Днес отбелязваме 137 години от гибелта на Васил Левски

[slavi tsvetkov]

[nero]

[Varbona]

Левски е светлокос и светлоок, Общи е тъмен. Левски е идеолог визионер, Общи е мутра рекетьор. Левски пише, Общи е неграмотен. Левски е комуникативен, Общи - темерут. Левски е великодушен, Общи - отмъстителен. Левски е честен, Общи - лъжец. Левски е търпелив и прагматичен, Общи - припрян и сприхав. Левски е дисциплиниран, Общи не признава ничий авторитет. Левски е всеотдаденост, Общи - егоизъм. Левски е демократичен, Общи е анархия.

Има нещо изконно европейско в излъчването на Левски, докато Димитър Общи е прототип на тъмния балкански хайдутин.

Накратко: Васил Левски и Димитър Общи екстернализират двете начала на националната ни идентичност - конструктивното и разрушителното. И едното може да бъде осмислено само в съпоставката си с другото.

Този образ на Левски, който мечтая да оживим отново, за да е разбираем за децата ни, за техните деца и за останалия свят.

Факт е, че ние, българите, трудно постигащи съгласие и за най-елементарни неща в ежедневието, на въпроса "Кой е най-великият българин?" отговаряме подозрително единодушно - Васил Левски. Той е най-чист и свят, той е №1 дори и в тв класация.

Историята е превърнала Васил Иванов Кунчев от човешко същество с майка, сестри, братя и кусури в Апостола на свободата. Историята го е издигнала в недосегаем мит, а образът му е инкрустиран във визуалната памет на всеки от нас. Но нека си го кажем - фигурата на великия Левски се вкочанясва в безжизнена мумия, изоставена в мавзолея на народната ни памет. А името му ще продължава да се източва от съдържание, ако за него не се мисли, говори и действа.

Левски не може да е обект единствено на научни семинари и академични публикации, Левски е разговор, който не трябва да прекъсваме. Затова, без претенция да казвам нещо ново и сензационно, аз просто искам да поговоря за Апостола. Доколкото тук му е мястото, ще обърна внимание върху разказа около предателството му, приет за емблематичен в нашия колективен наратив. Ще поразсъждавам "на глас" и за неговия истински враг и предател.

Съзнавам, че тази могъща история не може да бъде разказана накратко и в този формат, но въпреки това ще я започна. Източниците ми са Стоян Заимов, Захари Стоянов, Иван Унджиев и кореспонденция на Левски.

Ето накратко фактите около края на Дякона Левски. На 22 септември, петък, 1872 г. в Арабаконашкия проход е нападната турската хазна. Обирът е дело на Димитър Общи и Стоян Пандурина с група въоръжени мъже, а идеята идва от един тетевенски "бизнесмен" и член на комитета, Хаджи Станьо, който има връзки с местната турска власт и разполага с информация за движението на колата с парите. Идеята е уж да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание. Тази идея Левски - основателят, сърцето и двигателят на Българския революционен централен комитет (БРЦК), отхвърлил недвусмислено. Въпреки волята му държавното превозно средство е нападнато. Охраната е вяла, грабежът - успешен. "Отрязахме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите", казва Димитър Общи при следствието. Същият прибрал чантите на повечето участници, а тези, на които не успял, изпратил да си отидели по домовете, да скриели парите и да не ги пипали. На някои платил по 500 гроша, на ханджията в Правец - 1000, той му поискал още 200. Стоян Пандурина пък още при обира успял да скрие торбичка със злато. Вече в Тетевен, двама от комитета, Станьо и Станчо, му поискали 1000 гроша, за да си купят вино от Плевен, обещали, че ще ги върнат после на комитетската каса.

На някой си Дочо също дал 1000 назаем, а на Анастас п. Хинов дал четири кесии да купи коне и т.н. Въобще Димитър Общия е щедър с парите. Естествено, някой се разпява, наглите обирджии един по един са арестувани освен Димитър Общи, укрит в Тетевен. Местният комитет обаче, изплашен от арестите, го натирва, преоблечен с женски дрехи. Заловили го в един хан, заспал върху два чувала орехи. Откарват го в София. В софийския конак Димитър Общи извършва най-масовото предателство, на което е способен.

Там "...без да се даде да го мъчатъ, обадилъ имъ, че ще казва сичко кое знае. Този Димитъръ оказалъ на много лица, казвалъ, че имали големи планове, чи тiя пари бьiли обрали с целъ да купуватъ ...оръжие...", пише Й. Филаретова на Найден Геров през ноември.

Левски, още на свобода, също предупреждава в писмо до Х. Иванов: "Известни да сте, че Д. Общи предава всичко щото знае. От София доде човек нарочно да ми разправя за това който са познава с Д. Общи да стои нащрек в къщата си да не спи, а по приятели."

Можем само да гадаем какви са подбудите на Димитър Общи да издаде всичко и всички. Уж бил искал да привлече вниманието на Европа, че бил търсил среща със султана и подобни дивотии. Фактът е, че Димитър Общи нарушава устава на БРЦК, нарушава революционния закон. Струва ми се, че историята се е отнесла снизходително и по славянски сантиментално му е простила. Заловеният Д. Общи от страх пред въжето опитва да прикрие едно неодобрено от Васил Левски своеволие с патриотизъм, опитва да превърне един криминален акт в политически. Успява.

Разпит след разпит, турската власт научава имената на всички революционери, които Общи познава и не познава. Нещо повече - той не спира със своите предателства, а подтиква всички задържани около себе си да правят това. Софийският затвор става тесен за всички идващи българи, пращат затворници във Видин. В София е прибрана голяма част от вътрешната революционна организация.

Този, който е липсвал в кауша, бил Апостола. И последните си седмици на свобода Левски е зает да работи по делото, но бесилото е вече около врата му. Въпрос на време е било той да увисне на него. Нека веднъж завинаги стане ясно, че това бесило е издигнато не от друг, а от Димитър Общи.

Всяка велика за епохата си история се развива по правилата на добре написана драма. В тази драма героят е Дякона Левски. Неговият антипод не е общоприетият поп Кръстю, който може да е бил, а вероятно и да не е бил предател. Тъмният герой и истинският Анти-Левски е Димитър Общи.

Това, което се знае за него, не е много. Роден в село Дяково (сега в Косово), израснал в Сърбия, преместил се във Влашко, пак в Сърбия в легията на Раковски, (където се запознал и с Левски), през 1866 г. отива в Италия като доброволец при Гарибалди, озовава се в Атина, участва в Критските събития, пак в Сърбия и пак във Влашко, върти се покрай Панайот Хитов и други войводи. (Разбира се, четническото му CV няма как да бъде потвърдено.) После се свързва с Каравелов, от когото е и изпратен през лятото на 1871 в Българско да помага на Левски, който не е дал съгласието си, но е късно. Д. Общи е при него.

Левски е подозрителен към новия си помощник. Заедно обикалят комитетите, но когато имат събрания, Левски го оставя в хана. Не се държи така с изпратения също от Каравелов Ангел Кънчев, на когото се доверява изцяло.

За разлика от А. Кънчев, който е млад, интелигентен и идеалист, Димитър Общи е авантюрист на средна възраст и неграмотен - налага се да му четат Устава на организацията, защото той не може. Въобще Левски държи Общи настрани. Но пасивната роля, в която е поставен от началника му, не го удовлетворява, да обикаля села и паланки, не е за него - той търси екшън. Оставен за известно време сам от Левски, той започва да действа на своя глава, развихря се. Ето какво Левски пише за него на Каравелов: "Д. Общи ще го извадим из службата му... той излязал отъ границата си и според както виждам по естествения му характер, хвалби, по многото с лъжи, пред съучастниците, но и по кръчмите на хората говорил..."

Общи руши всички правила на революционната дисциплина и устава, в който се е заклел. Лятото на 1872 г. Левски свиква всички дейци на комитета, за да одобрят новия устав. Между тях не е Д. Общи.

В започналата активна работа Апостола очертава какви да са качествата на народния водач: "На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Без тия едно да липцува на водачат на тая света работа, то той ще я улайнени както и да е."

Кои от тези качества притежава Д. Общи? И какво търси той сред читавите? Нямало е достатъчно качествени хора - това е имал Левски, с това се е справял. Месеци преди обира на хазната в Арабаконак Общи започва клеветническа кампания срещу Дякона. Към нея се наортачва и още един помощник на Дякона - Анастас п. Хинов. Двамата го обвиняват, че не вършел достатъчно работа и харчел народна пара и бил "привилегист". Към тези клевети Левски се отнася сериозно, но не пада на нивото на хулителите си. Призовава към събиране на "документите"и отиване на съд пред Централния комитет, това е "интрига, която спира ходатъ на народната работа." - пише Левски, оставайки високо над личните обиди.

Ето и Левски в писмо до БРЦК:"Бай Димитър, чи е заслужил в много неща за смърт, така е, но прощава му са на простотията му до сега! Ако да беше учен не можях да потъпча закона (според който неподчинението на устава се наказва със смърт - б .а.). Бай Димитър не е предател, но неразбран - горделив и говори за работи от себе се, без да знай каде водят..."

И тук, мисля, Левски прави грешка и не прилага устава. Навярно ахилесовата пета на нашия герой е било неговото великодушие, неговата човечност. Навярно не го е възприемал като враг. Но факт е, че Левски подценява Димитър Общи. Оставя го жив. Е, няма ненаказано добро. И равносметката: за по-малко от година мотаене из Българско Димитър Общи успява да въвлече Апостола в подли интриги, извършва своеволно обира на хазната, бива заловен и предава организацията и самия Васил Левски.

В деня след Коледа Апостола е заловен в Къкринското ханче и това е съвсем отделна история. Дали поп Кръстю е бил човекът, който го е посочил с пръст, дали е друг (има достатъчно заподозрени), за мен няма значение. Защото голямото предателство е ВЕЧЕ извършено. Една от най-драматичните сцени за мен е тази, в която Левски е в софийския затвор и е принуден да застане лице в лице с Димитър Общи. Какво ли е било в сърцето на Апостола? Как е гледал в очите своя антипод?

Послепис: От всички затворени в София на смърт са осъдени само двама: Димитър Общи и Васил Левски. Последните думи на Общи били: "Ах, излъгаха ме." За последните думи на Левски не се знае нищо със сигурност. Когато дебелият палач Рушид Баба окача въжето на Апостола на българската свобода, наоколо българи е нямало.

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, 24 часа

[snupeca]

Поклон пред паметта на този ВЕЛИК Българин!

[emohrisstov]

Поклон пред паметта на Апостола!
Дано името му и деянията останат вечно част от българската памет и история.

[VW-fenka]

Тъй рече Апостола:

"Ние гоним царя и неговите закони!"
"Ако спечеля - печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си!"
"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност"
"Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.“
„Дързост и постоянство!“
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Днешният век е век на свободата.“

Поклон

[веселин]

Дяконе - стани и зашлеви шамари на всички наши управници , които грабят народа днес - така както и по турско не сме грабени - сложили твоя портрет в масивни рамки на стените на кабинетите си

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

[П.Р. Славейков]

[Luciano]

Най Великият

[joro_kem]

:bowdown
Дяконе - стани и зашлеви шамари на всички наши управници , които грабят народа днес - така както и по турско не сме грабени - сложили твоя портрет в масивни рамки на стените на кабинетите си

подкрепям с две ръце, колега! ако не бяхме (ние и управниците ни) толкова лицемерни, щяхме да живеем много по-добре (и по-смислено).
ДЪЛБОК ПОКЛОН! пред святата му памет.

[Dpop]

Поклон пред делото и паметта на един от най-достойните и велики българи.

[my heart iS iCe]

Най Великият

Беше , и ще бъде в Сърцата на Българите!

Поклон пред паметта му

[vw_manqk]

[LakomZaBass]

Само Левски!

[Дашо]

Роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но НИВГА НЕ УМРЯ !!!
Поклон пред светлата памет на Апостола!!!

[AmW]

Поклон.