Една тъжна истина за нашия живот

[te4eto88]

...играехме на стражари и апаши и си правехме нагръдници от тънки тенекиени ленти,и чупехме антени да им вземем тръбичките за да изстрелваме фуниики от сп"Жената днес"-че бяха гланцирани ............абе хубаво детство си беше.

[joker]

Когато бях дете ни знаехме какво е това Втори канал на телевизията,а във вторник и петък нямаше телевизия...Втори канал се появи едва когато бях 9 клас в гимназията и тогава продаваха специални "устройства" за дециметровия обхват защото чернобелите телевизори често нямаха такъв тунер .....
Бяха ужасно модерни транзисторите ВЕФ(естествено само със средни къси и дълги вълни на обхват....без FM..... )
Имаше два вида газирани напитки ..червена лимонада и жълта лимонада!!!И допълвахме асортимента с разноцветен захарен сироп разреден със сода от онези прослувите сиропчийници по улиците и панаирите.....една чаша често минава през стотици уста за един ден-без дезинфекция естествено!...
Най-вкусното нещо беше филията с олио или лютеница сварена от мама или баба,която късахме на равни части и повечето от нея отиваше за приятелите от махалата....
Най-атрактивните трилъри бяха приказките за"Червената ръка",които си измисляхме и си разказвахме събрани край стъкнат набързо махленски огън в загадъчния сумрак на кварталните градинки....Любимата ни шега беше да се изходим в някой вестник(моля за извинение, но така беше)....след това свит на топка да го запалим и да го оставим пред вратата на най-омразния съсед.... да натиснем звънеца на вратата изчезвайки светкавично.....и след това отдалеч с огромно удоволствие да гладаме как потърпевшия блъска с крак горящия пред вратата му вестник,а съдържимото на вътрешността цвърчи наоколо като мармелада на лошо сгъната палачинка.....
Даааааа... дрешките ни бяха поизбелели,позакърпени...носехме обувките докато се пробият подметките им...
Но в душата ни беше чисто и топло....смехът ни беше искрен....и бяхме лекомислено и безпощадно откровени и в обичта си и в омразата си....

[Radoslav_Radev]

много ми липсват,много неща,ама много------------особенно,джанките,лагерниците,фунииките,и прозрачните /редки/бикчета срелящи с ориз,но-----------всичко с времетоси,такъв е живота,,,,,,,,,,,,,,за жалост и юркането в маалата с колелата,школник и балканчето,супер бяха

[ANNIHILATOR]

Всичко е вярно.В Допълнение се къпехме по язовири и реки без пояси и спасители. Ходихме подути от пчели и оси. Аз лично доста време прекарвах на един зарязан валяк близо до училището ми и винаги се прибирах целия в смазка!!! ииииииииии многооо още...

[valcosel]

Бих си карал пак 12сетката но да се върне времето!

[vaskoto1]

Склона при правителствена беше малката Монца, а по-нататък - голямата Монца.
Под самата правителствена бяха сипеите, а от бункерите имам още противогази в мазето.

батко-луд ли си?
бубуните? с колелата такива сме ги вършили... един приятел беше в пирогов 2 седмици почти с половин кожа с комоцио от голямата монца с една украйна (бххх голямо колело беше деа!)
ловяхме слънчаци на 2та гьола... на барата между тях...
ходили сме с всичкия си акъл чак на майната си над горна баня (мисля че вече се води люлин планина там) да си копаеме землянка-цял месец ровихме като къртици и накрая просто ни дойде друг акъл и я заеб@хме...
леле леле колко години минаха само... като се сетя и се заброя и лошо ми става...
наистина беше друго време-детство. безгрижие. фунийките... колелата...миниските на витоша...
божееее-друг свят с други хора, много от тях вече ги няма-било ли е изобщо? много ми е тегаво...

[red rider]

Спомени спомени...... помня когато ме избраха за председател на класа бях много горд но нямах представа на какво EGR e съм се набучил . След 1 месец се отказах то много писане много нещо нямаше време за игра ве . В пети клас понеже съм върл рокер се пуснах по най стръмния баир в село с колелото ,в края имаше скооооок но приземяването беше в една купчина с коприва което разбрах едва след около 10 секунди ей за една стотна забравих болката . После ме боля 2 дена беше ужас за мен и майка ми . Счупиха ми и двете ръце но сега са едни от най доверените ми приятели тези хора .Само едно звънкане е достатъчно ... сега май вече няма такива хора всеки си гледа кесията


Ма много се отплеснах друг да продължи ааз отивам да си поплача

[Varbona]

Специално за колегата от , който отдавна не е влизал в новия рог

[joker]

Шедьоври...малки късчета от детството...VARBONA съвсем ме размекна......ееееее наистина ме повозихте на машината на времето!!!!!

[Tyan]

[ChimeyJimmey]

Taка беше...
И няма да се върне...

[mariovasi]

Taка беше...
И няма да се върне...

[zdravko_dimitrov1986]

Някои от нещата дори аз ги помня. Шишето кола, шишето веро, някои от цигарите, захарниците, камиончето също. Въпреки че все още не съм бил водил кой знае колко съзнателен живот, осъзнавам че беше убаво.
Са като се съберем приятели от махалата на кръчма, и започваме да си спомняме на какви игри сме си играли, как сме се пръскали с вода и др. такива.

[dobrin]

Снимките са уникални. И все още дори имам някои от тях, като част даже се ползват все още ...

[Kingpin]

В Пловдив на тавана на баба ми и дядо ми имам хиляди джунджурии от ония времена, много от тях са още преди да бъда роден. Ако се хвана сигурно ще успея да направя подобна стая А иначе спомените от най-безгрижната част от живота на човек са най-хубавите... И на мене ми се намират някои други спомени от ония времена...