявам, а зад мен някой, който явно познава пътя, ми залепва за гъза и ми се натиска като на младо булче (а аз даже не съм и твърде хубав

). По начина, по който истерично се опитва да ме изпревари заключавам, че вече е използвал богатия си речников запас от "майни" и "гъзинини", в който обаче не фигурира понятието "безопасна дистанция". Ама аз какво да направя? Пас съм... Но ако е зъл ТИР-демон, освен всичко друго, сядам върху таралеж
-Познат път. Знам къде може да има засади от патрули. Пък и да няма, знам къде ще се пресека с път без предимство или изход на бензиностанция примерно (този, дето излиза да се включи в главния път, не е длъжен да знае че иззад завоя може да му изскочи някой със 150 и да чуе зверски писък на блокирани гуми - то затова там са сложили някакво "60", ако има кой до го види).
Общо взето, предпочитам да ме вземат за малоумен "бавен шлифер", отколкото да газя през ограниченията.