Когато някой около мен се напряга и за най-малкото нещо,гледа от цялото поле с рози, изсъхналата или се тревожи,притеснява за нещо,за което след време ще каже 'Е,то хубаво стана,ама трябваше ли чак толкова сериозно да го карам'.Е те тва го мразя.
Мразя да гледам стресирани и нервни хора,бързащи за някъде без основание.
Мразя хората,които като им кажеш нещо нехубаво за тях,ще те изкарат извор на своите проблеми,ще ти кажат колко си жесток и безцеремонен и 2 месеца ще се чудят как да ти огудят,че да не мислиш лошо за тях.
Мразя да се тревожа, да не съм спокоен.
