един колега на л.с. написа:....кранист....знаеш ли фирми които наемат от там и по принцип как стои въпроса с тази и подобни професии и от към документаций, също така, какви данъци се плащат, защото съм чувал че били големи...
- За всичко, де що е оператор на машина, било то бус, мотокар или кран обикновено се изисква тукашен документ, че си изкарал курс. Сега какъв е курсът за кранист не мога да ти кажа, трябва да се пита конкретно.
- Фирми, които наемат работници в тази насока, не познавам
- За документите ти го написах.
Дотук с частния случай. Сега общи положения, за да станат ясни на всички интересуващи се:
До отварянето на работния пазар в Германия за българи (незнайно кога, сигурно 2014) за желаещите за работа се изисква разрешително от службата по труда за извършване на
несамостоятелен труд (разбирай: като служител). Издаването му далеч не е тривиално начинание и има за цел да констатира дали лицето е достатъчно квалифицирано за мястото, за което кандидатства, и дали за него няма немски кадър, който да го заеме. Под "чука" на това правило биват премазани/предотвратени административно нископлатени длъжности и кандидати за тях. Пример: строителен работник. Този вариант
не важи са много търсени специалисти, примерно ИТ.
Другия вариант за "вадене на еврота" е т.нар. Gewerbe. Думата Gewerbe може да се разбира на български като "фирма" в широкия смисъл, като тя може да бъде ЕТ, ООД и подобни (в едно друго мнение дадох вече линк с хубаво обяснение). Най-честия случай на такова Gewerbe е от типа "самостоятелен предприемач". Той работи за своя сметка и се осигурява самостоятелно. Сиреч имаме на лице взаимоотношения на фирма към фирма, със всичките произтичаши права и задължения затова, продиктувани от законовата рамка в ДЕ.
Основната грешка в този контекст е човек със такова Gewerbe, който работи на строеж например, да употребява думите "моя шеф" и "заплата". Тези термини са характерни за взаимоотношения между шеф и служител (където вече знаем, че се искат разрешителни от службата по труда), а не между фирми, където имате само една фирмена регистрация като "пречка", която всъщност е никаква. Така че има потенциален риск чрез грешни думички да се набутаме в едно нещо, което се казва Scheinselbstständigkeit (буквално: "привидна/лъжовна самостоятелност"), и накратко може да се обясни като "съмнение за прикрит несамостоятелен труд". Обвинене по този параграф, ако се повдигне, е лош знак и е задължително да се потърси адвокат, защото самия факт, че сте попаднали под такова съмнение показва, че работите отиват на зле.
Защо обяснявам толкова подробно дотук? За да стане ясно какви 2 вида заетост има, защото те са основата на данъчната облагаемост. Обяснявам ги грубо, защото нямам време да търся конкретните цифри:
1. Като служител: Работодателя плаща около 10 % върху заплатата за пенсионно, отделно 10 % плаща служителя. Отделно има здравно осигуряване плюс едни други мижави данъчета, които са минимални. Отгоре на това има и данък доход, които работодателя директно удържа от заплатата. Общо тези данъци са в рамките на 27 - 33%. Моето правило винаги е било да си смятам с 1/3, и сметката грубо излиза.
Важно за конкретното пресмятане на данъка е т.нар. Steuerklasse, данъчна категория. Тя бива от 1 до 6, като най-разпространени са
1 - неженен / студент и прочие
3 - семейство с голяма разлика в доходите между единия работещ и другия, 3 се пише да по-добре печелещия
4 - семейство с горе-долу еднакви доходи между работещите лица
5 - като 3, само че се пише на по-малко заработващия
6 - при наличие на 2ра работа, като допълнение към първата. Тук характерно е, че данък доход ставката е най-висока
Отделно за пресмятане на данъка има значение дали лицето е семейно или не, дали има дете или не и, както вече казах, колко взима другата част от семейството.
2. Като предприемач (фирмения вариант, или т.нар. самоосигуряващ се):
10% пенсионно, които в горния случай ги плаща работодателя, тук си ги плаща лицето. Сиреч вече имаме едни 10% отгоре спрямо един служител
плюс данък доход, отделно идват фирмените данъци и такси, които обаче много зависят от формата на фирмата (ЕТ, ООД и др.) и от мястото, където е регистрирана... така че тук няма да се задълбавам.
Разликата между
1 и 2 е, че 1 плаща всеки месец, защото му ги удържат от заплатата, а 2 плаща накуп накрая на годината, като подаде данъчна декларация (говорим за случая с ниски или средни доходи)
И тогава се получава неприятния, но много разпространен момент, че човекът
2 взел хх ххх евро за годината, не е платил нишо, парите са изядени (поради незнание на нормативната уредба или друго), и в един момент се оказва, че дължи у ууу данъци (тука пак може грубо, замествайки с произволни цифри, да приложим правилото за 1/3).
Последното нещо, което е важно и не е споменато досега - след съставяне на декларацията на края на годината има и момента с връщане на данъци, ако човек е платил повече. Така че монетата си има и хубава страна.
Надявам се да съм бил полезен, и не забравяйте - това е само върхът на айсберга. Освен това далеч не претендирам да съм казал всичко или да съм казал всичко вярно.
