Питането ми е следното: Прегледах графиките и диаграмите на въртящия момент в интернет, където пише че пикът на въртящия момент на 1.8Т се достига на 1750 оборота. Защо обаче 1.8Т под 2500 оборота си е мъртвец отвсякъде, а сериозното ускорение е в диапазона между 3500-5500? При дизелите например, когато пикът е на 1900 оборота, там ги усещам най силни (например между 2000 и 3000 оборота).
При 1.8Т 1750 оборота ми вършат работа единствено ако съм набрал дадена скорост и просто я поддържам или пък си шофирам лажерно като пенсиониран дядка

Та да се върна пак на конкретните 2 въпроса:
1) Защо, макар че достига своя пък на въртящия момент на 1750 оборота, на тях няма никаква задоволителна тяга /за разлика от дизела, който достига пика на 1900-2000 оборота и именно там му е сериозната тяга/. Дори да приемем че на 1750 оборота има тяга, защо за сериозен вървеж трябва да съм около и над 3000? Принципно когато човек прочете статистическите 1750 оборота, си мисли че моторът ще катери баири с тях като луд, което далеч не е така.
2) Карайки на 1750 оборота и подавайки половината или цялата газ, усещам че моторът се мъчи и вдига разхода десеторно. Защо се случва това, при положение че там трябва да е силен? Например на пета с 90 ми харчи повече, отколкото на четвърта с 90, защото на четвърта го усещам че не се тормози и вече е в оборотите, в които е гъвкав и еластичен, а пък ако върна трета с 90 и напълня оборотомера, до 140-150 става истинска злобна фурия.
3)По отношение на конските сили - ясно е че с повишаването на оборотите все повече се доближаваме до пиковата им стойност, но при дизела конете също са почти в края на оборотомера, но въртящия момент е в ниските и там си залепя за седалката доволно.
4) Защо един дизел с въртящ момент 210 нютона, на 1900 оборота, тегли повече от 1.8Т, със същите нютони, и то постигнати още при 1750 оборота?
5) Конкретен пример - 1.9 ТДИ 90 к.с, като СУБЕКТИВНО усещане, тегли повече в ниските от 1.8Т 20В 150 коня?