Скъпи приятелю!
От 1 март 2006 г. насам всяка вечер паркирате тази Тойота Лексус с номер С 2002 АК на паркинга пред кооперацията на ул. Лермонтов #10.
Всяка нощ обитателите на тази кооперация са принудени по няколко часа да слушат гръмогласни мелодии, издавани от алармата на Вашия автомобил. През гореспоменатия период Вие нито веднъж не си дадохте труда да спрете сигнала за тревога.
Затова искам да Ви помоля нещо: отнасяйте се с по-голямо уважение към хората, които живеят във Вашия блок, и се постарайте да контролирате звуците, издавани от Вашата прекрасна нова кола. Препоръчвам Ви от днес насетне да изключвате навреме лъжливите сигнали, които алармата Ви подава и при най-малките странични шумове: преминаване на кола по улицата, лай на бездомно куче, потропващи дамски точкета и т. н. В случай, че не удовлетворите молбата ми и продължите да оставяте алармата да вие за повече от десетина минутки, то разкошният Ви автомобил ще бъде сполетян от тежка участ.
Първо, безшумно ще пробия дупка в стъклото на вратата от шофьорската страна, ще вляза в колата и ще натисна копчето за отваряне на предния капак. След това с лозарски ножици ще срежа всички кабели на смотаната Ви аларма. Ще неутрализирам имобилайзъра и в рамките на две минути ще съм подкарал автомобила Ви в неизвестна за Вас посока.
В един приятелски гараж ще модифицирам малко Лексуса. А след седмица той ще пищи с нова алармена сигнализация пред нечий друг дом, на друг паркинг, в друг град. Там, където аз, за мое щастие, няма да бъда.
Имате два дни да помислите по молбата ми. През това време аз ще се упражнявам да подкарвам кола без да използвам ключове. Искам да подобря рекорда си от 53 секунди — времето, което ми беше необходимо да разкарам Линкълн Навигатора, дето пищеше по цяла нощ пред апартaмента на родителите ми.
