Казвам се Драгица Негрова, живея в София. Търся сина си - Андрей, който скоро ще стане на 3 годинки. Не се е изгубил - взе го баща му на 16 октомври и оттогава го крие някъде. Бащата на Андрей - Атанас Милушев веднъж вече е осъждан за домашно насилие срещу мен и в момента обжалва втора присъда. С взимането на детето за пореден път се опитва да ме смачка психически, но по-страшното е, че използва за това детето.
Всичко това не се случва за първи път - през април месец го взе и го укрива 83 дена, без да ми даде нито за миг да го видя. Въпреки, че съдът ми издаде определение за привременни мерки, което да регламентира контактите на Андрей и баща му, Полицията, Прокуратурата, Държавна Агенция за Закрила на Детето не ми върнаха Андрей. Взех си детето след случайна среща на улицата, 3 месеца по-късно.
Сега Андрей отново е насилствено разделен от мен. Атанас не се съобразява нито със законите, нито с решенията на съда, нито с връзката между едно дете и неговата майка. Вече съм разведена и освен определението имам и съдебно решение, което би трябвало да гарантира, че всичко ще се случи по законов път. Но и досега - повече от 3 седмици след като детето е в неизвестност и всички органи са уведомени - Андрей е далеч от мен, неговата майка.
Абсурдно е - постарах се да направя всичко по правилния начин, съдът прецени и отсъди в моя полза, изчаках всички процедури, за да бъде всичко според правилата и закона. Въпреки това, в тази ситуация институциите сякаш блокират и не могат да ми помогнат. Не ми се иска да повярвам, че нито законите, нито човещината, която уж всички имаме вътре в себе си, не са способни да ме защитят. Жертва на всичко това е най-вече Андрей, който едва ли разбира по силата на какво "решение" не може дори да види майка си.
От около седмица Андрей вече е обявен за общонационално издирване. Това засега няма никакъв резултат. Затова ви МОЛЯ: ако някой някъде срещне Атанас и Андрей - да сигнализира в полицията. Все пак, органите на реда издирват детето и с подаването на сигнал можете да помогнете.
Иска ми се да вярвам, че когато институциите позволяват подобни несправедливости да се случват, обществото все още има силата да си помогне само. Защото това, което става в момента с Андрей и мен нито е единствен пример, нито ще престане да се случва, ако нещо не се промени.
Моля бъдете съпричастни към съдбата на едно невинно дете.
клип към господари на ефира: http://www.gospodari.com/reports/reportazh-tursi-se
снимки - бащата и Андрей
автомобила на бащата:
още една на бащата и Андрей
източник: http://www.facebook.com/pages/Pomognete ... 4260173458
