myrshavija написа:treniora написа:Най-лесния начин и ти да се убедиш : взимаш си дистанционното от телевизора и мобилния, светкаш с дистанционото през стъклото и ако се вижда на камерата на телефона => няма УВ защита!
Все си мислех, че има разлика между инфрачервени и ултравиолетови лъчи ... но може и да греша.

Да инфрачервените ни топлят......
http://www.youtube.com/watch?v=45v2y9JCYXQЗа дистанционното греша, но не и за стъклто!
http://www.have2know.com/library/Physic ... ure_07.pdfСпектърът на ултравиолетовото излъчване се подразделя по различни начини в различните области на науката и техниката. Предварителният стандарт на Международната организация по стандартизация ISO-DIS-21348, предназначен за определяне на слънчевата радиация, описва следните диапазони:[3]
Название Съкращение Вълнов обхват Енергия на фотона
Ултравиолет A (дълги вълни, черна светлина) UVA 400 nm - 315 nm 3,10 eV - 3,94 eV
Близък ултравиолет NUV 400 nm - 300 nm 3,10 eV - 4,13 eV
Ултравиолет B (средни вълни) UVB 315 nm - 280 nm 3,94 eV - 4,43 eV
Среден ултравиолет MUV 300 nm - 200 nm 4,13 eV - 6,20 eV
Ултравиолет C (къси вълни, дезинфекционни) UVC 280 nm - 100 nm 4,43 eV - 12,4 eV
Далечен ултравиолет FUV 200 nm - 122 nm 6,20 eV - 10,2 eV
Вакуумен ултравиолет VUV 200 nm - 100 nm 6,20 eV - 12,4 eV
Долен ултравиолет LUV 100 nm - 88 nm 12,4 eV - 14,1 eV
Суперултравиолет SUV 150 nm - 10 nm 8,28 eV - 124 eV
Краен ултравиолет EUV, XUV 121 nm - 10 nm 10,2 eV - 124 eVВъв фотолитографията и лазерната техника терминът дълбоки ултравиолетови или DUV се отнася за лъчения с дължина под 300 nm. Вакуумните ултравиолетови лъчи се наричат така, тъй като се поглъщат от въздуха и за да се използват за практически цели (например в спектрофотометрите), е необходимо да се осигури камера с вакуум. В дълговълновата част на този диапазон основното поглъщащо вещество е кислородът, поради което в него може да се работи в безкислородна атмосфера, обикновено чист азот.
Източници на ултравиолетово излъчване [редактиране]
Естествени източници [редактиране]
Слънцето излъчва в ултравиолетовия спектър в UVA, UVB и UVC диапазоните, но озоновият слой пропуска в земната атмосфера едва 1-3% от това излъчване.[4] UVB и UVC излъчването участва в химичните реакции, довели до образуването на самия озонов слой, но 98,7% от ултравиолетовата радиация, достигаща до повърхността на Земята е в UVA диапазона. Сравнени със Слънцето, особено горещите звезди излъчват и относително повече ултравиолетови лъчи. Например най-масивната известна към 2010 година звезда R136a1 има топлинна енергия от 4,57 eV, попадаща в близкия ултравиолетов диапазон.
Лампи за черна светлина [редактиране]
Основна статия: Черна светлина
Лампите за черна светлина излъчват предимно дълги ултравиолетови вълни и много малко количество видима светлина. Те се появяват в началото на 20 век, като първите разновидности са обикновени крушки с нажежаема жичка, но със специално стъкло с никелов оксид (стъкло на Ууд), което не почти пропуска видима светлина с дължина на вълната над 400 nm. При тези лампи излъчването има максимална интензивност при дължина на вълната 365 nm. Макар и относително евтини, лампите с нажежаема жичка са изключително неефективен източник на ултравиолетова светлина, тъй като по-малко от 0,1% от консумираната енергия отива за генериране на излъчване в ултравиолетовия диапазон. Голямата енергоемкост е свързана и със силно нагряване по време на работа.
По-късно се появяват флуоресцентни лампи, при които излъчването на ултравиолетови вълни се постига чрез подбор на лиминисциращото вещество. За излъчване с максимална интензивност при дължина на вълната 368-371 nm обикновено се използва стронциев флуороборат с примеси на европий (SrB4O7F:Eu2+) или стронциев борат с примеси на европий (SrB4O7:Eu2+), а за излъчване с максимална интензивност при дължина на вълната 350-353 nm - бариев силикат с примеси на олово (BaSi2O5:Pb+). Флуоресцентните лампи могат да използват стъкло на Ууд или обикновено стъкло, като във втория случай излъчват повече видима светлина и при работа изглеждат светлосини.
За генериране на ултравиолетово излъчване могат да се използват и светодиоди, макар че те рядко се използват за дължини на вълната под 365 nm. Ефективността на светодиодите при 365 nm е около 5-8%, докато при дължина на вълната 395 nm е близо 20%. Използват се и ултравиолетови газоразрядни лампи.[5]
Лазери [редактиране]
Wiki letter w.svg Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Поглъщане [редактиране]
Обикновеното стъкло е полупрозрачно за UVA и непрозрачно за по-късите вълни, докато кварцовото стъкло, в зависимост от качеството, може да бъде прозрачно дори за вакуумни дължини на вълната. През обикновеното прозоречно стъкло преминава около 90% от светлината над 350 nm, но е блокирана над 90% от светлината под 300 nm.[6][7][8]Началото на вакуумния диапазон, 200 nm, е определено от факта, че обикновеният въздух е непрозрачен под тази дължина на вълната, в резултат на значителното поглъщане. Чистият азот с по-малко от 0,001% кислород е прозрачен и в спектъра 150-200 nm, което има голяма практическа важност при производството на полупроводници. Работейки в газова среда без кислород, оборудването няма нужда да понася значителното външно налягане, предизвиквано от образуването на вакуум.
Крайните ултравиолетови вълни се характеризират с промяна във физиката на взаимодействието с материя: вълни, по-дълги от около 30 nm, взаимодействат главно с електроните от валентната обвивка на атома, а по-късите от 30 nm - главно с атомното ядро и електроните от вътрешните обвивки. Горната граница на този диапазон се определя от изявената спектрална линия на He+ при 30,4 nm. Крайните ултравиолетови вълни се поглъщат от повечето известни материали, но е възможно да се създаде оптично покритие, отразяващо до 50% от тях. Тази технология се използва при създаването на телескопи за наблюдение на Слънцето, както и в областта на нанолитографията.
Използване [редактиране]
Wiki letter w.svg Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Някои животни, включително птици, влечуги и насекоми (напр. пчелите) виждат в близката ултравиолетова част от спектъра. Много плодове, цветя и семена ярко се отличават по-ярко в ултравиолетово, отколкото в обхвата на човешкото зрение. Скорпионите светят или приемат жълта или зелена окраска под действието на ултравиолетовите лъчи. Много птици имат шарки в перата си, които могат да бъдат наблюдавани само в ултравиолетово, а урината и други секреции на някои животни, вкл. на човека, се открояват много по-лесно, когато са облъчени с ултравиолетови лъчи.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0% ... 0%BD%D0%B5