Какво научаваме зад граница...

[Dpop]

Аз винаги съм се зареждал положително. От началото на промените съм бил в някои от европейските страни, като повечето са били бивши соц, като нас. Няма да ги изброявам. Навсякъде, дори и в Румъния и Черна гора беше по-чисто, хората не са така агресивни, на пътя са по-толерантни, дори любезни. За състоянието на пътища, транспортни средства, сгради, тротоари, паркове и др. просто не бих искал да описвам, защото е много по-добре отколкото у нас. Винаги ми е било жално известно време след като съм се прибирал обратно в България. Особенно силно се чуствах така след завръщане от Виена, Щутгарт, Будапеща, Прага и Атина.

[drago_tr]

Аз научих, че трябва да се върна в България и да се боря срещу това, шепа хора да не могат да ме накарат да се чувствам чужденец в собствената си страна.

[badov]

И аз от няколко години живея навън - Франция.Живота тук ме накара да порасна твърде бързо, понеже бях на 20 като дойдох.Живота не е лесен, но за момента съм студент и се надявам да дойдат по-добри дни.Повечето хора си викат - ей тоя в чужбината, значи е баровец.Да ама не.Само който е бил навън знае, че тук не се започва от 0, а от -10.Научих се да разчитам само и единствено на себе си.Научих се да спазвам правилата като цяло.Научих се да ценя това което имам, като се сетя как съм го постигнал... Живота навън ми даде един друг поглед върху живота и хората като цяло.Доста често България ми липсва, докато не си пусна новините вечер или не прочета сутрин някой новинарски сайт.Душата ме боли като виждам как хората живеят в родните си страни и колко е уредено всичко, а ние се чудим как да избягаме от нашата родина.Не ми харесва това, че роднините ми са далеч, че нямам собствен дом, но всичко си има цена!Общо взето живота в чужда страна си е една "Школа" и винаги има какво да научиш.Проблеми съм имал само заради черните братя "българи" или заради боклуците които излизат навън за да правят мизерии.Често ме спират като видят българската регистрация, а за наемане на жилище или за работа те гледат лошо точно заради изграденото мнение от по-горе споменатите личности.На изборите ходя да гласувам, а повечето хора седят пред телевизора на ракия и салата в изборния ден и после викат : гледай кой ни управлява.Еми няма как да се оправят нещата когато дори нямаме желание да отидем до урните един път на четири години, да не говорим за други инициативи.Както се казва : Обичам родината си, но мразя държавата!

[Бандит]

Поздрави колеги , години съм обикалял Европа , макар да съм на 25 , но ще засегна една тема (даже две) който не са много приятни но от историите и преживяното са пълна истина.Беше късна пролет като заминах за първи път ,всичко ми се стори някак розово,заминавах извън България да видя свят.Оказа се че света е видял нас но ние него не (говоря за обикновените хора като повечето от нас). Ходих видях,научих и разбрах следните неща :
1-Българина (в повечето случай) е най-голямото зло извън България (гледа да измами,открадне,съсипе и търси някаква изгода на чужд гръб).
2-Разчитай само на себе си (всеки гледа да те п***бе).
3-Ние сме много по умни от повечето *западняци* просто хората който ни управляват са ни накарали да мислим че не те трябва да ни признаят ,а ние тях (пълна заблуда).
4-По мило от Родината и семейството няма.
и още други важни неща ама да не изпадам в размисли и страсти.

Ще завърша с една история която мислех че е шега но ми се случи.Един ден както се разхождах по един от мостовете на Прага запитах един чех къде мога да си купя фотоапарат за да си направя малко снимки.От дума на дума се разбрахме и той ме попита вие какъв сте аз му отговорих гордо "Българин" ,а той ме погледна много въпросително и ме застреля с въпроса вие лъжете ли ме ,аз отговорих не самата истина ви казвам , но защо ме питате ,той отговори учудено че е българите който е виждал били мургави даже черни и не вярвал че аз съм българин.В този момент ми просветна едно прозрение ,че "кандидат българите" (така ги наричам от етноса да не използвам по расистки определения) в България са "кандидат българи" борещи се за права и равноправие ,а извън милата ни родина са българи възползващи се от реномето (което те така страстно очернят със навиците си .........)на България и българин като единица ,че се е стигнало да ни мислят за "кандидат българи". После се чудим защо никой не ни иска никъде.

колеги и весело посрещане на новата година.

[beyker_boy]

И аз както повечето хора излезли от Родината ни онемях, като видях колко уредено живеят хората. Две лета работих в най-голямата ферма за салати в Европа. Бяхме много българи тогава. До 7 000 поунда заработка не ни удържаха никакви данъци. Точно това бе и причината да си покажем манталитета и "що за стока сме". За 4 месеца, 4 месеца и половина почти всички стигнахме тази граница от 7 000 паунда. Тогава хората казаха - облагаме ви с 33%. И тогава всички заявиха, че си тръгват. Само в кампа в който живеех бяхме около 400 души от БГ. А около нашя офис имаше три още два кампа, като в единия от двата бяха повече от нас в нашия камп. Помня как хората от офисите обикаляха полетата да се молят да не тръгват да не напускат, защото няма кой да обере продукцията, обясняваха, че нямала как да не облягат сумите над 7000 паунда заработка, понеже такова било законодателството и така на татък. И няма да забравя тогава какво бе лицето на простотията. Няма да забравя колко доволно се подиграваха на началниците с изрази - "Аааа, ма дойдоха ли на полето в калта да ми се молят". Простотията ни е безгранична. Егото ни и самочувствието ни са безкрайни. Аз винаги съм имал много приятели и вярвам в Българското. Отидох в тази ферма и в началото се питах как така никъде не ни искат. И накрая го проумях, понеже го видях. Простотия и пак простотия. Първата година бяхме около 1000 българи в тази ферма, втората бяхме около 35-40 човека и то само такива, които сме показали резултати и сме останали до края на сезона. Та таво бе един от уроците, които получих - реномето, което го имаме зад граница си е напълно заслужено. Втория урок беше, че ммного връзки и приятелства с времето изчезнаха. Винаги съм вярвал в приятелството, и не вярвах, че за толкова кратко време толковя приятелства и пътища се разделат. Но като цяло повече бяха положителните емоции. Проумях, че като си кадърен хората там те подкрепят. Първата година бях обикновен берач и шофьор на бус и от време на време на трактор. Втората година бях тим лидер - имах бригада. Третата, ако бях отишъл по цял ден щях само да пиша и да се возя с буса. Минах вътрешен курс за супервайзери, хората ме уважаваха, заради начина и упоритоста, по който си вършех работата. Уважаваха ме както българите, така и литовци и поляци и англичани. Водели са ме с тях по дискотеки и т. н. Само мен - единствен българин с всички началници и началнички. Уважение винаги може да се спечели назапад. Стига да си упорит, всеотдаен и така на татък. мога да пиша много на тази тема. Мислите в главата са ми безброй. Но като цяло проумях и нещо друго. Мога да съм приятел с всякакви хора - с мениджъри разни англичани, с литовци с поляци. Дори се сприятелрих с един негър охрана на магазин. Човека дошъл чак от Зимбабве в Англия. Но най си ме влече у нас. Живота ни не е така уреден. Пътищата ни не са пътища. Там където работех се поддържаха и полските пътища. С буса съм карал с над 100 км по полски път без да трепва волана. Но обичам да съм си у нас. При роднини и приятели на празниците, при приятелката и т. н. Затова си и дойдох. Смятам, че и тук човек може да си живее съвсем като бял човек. Трудно е да, но има ли някъде да е лесно? По цял ден в моето село ги гледам как си седят пред кафето и само викат - няма работа. Добре де като нямаш работа гледай овце. Ааааа, ти луд ли си ми викат? Аз не бих се срабувал да гледам овце. В англия има многосемейства, които с това си изкарват хляба - с малки семейни ферми, хора с образование. Това ни е проблема - комплексарщината и егото. Не може да са всички началници. Трябва и хора, които да работят. Тук не бихме се напънали да ставаме земеделци, но в Англия се избиваме да идем да копаме в калта. Един приятел, дори ми казваше - Аз повече не искам да идвам в Англия да работа" И аз нали го питам - защо бе Краси? Защото в моето село Джулюница със същата работа, която тук я работим изкармвам повече. И те така.

[vanko_VW]

...

Евала колега, по точна от това няма на къде

[eng]

Аз от живота в чубина научих само едно нещо, че искаш ли няма сила , която да те спре.В началото в техните очи си като гаден мангал , но един път докажеш ли се за нещо те гледат малко по-различно.Разбира се най-голямото лицемерие с което се сблъсках беше именно в чужбина.Оставям настрана подредения им живот, че дори като бачкатор да бачкаш пак ще имаш да оцелееш, да не говорим за инженерни кадри или медицински.Спокойстието което имаш след като е минал работния ден, което в бг го няма, защото неплатените сметки те следват по петите.Разбира се има и няколко минуса-близки и приятели са далеч от теб, празниците както каза по-горе един колега избледняват.Малко по-малко се потапяш в тяхната атмосфера, заживяваш с техния ритъм (ако имаш желание разбира се).........................и след 10 години като се обърнеш назад виждаш, че малко или много си е заслужавало.Не говорим само за финансовия ефект а за самото израстване като човек.Не съжалявам за нито една секунда дори и пропиляна зад граница.
България дано да стане някога едно по-прекрасно и уредено място за живот, няма такива повехнали пенсионери , както в Бг, няма думата работиш и пак си назаем (това е нещо непознато за чужбина).Разбира се наред с всичко има и своите минуси, но като сложиш всичко на везните плюсовете идват в малко повече.
Лично за себе си научих, че ако си упорит - успяваш.В Бг и да си упорит и да не си е все ендо и също (мое мнение).Спорна нова година желая на всички.

[mnh]

Първо браво за хубавата тема,интересна е,само дето съм сигурен,че има още доста хора вкусили от живота в чужбина и биха могли да споделят впечатления,болка и радост.

Аз първо ще започна с това ,че НЕ съм живял в чубина,но последнха лите 2години работя на пасажерски кораби-пообиколих сащ,канада,карибите,а сега последното лято и европа.
Бяхме с приятелката ми за 3дни в барселона преди да се качим на кораба,пообиколихме .... ЖИВОТА ТАМ НЕ СПИРА,просто денонощно баровете,дискотеките и ресторантите са пълни.Метрото е супер,стори ми се чисто,хората бяха любезни.Спомнмям си посетихме един известен парк на Гауди(или нещо с Г беше) - огромно място със стотици посетители всеки ден - беше чисто и БЕЗПЛАТНО(ако беше в България щеше да има вход за БЪЛГАРИ-4лева,а за чужденци 7лева сигурни -понеже нали заплатите ни са европейски...)

Канада ... там където ходих беше ЧИСТО подредено и малко хладно ... Щатите няма да коментирам на мен ми се струва супер място за живеене - маями,форт лодърдейл .... всеки си кара новите коли и не му пука изобщо.
Хелзинки - готино,СКЪПО (поне за стандарта на който аз съм свикнал 2 капучинота с 2 курабийки в едно никакво кафене -15евро)
Има доста други места на които успях да отида и просто....като се върнах тук осъзнах колко сме назад тук,как работим с БГ заплати колкото да се платят наем,сметки и храна .... сега и разбирам защо хората са емигрирали в други държави и хич не искат и да чуят да се върнат ...


Аз се замислям на моменти за Австралия,голяма страна с хубав климат
Има ли колеги ходили до там?

[ayhan4ik]

Сега се сетих за един случай и искам да ви го споделя.

Беше петък и няколко българи бяхме на Теско да пазарим . На излизане охраната спря едно момиче от нашата компания. Познавах я от 2 седмици. Попита я няколко пъти, дали има нещо да каже, дали е забравила да плати за нещо и т.н. Тя само отричаше. Накрая я претърсиха и намериха една нокторезачка ( която струваше 30p ) в вътрешния джоб на палтото и. Показаха и видеото как си го слага скришом в джоба. Глобиха я 80 паунда. Обадиха се във фермата и още на другия ден я пратиха в БГ.

Сега да не се нахвърлите върху мен, не казвам че сме крадливо племе, просто между нас има и такива хора...