За какво става дума - тя случката е дълга и широка, но в общи линии е следната - миналата година септември месец (тъкмо бяха гръмнали някакъв на петте кьошета и бяха задръствания до хоризонта) в една малка еднопосочна уличка с паркирали коли от двете страни свалих на заден пласмаската на огледалото на едно волво, дето беше паркирало отляво. Собственика се оказа до колата - зе си парчетията и ме гледа жално. И аз му викам - кво правим, пич. То задръстване мамата си джаса, отзад някви линейки, бе мазало. И той вдигна рамене и си тръгна, а то и беше невъзможно даже да сляза да се разберем. После явно решил, че си иска парите от гражданската, та се обадил на КАТ. Сигурно ги е чакал 6 часа, ама той явно там си живее. Та има казал, че съм го ударил и съм избягал от местопроисшествието и писал майка си ли, баба си ли, незнам, за свидетел. А то кво бягство е било - не е истина - придвижвах се от там до Руски паметник (100те метра локално на Македония) поне 30 мин. Та викат ме след известно време сините човечета и викат - страшни работи си правил. А аз въобще не зацепвам за кво иде реч. Видях, че по тва време даже не съм бил собственик на колата и им викам - не ме занимавайте. 4 месеца по-късно ми звъни авера от който я купих колата и вика - ходи се оправяй, че мене ме привикаха. Е, миналата седмица (8 месеца след случката) получих призовка. Днеска ходих, и няма как - признавам - иначе топя авера. И виждам - тоя ударения, някакъв Монтански келеш (пише му номера на колата в акта) казал, че съм бягал. Днеска писах 2 часа в КАТ обяснения надълго и нашироко и тоя като ми написа акта - гледам в него пише, че съм нарушил
Код: Избери всички
чл. 123 ал. 1 т. 1,3, буква "В" от ЗДвП
Код: Избери всички
чл. 175, ал. 1, т. 5.
