Дойде време да отделя и някой друг ред за преживяването ми на писта Калояново. Ако досега мнението ми беше, че Серес е страхотна писта, то мамка му вече съм убеден. Идея нямам как би реагирал някой, който е карал 2-3 или повече пъти само на Калояново и след това отиде на Серес. Със сигурност няма да знае къде се намира. Като цяло съм човек, който подкрепя българското - филми, музика, абе каквото ще да е, дори да е най-тъпия филм - отивам и го гледам, ей така от уважение, за да влезнат едни 5-10 лв. и да продължат да се развиват нещата. Но да се върнем на пистите. Уважавам много, че се опитва по всякакъв начин да се подобри пистата, вече над 80% от пистата е с нов асфалт, което е адски похвално. Наясно съм и че без намесата на държавата, няма как едно такова съоръжение да се подобри до нивото, което всички желаем. Обсъждали сме го с колеги и реално минимума за да се направи една писта като хората, е от порядъка на 30-40 000. Това е тоталния минимум, който да покрие състезателен асфалт, боксове и всякакви други неща, които са необходими. Но няма смисъл да разтягаме локуми, кое как трябва да бъде, а да се върнем в действителността. Асфалта е нов, да, но не е състезателен. Да по-добре е от стария, но не е това, което трябва да бъде. Пистата не е разширена, което за колите е кофти. За моторите става, има къде да се атакуваме, но на места е рисковано. Новия асфалт свършва с банкет от 1 педя разлика, което автоматично значи, че ако предобриш си долу от мотора. Идва ред на завой номер 3 (ако не бъркам, началото на втрия S). Нов асфалт, подаваш газ, лягаш и в един момент има такава разлика в нивото на асфалта, че започваш да се бориш да се закрепиш на мотора, едни камшици, едно чудо. Идва ред на завой номер 4 (изхода от S-а), тъкмо го взимаш и започваш да подаваш смес и се сменя стария с новия асфалт, след което загряния ПЪЛЕН слик започва да поднася и не знаеш какво става, стабилността отива по дяволите. Идва правата и цялата газ, е все едно фирма на бойко я е правила. Да няма ги дупките от едно време, един хубав черен асфалт, само че след 150 км/ч не мога да си успокоя главата която подскача като топка нагоре надолу. Идват 150-те метра и усещаш колко не спира мотора на този така нов асфалт. След правата се пада ляв и на втория ляв, в който отваряш газта отново започва едно лашкане на задницата, губейки сцепление с пътя... След което идва последния завой, на който е толкова гнусен виража, че степенка, коляно и всичко, което стърчи опира, колкото и да се стараеш да ги прибираш и ако недай си боже подадеш по-рано смес, започва една борба с мотора да остане на пътя. Ако отвориш по-късно имаш само леки поднасяния. Това ми бе обиколка номер 4, предните 2 ми бяха загряващи и опознавах пистата, търсех си точки на завиване, апекси и точки на излизане. След по-бързата обиколка излезнах от пистата и затегнах демпфера с 3 деления, защото мотора бе неуправляем на тази писта. В следващите сесии, колкото повече дигах темпото, толкова по-страшно ставаше. Започвах да поднасям в 3-ти и 4-ти завои, които са с новия асфалт, което е недопустимо. Със street гуми на Серес не съм поднасял, тук стана мазало. Не знам за автомобили как е, но определено за мотори не става. Това ми бе първия и последния път. Организацията също куцаше, но няма да влизам в детайли. Това което бе най-недопустимо обаче, е че нямаха автомобил, който да извлича мотори и при падане се наложи да влизаме с наши ремаркета да вадим мотори... В крайна сметка, нервите и разочарованието бяха повече от позитивите. Голям + беше, че ни дадоха безплатно транспондери, което това на Серес струва 20 евро. Имайки в предвид, че за 5 сесии не успях да падна под 1.17, което е бавно темпо, се чудя на хората как оцеляват на по-ниско време. Имах амбицията и сигурността да сваля към 1.15, но дъжд провали сесиите и натоварихме моторите обратно към София.




