FUN

[scalpelo]

Един хванал сребърната рибка а известно е, че тя изпълнява само по 1 желание. Човекът бил ловец и пожелал да види какво ще се ловува след 100 години. Речено сторено, пуснал той рибката, а тя го преселила 100 години напред и човекът се озовал в полето край някакъв град с пушка в ръка. До него стои друг ловец и го гледа любопитно:
- Колега, какво ловувате сега - глигани, мечки, бизони, сърни?
- А не, те са забранени за лов та ловуваме цигани.
В същия момент се приближили до един контейнер за смет и видели група цигани да ровят вътре. Дошлият от миналото вдигнал пушката и бума, бам избил доста оттях. Ненадейно отнякъдеси изхвръкнал горския и се развикал:
- Колко пъти да повтарям, че край хранилките ловът е забранен........

[Adnan]

Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.

Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.

На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.

Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.

Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.

Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?


На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!


Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.


Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.

Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.

[Stoi]

HISTORY

[XaBaTa™]

Напишете в Google "провал" и вижте какво ще излезе

[Nafta]

Код: Избери всички

Кодексо на шопо [b]v 2.0[/b]

1. Улови се земльо – шопо те гази!

2. Я не сакам на мене да ми е добре. Я сакам на Вута да му е зле.

3. Я че си запалим къщуту та да изгори на Вута плевнюту.

4. Не е имало ден да ми се е бачкало и да ми се не е къркало.

5. Они ми плащаю колко да не умрем, апа и я работим колко да не заспим.

6. Никигаш не можу да ми плату толко малко, що сам я изработил.

7. Ойдем на работу да се разтъдзиням. Дома тека и тека че си га отработим.

8. Ка съм гладен ич ми се не спредза. Ка па се наручам ми се придреме.

9. Кa ми се приспредза – седaм, па чекам да ми мине.

10. Никигаш не можу да ме осъду да врачам толко, що съм я украдъл.

11. Най – мразим да мислим.

12. Най – сакам да съм змья  – ем си лежим, ем си одим.

13. Кикви беемо, кикви станамо.

14. Надека и да се трътлявим, гъзо се че си ми е отзаде.

15. Оти да се косим, ка оно че вати да ми размине.

16. И 10 лева да станe тунджляко – я па че си бричим колуту. И без паре да га пущу  –я па че га краднем.

17. И сам да съм на острово – я па че дигнем дзъд.

18. И сам да съм у рейсо – я па че се гньетем.

19. И сам да сам на опашкуту –я па че се прередим.

20. Кикво е законо? Оно йе тесну врату у широко полье. Само улавите минуваю юз ньега.

Айде северозапада, наздраве

[веселин]

1
Господ като създавал човеците и животните, не съз­дал путката. Събрали се животните и се чудили как да е. Нещо че прават.
- Те от мене вуна, да е рошава! - рекла мечката.
- Те от мене хитринка, да е итра! - рекла лисицата. Пчелата рекла:
- Те от мене мед, да е блага!
Поро рекъл:
- Да, да! Да я изручая. Те от мене малко миризма, да я пази!
Тоя това, оня онова - направили путката. Айде сега че ида да я кръщавая. Како че е името? По това време се обади пупуньоко:
- Пу-пу, пу-пу.
Мечката рекла:
- Како че е - путка че е!
Тръгнали при попо вече да я кръщават. Оставили я до църквата и отишли да търсат попо. Оставили куро да я пази, а он земе та размеша подаръците. Върнали се жи­вотните и като видели това, земали едно въже да го бесат. Почнали да го сецат. През това време подредили по­даръците и путката се обади:
- Немойте го! Я му казах да измеша подаръците.
Свалили го, ама къде е седело въжето, останало гривня, като прекинето.
Чул Господ гюрултия и пошел да види що става. Ли­сицата, като видела дедо Господ, грабне путката и фръс между задните нодзе - скрие я. Погледнал дедо Господ, почудил се, на рекъл:
- Айде от мене да мине. Къде сте я турили - там да и е местото, що сте й подарили - нойно да си е!
Та от тогава путката се вика путка, а уйо има окол гла­вата прекинето.
2
По едно време много се разплодили хората и Господ спрел човеците - на жените запечатил путките, а на мъ­жете собрал курците. Закачил ги у една плевня. И ги па­зи. Дошло време Господ да отпуща човеците. Мъжете ве­че че дойдат да си зимат инструментите. Секи търчи да си го земе. Кой е по-висок - рипне, откачи и бега. Кой е по- нисок - рипне-сецне, рипне-сецне и до дека го откачи, се разтръгне. Затова по-високите мъже са си с техните курци, а ниските - с по-големи, от разтърганьето.
Как че разпечатва жените. Забил една сабя с дръж­ката у земята, с връо нагоре. Они минуя и се цепна. Коя е по-висока, мине и цепне малко; коя е по-маненка, като зацапари, та до сред. Затова на ниските путките са по-големи, а на по-високите - по-маненки.
3
Минало се време и Господ па собрал путките. Дош­ло време да ги раздава. Жените се юрнали и коя що до­качи. И сега коя си е земала нойната - пази я; коя е земала чужда - раздава я на кой как сака. Затова има едни жени давая, едни не давая.
4
Господ решил да изпита жената и мъжо. Викнал же­ната.
- Първо сестра ти ли да приберем или първо тебе?
Жената рекла, нали са си по-милостиви жените:
- Я, дедо Господи, ни прибери двете заедно.
Така и станало. И сега жените, докато са живи и сестрите им са живи. Се си можат. Господ викнал мъжо.
- Първо тебе ли да приберем или първо брато ти да приберем?
Да, да. Че остане брато да обере сичко, помислил си мъжо и рекъл:
- А, първо прибери брато!
Затова на мъжо първо брато му умира.

5
На един му се явил дедо Господ и човеко го питал по какво че познае кога е дошло времето да го прибере горе.
- Живей си спокойно. Че ти пратим три белега, па тогай.
Първо на човеко му побелели косите. После му из­паднали зъбите. Накрайо му климнал и Брато. Заприбирал го вече дедо Господ, а човеко се плаче:
- Е, дедо Господи, убаво ми прати бележки, ама за­що първо не ми зема мерако, па после Брато.
6
Кога Адам и Ева прегрешили, ги било срам да се по­кажат на Господа. Да не ги види такива оголели сви­ли се седнешком и си турили ръцете на главата. Къде Бог ги видел косите им окапали, а там къде не могъл - оста­нали. На главата, под мишките и между краката. Затова немаме сега насекъде вуна.
7
Еднъж северо и юго се облагали. Северо рекъл:
- Яз мога що е водно да го замръзнем!
- Яз па мога да размръзнем що е замръзнало! - ре­къл юго.
- Айде да видиме.
Фанал северо, та веял, веял и сичко замразил. После фанал да вее юго и сичко да топи.
На планината една баба като видела, че се топи целио мраз, турила под гъзо едно парче да го зачува.
Собрали се па северо и юго да видат що са направи­ли.
- Виде ли как замръзнах сичко!
- А ти виде ли как стопих сичко!
- Я да видиме.
И намерили парчето, що скрила бабата. Юго се ядо­сал.
- Да даде Господ никога гъзо да не й се сгрее!
От тогаза гъзо на жената се е студен
8
Свети Йован и Бог одили по земята. На едно место минали покрай старец, копа трънье. Нищо не му казали. На друго место гледат едни се кецат.
- Добър ден! - поздравил дедо Господ.
- Защо тия поздрави, а старецо подмина? – питал Свети Йован.
- Оня копаше да разтура, а тия творат. - отвърнал де­до Господ.
9
У един манастир дошла нова игуменка. Обичала мно­го оная работа, а у манастиро нема с кого. Клисаро дрът. Дала обява, че се търси нов клисар.
Кой како доодил, бегал като гявол от тамян. Иванчо си рекъл - щом тия бегая, там има нещо интересно, че идем.
Игуменката рекла:
- Че те земем, ако отговориш на три въпроса.
- Ти питай, я че отговарам.
Она засукала расото.
- Това що е?
- Това са солунските диреци.
Заголила си боските.
- Това що е?
- Това са синайските възвишения.
Седнала така и оддоле лъснала рунтавицата.
- Това що е?
- Това е жертвенико на Мойсей.
Отговорил се, па рекъл:
- Ти ме пита, може ли я да питам?
- Може.
Извадил го надървен.
- Що е това?
- Жезъло наАврам.
Разлюлал мъдурите.
- Това са истанбулските камбани.
- Сега може ли, рекъл, да легнем между солунските диреци, да се фанем за синайските възвишения, да турим жезъло на Аврам у жертвенико на Мойсей, да разлюлям истанбулските камбани, та да разбере цел свет, че у тоя манастир нов клисар има.
- Па може.
И станал клисар човеко.
10
Баба игуменка заумирала. Сестрите я питат:
- Бабо игуменке, кое е по- добре - да е манечок, да е среден или да е голем ?
- Среден, сестри!
- Защо така?
- Защо голем нема!
11
Една царска черка дала обява: кой й отговори на три въпроса - че го земе за мъж, ако не - че му земе главата. Идвали принцове, но никой не успеял да отговори. Научил се един овчар и рекъл да си опита късмето.
- Ти що бе? - питала княгинята.
- Дойдох да ти отговорим.
Ядосала се она, че дошъл таков гольо и мане, та строши едно стомне.
- А, слепи го?
- Добре, ама ми требе лой от комар.
Отговорил се.
Царската черка си загольи ненките, а они не пипани, слънце не видели, като две бели гълъбета.
- Коя е мамината, коя е татината? - питала.
Овчаро земе две буци сиренье.
- Коя е от белите, коя е от църните овци? - питал.
Па се отговорил.
Много се ядосала княгинята, разтвори си нодзете, та и цъфне пичето.
- Ни слънце я е греяло, ни ветър я е дуало - защо е цървена?
Овчаро като видел това убаво путе, извадил си оная работа надървена.
- Ни е орал, ни е у ярем преган, защо е така прекинен?
На царската черка и светнали очите като видела то­ва кересте, дигне нодзете, а овчаро и го натепа, та свит­ки й излетели. И станал принц.
12
Един цар много време немал деца. Случило му се и му се родили 40 момета близнета, ама без пичета. Расна­ли, пораснали и царо събрал доктори да кажат как че е. Един рекъл:
- Знам една бабичка да оправя такива кусури.
Пратили по сички земи да я търсат. Намери я едно момче и казал защо я тражи.
- А-а, при мене са путетата на мометата. Че ти ги да­дем, ако прележиш при мене.
Съгласило се момчето и на сутринта бабата турила путета у една кутия - оти може да избегат. По пъто мом­чето се уморило и легнало да почине малко. Турило ку­тията за зглавница и чуло путетата да си думат нещо.
Море, едно от тех че е мое, ама нема да е лошо да познаем и бълдъзите, рекло си момчето. Отворило кутия­та да си избере една и да познае другите, ама путета изфърчали като пилета и се пръснали по дърветата. А, се­га. Извадило лебец момчето, нароньило от него и поч­нало да мами:
- Пили-пили, пути-пути, кък-кът! - ни едно не пришло да го фане.
Седнало момчето и заплакало. Те ти иде един старец.
- Що плачеш?
- Така и така - и разказало сичко по ред.
- Слушай, не плачи! Извади твоето дръвце от между краката и го покажи.
Направило така момчето и пилетата се нанизали на курето като сливи на връв. Познал сите, изнизал ги и ги прибрал у кутията. Отнесъл путетата на четиресетте черки, ама си бил забележил най-убавото и най-благо пиче и си го земал. Така станал царски зет.
13
Имало едно време една принцеса. Била много убава и требвало некой да даде товар злато, та да й види само пръстето, камо ли друго нещо. Един майстор и един чи­рак рекли да изклецат принцесата.
Земали една ковачница близо до дворецо и по цела нош кълцали у наковалнята - дрън, дрън, дрън. Не може да се спи. Омръзнало й на принцесата и изпратила цар­ските хора да видат що са направили майсторо и чира­ко, като по цели нощи чукат. Върнали се и разправили на принцесата, че у ковачницата свети като бел ден от злато - направили квачка с пилета златни.
- Я идете да донесат това що са направили!
Они ошли.
- Това, що сте направили, да го отнесете!
Чирако земал златната квачка и отишел у дворецо, но казал, че че я даде, ако принцесата му даде. Съгласи­ла. Убаво я насеца чирако и рече:
- Алеле, какво стана сега. Толко убаво путе беше, а я с мойо крив кур го изкривих!
- Какво да правиме сега!
- Слушай, я съм чирако, ама че одим да кажем на майсторо да дойде да я оправи.
Дошел майсторо и я надене на калъпо. Два дена я вър­тел - а оттука, а оттам - и я оправил.
14
Един чорбаджия имал убава щерка и рекъл че цаньи момок, ама кой каже мръсна дума, че го натепа, че го из-гоньи и парите нема да му даде. Друг човек имал трима сина и цаньил за момок най-големио. Ама казал мръсна дума - натепал го, изгоньил го и парите не му дал. Съ­щото се случило и със среднио. Цаньил най-малио. Би­ло време за жетва и тръгнали с момата каде ньивата да жнят. Как си вървели по пьто, гледат едно прасе се качи­ло връз друго. Леле, рекла си момата, сега че го питам, че каже мръсна дума и че кажем на тата. Он че го натепа, че го изгоньи и парите нема да му даде.
- Що прават тия прасета?
- А-а, учат се да се пренасят през реката.
По-надоле гледат две кучета се заклещили.
- А тия кучета що прават?
- А, кучето вика айде у нас да те вода, а кучката ви­ка не, у нас че одиме.
Вървели що вървели и видели един айгър се качил връз една кобила.
- А така. А тия що работат?
- Нищо! Кобилата имала звонец и го глътнала, а он бърка да го извади.
Стигнали до ньивата и секи подфанал поста. Ама момчето нали по-ячко, минало бая напред. А едно вре­ме одили без гащи и момата как била одзад, погледнала напред и рекла:
- Уси, ама що е това що ти виси изоздоле?
- А-а, нищо. Това е класоберецо -- що остава клас по ньивата го собира и го тура у ръкойките.
Жняли що жняли и им се припило вода, а така наб­лизо имало кладенче. Отишли. Момчето набрало една стиска трава и рекло на момата:
- На моме, като се наведем, ми затисни дупката да не ми изтече душата, па после аз че затиснем твойта.
- Да, ама аз имам две дупки! - придърпала се мома­та.
- Нищо, у другата че турим класоберецо.
Та така момчето оправило момата, без да каже мръс­на дума и на Митровден си земало парите.
15
Един имал убава балдъза. Наумил си да я опне, па как­вото става да става. Чудил се как да е. Селото било така у ниското, а имал нива на високото. Един път се качил горе и викнал колко му глас държи:
- Ако Иван не опне балдъза си, ламята че изгори це­лото село!
Чуло се у селото. Даскало, попо, кръчмаро и деда му го молили да направи това, дето гласо от високото каз­вал. Попо обещал да му прости тоя грех.
- Не! - отсекъл човеко.
Баба му го фанала под ръка.
- Айде зетко, не се инати. Свърши тая работа - за­що да пати цело село!
- Не мога да изгорим балдъзата. Не!
- Де, зетко. Само за адет, главата само укарай!
- Е-е, така може.
Балдъзата вървела по тех и казала:
- А-а, нечем така. Сакам като на кака - целио!
16
Тръгнала Вела с путката дебела. Собрала триста и трийсе момичетия с тесни пичетия и ги повела да берат ягоди мекоплюскавици, печурки криводръшкавици, трън­ки, глогинки и секакви боровинки. Тамън излезнали от се­лото, те ти иде Настрадин Оджа и ги пита:
- Ама Вело, с путка дебела, къде си повела тия мо­мичетия с тесни пичетия?
- Боже, Оджо, па пошли сме да береме ягоди мекоплюскавици, печурки криводръжкавици, трънки, глогинки и секакви боровинки.
- Айде да ме водите и мене.
- А-а, не може! Че ни ебеш.
- У, не те е срам!
- Закълни се!
- Клечешката мочанье, магарешко ебанье.
- Е, така може.
Одили, що са одили, току Настрадин Оджа рекъл:
- Ама Вело с путка дебела, забоварил съм фесо за куро. Що да работим?
- Гледай Оджо, па това ли да те учим, бре. Че залег­неш у падината, а ние че се залитаме, през тебе че пре­литаме. Коя се подлъзне и на куро се налъзне - она за фес че ти остане.
Легнал Настрадин Оджа. Тръгнала Вела с путката де­бела. Оттут крак, одовут крак - прерипнала. Кога да ми­не поповското момиче с тесното пиче, оно се подлъзнало и на куро се наденало. Па окнало:
- А, тате, татчице, кой създаде тая патчица, що е сладка като орехова ядка!
17
Собрали се, тръгнали стара Гара Гаруша, Пена По­пова с путката готова и Вела с путката дебела. Собрали се на пазар да идат. Насреща им Майтар паша Гйдури с кур доку нос и ги пита и ги разпитва къде са тръгнали.
- На пазар сме тръгнали.
- И я с вас че идем. - Проговара стара Гара Гаруша:
- Знам те, ти си кур неверен, може беля да направиш.
Отговара Майтар паша Гайдури:
- Клишам се и се преклишам - у леска лескова, у главучка бел лук! С пръс нема да ви пипнем.
Тръгнали, изморили се и седнали. Засвирил Майтар паша Гайдури. До обед им свирил на орна, па обърнал на ебня. Отишли доле у долина. Седнал Май­тар паша Гайдури и надървил кур голем доку нос. Пог­леднали го па рекли да го прерипат. Рипнала стара Гара Гаруша, рипнала и прерипнала. Рипнала Пена Попова с путката готова, рипнала и прерипнала. Ка дошло ред на Вела, убава Вела с путката дебела, рипнала и се на кур наденала. Убаво се раздрусала, та едвам се изденала. Па викнала:
- Да е честита тая майчица, що роди и отгледа тая патчица, що е сладка като орехова ядчица!
18
Помните ли едно време кога народо немаше отечес­тво, държава, права. Тогава путката ебана, ебана още съд­рана, вдигнала е врява до небеса, че тя ще стори чудеса. Така ще стори, с хуй ще се бори. Никой да й се не меси. Не ще тя ни хуй, ни мъди.
Седенките запустеха, момите хуй не видеха, бабите плесенасяха. Пламналото путе кат фурна - да му го тур­на, седнало в коляска и със студена вода се пляска.
Горките уйове разбрая, че са на путката роби.
От де ги чу един здрав граовски хуй изпечен, легнал на пъто като вол, напърчил хуй като кол. Извади фермано и зачете - от днеска, казва, нататък путките ще робу­ват, а хуят ще царува. Амин.
Момите рипат да го напипат, невестите скачат да го дакачат, бабите тропат да го докопат.
19
У Граово сватба се дигнала. Тръгнали да земат мо­мата. Музиката от три свирки - кърне, тупан и барабанче. Приятели били и ем свират, ем говорат.
Кърнето: Момата е ебана, ебана е момата.
Тупано: Че идеме, че видиме. Че идеме, че видиме.
Барабанчето: Аррна е момата. Аррна е момата.
Отишли, земали момата и се връщат.
Кърнето: Яз нали ви рекох. Яз нали ви рекох.
Тупано: Ту да му ебем майкята. Ту да му ебем майкята.
Барабанчето: Аррна е момата. Аррна е момата.
Оттогава у Граово, като заправат сватба, свекървата пита дали у музиката има барабанче.
20
Решил един да се женьи за чесна жена и се чуди по какво да я познае. Рекъл си - ако й покажем куро и знае как се казва, значи не е чесна. Покаже го на тая:
- Що е това?
- Е па кур..
- А-а, не ставаш.
Покаже на оная - па така. Показал на трета.
- Що е това?
- Боже, па това е цървиче!
Оженьил се за нея. Почнали да вършата работата и човеко вишел че ебаньето не й е за сефте.
- Ма, жено, сичко си знаеш, не ти е за сефте, а защо рече, че мойо не е кур, а цървиче?
- А-а, сърце да те яде. Това ли е кур, бре! Кур е това на Стоян Поляко.
21
Един ергенин решил да се женьи. Одил тука, одил там и стигнал у едно село, а у сред на мегдано - оро. Иг­раят моми, та се пушек дига. Гледал, гледал и една си аресал. Питал един:
- А бе, братко, тая мома ли е?
- Мома е и е арна за домазлък.
Поместил се и питал друг.
- А бе, братко, тая мома, що се излита на опашката, арна ли е за невеста?
- Арна е арна! - и се усминал.
Бре тия нещо се усмихват. Кудат нещо момата, ама че я зимам. Кудена мома е арна. Скършили по едно око и пратил сватове. Ура-тута, довел я за невеста. Като да си легнат, рекъл да я изпита. Заклал един заяк и наденал кожата на оная си работа. Улезнал и невестата подигнала глава да угаси виделчето.
- А-а, не дуай! Чекай да видим що съм довел дома, а и ти да видиш със що че те коландрисуем.
Разпеклял се и го изпел у заешка кожа. Она плюснала у ръце.
- Вала Боже, видувала съм курци, видувала, ама кур с уши не бех видувала!
22
Един се оженьил и не пипал жена си - искал да я из­пита дали се е имала с други мъже. Отишъл на оранье и она че му донесе яденье. Он фане една невестулка и я оде­ре. Като види че жена му иде, навири го и надене кожа­та. Седнали да яда, а он полека почнал да се развързуе и се покаже невестулката. А она рече:
- Видувала съм, видувала съм, ама таков не съм видувала!
Казала си.
23
Имало две сестри. По-младата викала:
- Како, женьи се, оти че те преженьим!
- Е па, женьи се ти! Мене ме е страх.
- Добре, како, ама като се оженьим, ти че земеш секирата и че застанеш до вратата. Ако ванем да пищим, че улезнеш и че тепаме, че тепаме и нема да се предаваме.
Така и станало. По-старата земала секирата и заста­нала до вратата. По едно време ванало квичанье, ванало мецанье. Старата сестра бутне вратата. Гледа младоженята лежи, а сестра й клеца на една нога.
- Сестро, що работиш?
- Мани, како, мани - колкаво месо ми улезна, а манечко излезна. Сега клецам да излезне целото, да не се повредим нещо.
24
Оженили се двама. Невестата се много бояла от пър­вата вечер.
- Не бой се! Че намажеме палето с масло и че улезне по-лено.
Айде свършили работа, арно, ама забременела.
- Леле, мъжо. с масло улезна, а сега как че излезне. Много ме е страх как че родим.
И айде мъжо че седи да види како че се роди детето. Почнала да ражда. Оная й работа станала дуристрашна.
- Алеле, алеле. Колкава дупка стана, я с главата нап­ред че улезнем.
Уплашил се човеко и станало коджа време, мъжо не я задева. Ошла си она при мама и се оплаче.
- От ка се дете роди, мъжо ми не приоди до мене.
- Я ми го доведи!
Невестата го отвела. Бабата земала една чиния с мед и нарисувала женска згода, а медо се сбере, сбере.
- Зетко, оно сичко е така - сбира се, сбира се и ста­не маненко като оче.
- Ставай, жено, да си идеме!
25
Две етърви имало - едната по-отресна, а другата по-будала. Младата рекла:
- Како, че си фанем любовник.
- Трай, не вреви!
- А ти како си имаш?
- Трай, това се не дума!
- Я че си фанем поляко. Като минем покрай него се ми намигнуе.
И верно. Поканьила го. Мъжо й бил на колиба и ре­къл да мине да си земе църдже. Надесен било, та застудело. Почукал. А она отвътре:
- Алеле, стана така како кака казуеше! Алеле, стана така како кака казуеше!
И не отвара.
У чудо се видел човеко. Отишел при кака да я пита.
- Ма, защо така вика моята и не отвара?
Она била много итра. Ущипала детето, маленко има­ла.
- Я, подръж детето да не рове, а я да видим що е нап­равила!
Земал дедето. Отишла.
- Отвори, сама съм!
Отворила етървата. Поляко си ошел. Старата земала гърнето с кисело млеко и го строшила зад вратата. Върнала се.
- Защо кликаше така? - питал деверо.
- Казувах й да не кваси млекото на пезульо зад вра­тата, а она баш там го подквасила и го бутнала като да ти отвори. Затова така е кликала.
26
Един се заженьил, ама бабата що че му стае, много го аресала.
- Че го земеш, та че го земеш! - завикала на черка си.
А он:
- Бабо, немой, ногу е млада черка ти!
- Аку е младо, земи я. Че сгодиш!
Земал я. Ошли си дома. Една вечер я гальил, вто­ра вечер я гальил - станало месец. Отишли на гости на бабата. Вечерта она питала черка си:
- Ногу ли те боле? Боле ли те?
- Мамо, само ме гальи и вика - младо си, зелено си.
- У, черко, що си будала. Утре като си легнете, ти ре­чи - я узрех.
Верно, така казала, ама като я напне, она се насрала. Он земе та го увие у книга.
- А, сега, че носиш на майкя ти да види, че от зеле­но жито - таков леб излази.
27
Една баба си аресала зето и се чудила как да му ка­же. Тръгнали през гора. Бабата рекла:
- А бре, зетко, ако ни сретна сега турци и реча - дебре, чоджум, оправи тая жена, що че праиш?
- Ако реча да ми отрежат главата, че ти тегльим един, нема как.
Поодили малко, поодили, па бабата се пообърне.
- Зетко, сега турците ли чекаш да дойда? Що чекаш?
28
Един чорбаджия си имал саде едно моме. Цаньил момок. Като се видели младите и веднъг се аресали.
- Те, тате, нека това е момчето!
Добре, ама бащата не се съгласил, а тръгнал да се засватуе с чорбаджия от друго село. Замислило се момчето и така като си вървел, чул у едно трънче да пищи змия, та глава си кине. Момчето я извадило с кривако. Она за благодарност рекла:
- Дай да ти плюнем под езико и като кажеш „забибиш", сичко че се укостуе, а като кажеш „отбибиш" - сичко че се размръзнуе.
През това време запраили сватбата. Турили момчето за девер и требвало да им се изтъркаля у надзете като си легнат, та да им се родат мъжки деца. Тамън младите се разтурили, момчето пришло до младоженците и рече „забибиш". Замръзнали така и така си седат, без да са се допрели. Бре! Окнали поп да им чети, а момоко и него зако­ве. А сега де! Вражалица имало, требвало да се вика. Кой? Момоко пратили. Отишел он.
- Така и така, бабо, требе да дойдеш да разчиниш ед­
на работа!
Тръгнали. Стигнали до една река. Бабата си дигнала полите над кръсто, а момчето рекло „забибиш" и она си одила гола, ама не видуе.
Стигнали до сватбата. У дворо момоко рекъл"отби-биш" и вражалицата си пущила полите. Сички видели, че момоко може да разтури работата.
- Мога, рекло момчето, ама искам момата!
Обещали му. Рекло „отбибиш" и сичко се развързало.
Разтурили сватбата, момчето земало момата и досе­га си живеят.
29
Имало един мъж и една жена. Жената била много убава, а мъжо ревнив. На орото мъжо не изпускал да я гледа. Един път поиграли, поседели, мъжо се смръщил, кимнал с глава и тръгнали. Дома мъжо се разока:
- Защо Кире те погледна така? Соблачи се!
Соблекла се жената и – бой, бой. Да не кине премената на жената, я соблачил.
Днеска така, ютре така, на жената се досадило и му намислила. Един ден замесила баница. Увъртела си ръ­цете у тесто и рекла на мъжо си:
- Я ми свали гащите да одим на повънка!
Стурил мъжо гащите и седнал да я чека. Имали ком­шия стар ерген мераклия и жената ошла при него. Нафърфольил я комшията как му е ред и она се върне до­ма.
- Е, жено?
- Така е, мъжо. Като мъжо не си верва на куро, жена му може и с тестени ръце да го направи за смех.
30
Имало едно време един мъж и една жена, ама си немали деца. Жената била убавица и много мъже и били ме­раклии, ама най-мераклия й бил един стар ерген.
Един ден на връщане от църква мераклията сретнал двамата и рекъл на мъжо:
- Слушай, братино! Чул съм че на манастиро срещу Спасовден, ако бездетно семейство прележи там, сдоби­ва се с рожба.
А било пред Спасовден. Справили се мъжо и жената и тръгнали с колата, а манастирскио двор препълнен с коли. Посред нош на мъжо му се приодило на повънка. Измъкнал се изпод завивките и там се умъкне ергенино. Оправил невестата и си ошел.
Върнал се мъжо и се сетил, че тая нош требе да оп­рави жена си. Почнал работа. Като свършил, рекъл:
- Те ти булке, Спасовден!
- Сега сигурно Бог че ни подари дете. Много ми бе­ше сладко.
31
Заправили у едно село сватба. Тука свирки, там свир­ки - сички цигани отказали. Спазарили магарето на кърне да свири, мечката на тупан, а заеко на дзвонци да дру­са. И капаро дали.
Рано у неделя свирджиите пошли, ама закъснели, та фанали направо, през реката да преджапат. Марко се се­тил.
- Бабо Мецо, ако ми се намокри кърнето, нема да мо­жем да свирим! Требе да го скрием.
И къде да го тури, къде да го тури. Мечката се напупи и Марко ръгне кърнето у нойната дупка. Нагазили и заеко фръц-фръц, преджапал.
- Айде бе, немаме време! - и друсал дзвонците.
А баба Меца ричала:
- Слушай, Марко, я карай низ вода, низ вода – брод нема да тражиме!
Арно й станало.
32
Един старец и едно момче косили, ливадите им били заеднички. На момчето жената била много мераклийка на оная работа и се го тормозила - сутрин, обед, вечер. Уморила го. Та старецо карал по два откоса, а момчето един. Гледал старецо, гледал, па питал:
- А бе, момче, травата ли се не реже, косата ли не си клепал? Защо така яз два откоса карам, а ти един?
- И травата се реже, дедо, и косата ми е клепана, ама немам сили. Много ми е мераклийка жената и ме изто­щи.

- Че се оправи! - рекъл старецо.
Донесла невестата яденето.
- Айде да ядеш - казала невестата на момчето, - ама окни и старецо. Те тука ни е заедничка ливадата, заедно да ядете.
Седнали да яда. Старецо не яде, носил си кокалчета и си ги претакал от едната шака у другата, префърлял си ги. Невестата питала:
- Дедо, ама какви са тия кокалчета?
А он - пуска, пуска кокалчетата у едната шака, па поч­не у другата.
- Срам ме е да ти казуем.
- Не, не може! Ние сме си тука комшии, кажи!
- Ка беме млади, жената беше много мераклийка на оная работа - днеска, нощеска, обед, вечер. Изтъркая се дупките, ставия се и умре. Тия кокалчета си чувам отнея и като ги претакам така - се едно помен правим.
И си турил кокалчетата у джебо.
Апнали. Жената си пошла и реката къде че мине, земе та се загольи и седне на песоко. Нагласи се убаво и стане да премери колко е останало от дупка до дупка.
- Алеле, саде два пръста е останало место между дуп­ките! Требе да се отказуем от оная работа, че се стават!
Вечерта момчето се прибрало и почнало да я закача.
- Немой, мъжо, изморена съм! Па и ти имаш да ко­сиш.
Така полека-лека момчето се давръндисало. И си окосило ливадите.
33
Имало едно време двама бракя овчари. Единио же­нен, а другио ерген. Женьенио си одил вечер на спанье при невестата. Един път ергенино рекъл:
- Е, бате, ама се ти си одиш вечер, а я седим тука.
- Я си одим при невестата. Оженьи се и че се редиме кой да лежи на търлу.
- Е как да стане?
- Давам ти едно ягне, тураш го на шия, одиш и ви­каш: давам ягне за пичка, давам ягне за пичка!
Така направили. Тръгнал малио брат. Минал покрай снаа и золва. Сната рекла:
- Сестрице, я ти го залъж да дойде, па я че легнем с него!
Така станало. Легнал малио брат, лежал, лежал, па питал:
- Е, сега що че работиме?
- Като не знаеш, е там под месальо има пресен качамак, земи, топи у пичката да го заблажиш и ручай! -рекла снаата.
Сабале се прибрал на егреко.
- Е, како беше?
- А-а, бате, не ми ареса. Цела нош топих качамак у пичка.
- Будало, будало, утре че земеш друго ягне и не с ка­чамак, а с това, що мочаш, че топиш у пичката!
На другио ден малио брат па пошел по селото да ви­ка:
- Давам ягне за пичка! Давам ягне за пичка!
Минал покрай снаата и золвата. Снаата казала:
- Сестрице, тая будала нищо не знае. Нека си легне с тебе - снощи цела нош топи качамак у пичката.
Сега легнала золвата, ама бая го топил. Ошел си на егреко.
- Е, сега како беше?
- Убаво, бате! Ублажи ми се. Че се женьим!
34
Един се оженил и на сватбата подарили на булката шарени чорапи. Минала веселбата. Бабата обула чорапи­те на невестата да си спомни младите години.
Вечерта легнали наред. По едно време на момчето се присакало. Земал да пипа да познае невестата по чо­рапите.
- А-а, те я булката!
И удари баба си.
Сутринта гледа - с чорапите баба му, А сега! А ба­бата забола китка, усмихнала се. Пратила по-малио син да купи ракия - от сватбата немало нищо. Търчи момче­то и на врата среща батко си.
- Бате, къде си пошел?
- Отивам си!
- Е, сега ми еба майката!
-Как нема да я ебем, като е обула чорапите на сес­тра ти!
35
На една невеста мъжо и ошел войник. Свекъро и све­кървата тръгнали на собор и повели невестата. А на нея акъло й се у оная работа.
На соборо седнали така под една сенкя, а до тех ед­но магаре с надървен курец. Гледа, гледа невестата со­боро, а окото й се у магарето.
Прибрала се от соборо, а дружките я питат как е из­карала, що си е купила.
- А-а, да ви разправям собор доземи и муи по него!
36
Един се оженьил, ама бил недотъвен малко. Минало се неколко време и тетка му пита невестата:
- Пено, как е Гиго!
- Боже, тетко, боже? Знам ли - ни ме вача, ни ме преврача!
- Не бой се. Прати го довечера при мене, тетка че го научи!
Ошел Гиго.
- Ти защо се оженьи, бе луджо!
- Е, па!
- Ти като идеш при овците, овено що им работи?
- Знам ли, овча му работа.
- А ти със що мочаш?
- Па те с това, тетко!
Тетка го пипне, оно рипне.
- А, сега, мушни тука оздоле! И айде куде мене, айде куде тебе. Куде мене, куде тебе.
По едно време Гига рекъл:
- Алеле, тетко, дръж ме! Че литнем!
- Не бой се, Гиго, дръж се на тетку за гузицу!
Па като свикнал човек с пичка и не мърда никуде без жена си. Куде оди и Пена води. Замесила един път Пена леп, а дърва нема. Тръгъл Гига да докара.
- Нема сам дидем! Я без пичка на дърва не идем!
- Не могу, зафанала съм се!
- Нема дидем!
- Добре де, че ти я турим у залупци!
Он стегне колата, земе залупците и замине. Натова­рил колата и рекъл да види що му е турила у залупците жена му. Отвори ги, а она му турила едно мишле. Фръсне и избега.
- Алеле, путката си избега!
Па ка литне през ридовете. Стигнал дома.
- Пено, путката ти избега!
- Трай бе, луджо, дойде си. Тука си е путката.
А он дръж отдоле, да види. Жената тамън мочала.
- Алеле, да й ебем майкята, мокра е. Она е минала през реката, та ме е претекла, докато я извъртим през мосто.
37
Един се заженьил. Арно, ама невестата, де, не му да­вала. Като се оженя - тогай.
- Пено, или че ми дадеш, или че си тражим друга!
- Гледай каков човек, па нали е срамота.
- Че ми дадеш ли или нема?
Чудила се, чудила се как да му даде като е кьосава. Най-после се съгласила. Она правила сметка така - у тевното че залепи едно коже и он нема да разбере. Свър­шил Гиго работа у тевното, ама отнесъл и кожето, и ко­га рекъл да моча:
- А! Я съм отвлекъл на Пена путката, сега нема със що да моча.
Търчи, търчи, та у Пенини.
- Стани, Пено,
- Кое време е, та да стаем?
- Щом нечеш, те ти оная работа на вратата - като ти се примоча, земи си я!
38
Един се оженил, а жена му не му давала. Седнал на праго и мине една баба.
- Сине, защо си толко уилен?
- Тая моята не ми дава!
- О- о, па баба че те научи. Отиващ при касапино, зимаш един гръклян и почваш да точиш ножето. Тури грйкляно у панталоните. Като ти откаже жената, извади го, резни от него и фърли на мачето.
Така направил човеко и пита жена си:
- Жено, че се ебеме ли?
- И дума да не става!!
И он, оп! - резне от гръкляно и го фърли. Мачката го грабне веднага.
- Остави го! – викнала жената. - Това си е мое!
- Вече не е!
- И сега како че е? - питала.
- А - а, нищо! Утре е пазарен ден, че одим да си купим друг.
- Мъжо, не знам колко пари имаш, ама те ти тия що съм спастрила! Па земи по-голем.
Отишел мъжо на пазаро и докато имал пари пил и ял. Прибира се.
- Е, мъжо, зема ли?
- Легай да видиш!
И я насеца една убаво
39
Тръгнал един ергенин да се женьи у едно село. Пред селото го сретнал един старец.
- Дете, дека че идеш?
- Тука у ваше село че се женьим!
- Е за кого?
- За Трена.
- Па баш нея ли ареса? Она на цело село курците е строшила.
Повърнал се ергенино. Като излезнал над селото, обърне се да го види.
- Е-е, па не е много големо селото. Я да се върнем да си земем Трена.
40
Мъж и жена си имали прасета. Мъжо продал другите и оставил две.
- Жено, едното оставям за нас, а другото да седи за добър ден.
Минало се некой и друг ден. Минал един непознат и вика на жената:
- Добър ден, невесто!
- А-а, ти ли си добър ден? Ела дома, от кога сме ти зачували едно прасе. Ела да ти го фанем!
Ошел човеко.
- Кажи сега кое да ти фанем - шареното или белото?
- Кое фанеш, това!
Навела се невестата да улезне у котаро, ама вратето тесно и се заклещи напупена. Аресала му отдзат на чо­веко и я зарипне. Свършил работа, а си земал и прасето. Ошел си. Те ти иде чорбаджията, и она се пофальи:
- Е, мъжо, дадох прасето на добър ден!
- Е, жено, жено! Убаво те е преебал тоя добър ден.
- Че ме преебе - направил си вратенце една трошка!
41
Един бил горски и намерил една секира. Отнесъл я дома.
- Жено, намерих секира. Кой я е загубил, у нас че си
я тражи, ама ти немой да му я дадеш току-така!
Демек, да иска нещо.
Дошел на другио ден един и питал:
- Мъжо ти да е намирал една секира?
- О-о, найде, ама рече да не ти я давам току-така. Чекай да ти фанем едно пиле.
Разгърчали се из дворо да фанат пиле. А натам, а на-овам и се нагньели у кочинчето.
- Тая как ми се начини - рекъл си човеко, - защо да я пропущам?
Уловия отзад и я фръсне. Дала му пилето и секирата и човеко си ошел. Вечерта мъжо пита:
- Доожда ли некой за секирата?
- Доожда.
- Е?
- Ти рече да не му я давам току-така, та му фанах ед­но пиле.
- Е, убаво те е преебал!
- Че ме ебе та, като си направил тесно кочинчето!
42
Деверо и снаата тръгнали на свиждане на войнико - единио да види брато, а она - мъжо. Сретне ги един тур­чин.
- Слушай! Еби тая жена!
- Срамота е, снаа ми е!
- Айде, иначе че ти откинем главата!
Деверо я натиснал и уж я ебе, а го завира между кра­ката. А она му вика:
- Девере, еби убаво, оти нали чу турчино!
Деверо бил даровит и като й го умъкне, она викне:
- Ох, целио свет ми се събра пред очите!
Турчино дръпнал момчето.
- Слушай, я ми го тури и на мене. Имам един брат у Солун, а не съм го видувал три години!
Деверо му го отфраска.
- А, бе момче, що уработи бе? И това що видех, не видим!
43
Деверо и снаата одили през гората. Деверо си мис­ли:
- Оти не излезне от некъде един турчин, па да каже оправи невестата!
Те ти излезнал турчин.
- Фани та оправи тая невеста!
- Не може, снаа ми е!
- Или че я оправиш, или че ти отрежем главата!
Деверо се залетел и я уграбчи, ама и турчино уграби него. Свършили работата. Невестата рипнала и запояла:
- Цвете берем, глава кичим, леле убавица!
Деверо се свил до един слог и мърмори:
- Шума берем, дупе бришем, леле срамотице!
44
На едни мъжете им отишли на гурбет. Единио спе­челил много и купил на жена си що се сетил - забрадки, рокли, скъпоценни работи. Другио си купил бръснач -толко спечелил. Обричил си оная работа и се пофалил на жена си:
- Гледай що съм спечелил, ама като е бръснат пове­че че ти влиза.
- Е, те това е подарък! - зарадвала се жената.
Сретнали се с другата жена и почнала да се фали:
- Мойо само брич си е купил, ама сега като го е обричил и да знаеш как ми влиза повече!
Като се прибрала дома тая с многоте подаръци почне да ги фърля.
- Защо си ми купувал това, беснику! Я на мойта дружка що й е купил мъжо!
45
Един се оженил, ама бил много мръсник. Пошли един път с невестата да одат у нините. Повел и брат си. Не­вестата си го знаяла и му казала да не разправя мръсни думи. Съгласил се. Стигнали у невестини. Как му е редо поздравили, цунали ръка и рекли да седнат. Бабата каза­ла:
- Зетко, чекай да постельем нещо, да не ти е студе­но!
- А-а, бабо, я си имам вуна по гъзо!
- Лъже, да му ебем майкята! Вчера го ебах, немаше жив косъм по гьзо! - обадил се брат му.
Бре!
Седнали, повечерали, а огино позагаснал.
- Дедо, я донеси малко цапаници, да спопнеме оги­но, да не одзебнат гостите! - рекла бабата.
- Бабо, видиш ли тия цапаньици? Те толко ми е голем куро!
А сега де! Бабата пай си затраяла. По едно време рек­ла да се пофальи:
- Зетко, тия връчви зад вратата се са пуни със сиренье!
Погледнал ги зето, па рекъл:
- А-а, бабо, толко са ми големи мъдите!
Минало госкьето, ама бабата рекла да оди да види сватовете - у каква рода е попаднала. Оплакала се на свато.
- Леле, па и ти свакье! Таков си е нестропосан. Вче­ра беме фанали да ебеме една кобила и докато аз я дър­жах, добре. Фана да я държи он, изпущи поводите, она се дигна та ме ритна по куро и сега се у твойта пичка гле­да.
- А така! - рекла си жената. И беж при свакята.
- Да знаеш, свакье, що закъсах. Дойде твойо син на гости и не спре да разправя мръсни приказки. Дойдох при свато - он стана за резил!
- Така е свакье! И я дойдох у тоя дом с пиче като врабчиньо оче, а сега е станала путка като твойта!
Е, нема що, попаднала съм у рода! - рекла си жената. Ама да видим комшиите, ега са по късветни. Отишла при комшията.
- Човече, така и така. Дойде зето - не спре да раз­правя мръсни работи, отидох при свато - стана за резил, а свакята му тури чучульо!
- Таквия са неоправни, да им ебем майкята! Не мо­гат да си ебат гостите, па ги пращая при мене!
46
Едно дете рекло.
- У нас трима са за ебанье!
- Кои са?
- Деда, тата и бате.
- Що бе?
- Снощи дедо седи до огньището, фанал жарка у машите и вика – бабо, дай огънче да запалим лулата.. Тата па фанал мама за пичката и вика – че ми дадеш ли!
- А брато ти?
- Гледам кака – путка и половина, а бате извел магарицата на слого и я ебе да пушок се дига1
47
Едни си били мераклии от млади, ама не се земали. Поулезнали у години, а мерако не спадал. Како че е, що че е?
- Че доодиш дома! Мъжо че оди за сено у другото село и че нощуе там! - рекла жената.
Пошел мъжо й, ама му се разточила колата - върнал се. У ядове си попийнал, легнал си и заспал - като пиян човек. А оня чека на прозорчето.
- Леле, тоя мойо солутняк си дойде? Како да е? -ри­ча жената.
- Мольим ти се, че пръснем! Че го тепам ли, че го колям ли, требе да те оправим!
А и на нея й се сакало.
- Я тука се пупи на прозорецо! - рекъл.
Къщата била ниска.
Напупи се она на прозорецо и тоя я издруса едно убаво. На нея арно и на него арно. Затвори прозорецо и си легне. Ама нодзете й лед студени. Допре мъжо си и оня се събуди.
- Жено, ти май идеш от некъде? Студена си.
- Како нема да съм студена, я съм се целата разтрес­ла. Каков лош сън съм сънувала само. Кога дойдоя едни айдуци, па ка извадили ония ножове и сакая или тебе да коляя, или мене да брича. Чудила съм се како да те скрием. Я кажем - нема го, они кажа - тука е! Щом го
криеш тебе че бричиме, ама първо да те насапунисаме.
- И после? -разсънил се мъжо.
- После! Сапунисая ме и ти ме събуди!
Пипне он отдоле.
- Верно мари, жено! Верно са те сапунисали, ама на­ли си се събудила, та не са те обричили!

48
Един бил много мераклия на една, а она викала:
- Че ти дадем, ако имаш пари!
Мислил, мислил, па земал една тиква и я разрезал. Поч­нал да прави тиквени парета от кората и си напунил джеповете. Вечерта свършили оная работа - натегарили се. У тъмното извадил тиквените парета и й ги дал. Она ги при­бере и ка си ойде дома, що да види! Тиквени парета.
Отишла ютре ден на орто и поведе танецо, а он се фанал на опашката. Она води и пое:
- Йоване, Йоване, тиквен ти е грошо! Йоване, Йоване, тиквен ти е грошо!
А он се излита на опашката и вика:
- И-и-ху, у тъмното върви! И-и-ху, у тъмното върви!
49
Комшия и комшийка си имали мераци. Клозето на комшийката бил залепен за кошарата на комшията. Он провъртел една дупка и като дойде комшийката, напупи се и комшията я изработи. Днеска така, утре така - живеяли си.
Мъжо на жената забележил, че она не си носи нищо да се брише, а чиста си доодила.
- Как така? - питал.
- Те така! Като се изодим, турим си гъзо на дупката и телето на комшията ме пребрише с езико.
Отишел да опита. Изодил се и се напупил. Комшия­та помислил че е комшийката и го забере.
- Е-е, немой с рого!
50
Една жена била много убава, а комшията й много ме­раклия. Че дадеш та че дадеш, викал, и она се съгласи­ла. Ошел у них, разсоблекли се и она земала кръстето.
- Цуни кръстето!
- Защо да го цунем?
- Да знам, че на никого нема да кажеш!
Цунал кръстето, ама не можел да свърши работа. Се­га он земе кръстето.
- А сега ти цуни кръстето!
- Защо?
- Да знам, че на никого нема да кажеш!
51
Една удовица била много убава. Често одила у гората да сбира дърва. Днеска така, утре така. Ви­дел я горскио и я аресал.
- Невесто, не сбирай дърва тука! Има голема мечка, да не стане некоя беля!
Не го послушала и продължила. Еднаж горскио земал кожух, препраил се на мечка. Удовицата пак се била навела да сбира и он я улови от отзад. Уплашила се же­ната и едва продумала:
- Яж ме, мечко! Колко по ме ядеш, толко по-арно ми стае!
52
Един горски фанал катерица у гората, турил я у залупци. Ошел си дома. Жена му била много любопитна и рекъл да я изпита.
- Слушай, фанал съм див кур у гората. Да не си смеяла да го отвориш!
Едва чекала да излезне, земе залупците, та право при кумицата.
- Кумице, ела! Мъжо фанал див кур. Ела да видиме какво е това чудо!
Отворили залупците и катерицата се укатери у един орех. Не видели що е.
- Алеле, кумице, изпущиме куро! Мойо че ме утепа.
- Не бой се, кумачке, че го мамиме!
Дигнали литаците.
- Пути, пути, пути, на! Ела ми, ела, див куре! Кеф ти моята, кеф ти кумичкината. Ела ни, див куре!
53
Един мъж и една жена се надумали пари що съберат да ги нижат на един конец. Надумали се като одат некъде, да зимат от них, ама да се знае кой на кого дава и защо. Арно, ама мъжо сакал на една комшийка. Се ю сакал, та ю сакал. Днеска така, ютре така и жената кандисала.
- Айде - рекла, - у петок срещу събота, у тая и тая плевня че улезнеме, ама нема да думаме, да не ни чуе некой! Като си пойдем, ти един час по мене че седиш! Са­мо илядо лева че носиш.
Казала така и се надумала с жената на мъжо.
- Мъж ти ми сака еве от неколко време. Обещах му, ама ти че одиш у тая и тая плевня.
- Леле, не смеем! Како че е! - рекла жената.
- Я съм му казала да не вревиме. Какво сака нека ти праи!
Дошло петок срещу събота и мъжо земал от навър-вените пари. Заебали се, стананало му убаво и рекъл:
- Е, те това е путка, не е като на мойта!
Свършили работа, а жена му си ойде и легнала. Приб­рал се мъжо и я буди.
- Не ме закачай, сън съм засънувала. У тая и тая плевня ойдох и те какви пари ми даде тоя що ме оноде. Съ­що като нашите!
Погледнал парите мъжо и рече:
- Значи и твоята путка е като на комшийката. Нема да се излагам да дрънчим друг път!
54
Двама вишли царицата и много им аресала. Днеска я гледат, утре я гледат. Забележила ги царицата и ги окнала. Извадила две яйца, бели.
- Я ми кажете еднакви ли са яйцата!
- Еднакви са.
Земала едното, нашарила го.
- Кое е по-убаво?
- Шареното.
- Аресуе ви по-шареното, ама каква пичка носи ца­рица, такава пичка носи и свинярица!
55
Един свекър, циганин, си ишел по снау и викал:
- Дай малко на тате! Дай малко на тате!
- У-у, тате, па срамота е! - И казала на свекърва си.
Свекървата рекла:
- Обещай му, па место ти, я че идем.
На вечерту отишла там жена му, а он мисльил - снаа-та е. Па ка почел:
- А милото путе! На тате сладкото путе! А я съм за­късал с едну дърту вещерицу!
И ю тури огърлицу на гушу.
После она си отишла и си легла. На ютрото си тури­ла огърлицуту и човек се утрещи.
- Одека имаш тую огърлицу?
- Ти ми я даде синочка у сламуту!
-Ти ли беше, дърта ориспио? Чудим се защо ми кликаше куро шляк - шляк!
56
Един овчар си пасъл билюко, а на един доктор му се прияло овчо кисело млеко и отишел при овчаро. Намузъл овчаро млеко и го качи на оная работа да го преме­ри. Днеска така - ютре така; те ти кило, те ти две кила. Мери си като кантар. Добре, ама докторо отишел некъде и за млеко отишла жена му. Намузъл млеко и че го мери, нема как. Погледала жената, па рекла:
- Овчарко, айде и мене премери!
- Да те премерим, ама нема къде да те закачим.
- Че ме закачиш на путката!
Закачи я он и я премери. Убаво я премерил. След вре­ме кантаро отказал. Дошел си докторо и отишел за мле­ко. Като го видел овчаро, рекъл:
- Ти не заслужаваш да ти давам млеко.
- Защо, човече?
- Оти прати докторицата, та ми строши кантаро?
57
Един таков, невишел свет, остарел, а жена не познал. Заумирал. Почнали да се събирал окол него мъже, жени. А он - нема, нема, па каже:
- Пи-и. . .
Нема, нема:
- Пи-и-и. . .
Една жена имало, рекла на другите:
- Я излезнете, да останеме сами!
Они си излезнали, а она се загольи. Он се протегне, фане я отдоле, усмине се и рече:
- Пи-и-и. . . !
И предал душа. Видел пи.
58
Мъж и жена жняли. Гяволо дошъл и рекъл:
- До довечера, ако не ожньете, че ви земем ньивата!
- Леле-мале? - завайкал се мъжо.
- Не бой се! - рекла жената.
Два пъти одила до селото и на третио донесла влак­но от путе.
Застъмнувало се, и те ти иде гяволо, а жената седна­ла и го изправя: плюне - заглади, плюне - заглади, а оно по-къдраво стае.
- Защо не сте ожняли?
- Те тука се зафанах, та затова! Ако го изправиш то­ва влакно - земи ньивата!
Седнал гяволо и гладил, гладил - не се изправя.
- Ако искаш, има още криви влакна за изправянье! - рекла жената.
И им останала ньивата.
59
Един човек си орал на ньивата. Минал гявол и рекъл:
- Човече, до ютре вечер, ако не ми намериш такова животно къде не съм виждал, че те онодем, ако намериш - ти че ме ръгнеш!
Почудил се човеко как да е. Отишел си дома уилен.
- Защо си уилен, мъжо?
- Така и така, гяволо че ме оноде, ако не найдем жи­вотно, къде не е видувал.
- Трай си, мъжо. Ти си ойди утре на оранье, я че из­мислим нещо!
Отишел на оранье мъжо и жената донесла ручок. Поапнали. Жената се загольи и се напупи.
- А, сега, мъжо, покри ми гърбо и главата с шума!
Те ти иде гяволо.
- Намери ли животно?
- Намерих!
- Дека е?
И мъжо го отведе при задницата на жена му.
- Алеле, леле! Верно такова животно с такава голема цървена уста ураснала не съм видувал.
И мъжо му го отсвири.
Добре, ама умрел. Отишел у райо, а Свети Петър го пратил при гяволо. Гяволо като го видел, рекъл:
- А-а, ти ме оноде на земята, нечем и тука! Отивай у райо!
60
Един отишел на орнье. Дошла мечката и вика:
- Е, орачо, сега какво да те правим като си у мойта ньива? Да те изедем освен?
- Немой ме мецо, като приберем житото че се наплатим!
Минало време, прибрал житото. Мечката чекала, чекала – нема го. Есента мечката пак отива на нивата, а орачо се грее на огин.
- Е, орачо, сега?
- Немой ме мецо, добро че ти направим, та цел свет че те ареса.
- Какво добро?
- Че те накъдрим, ама требе да ти вържем краката!
Вързал я, нагорел копралята у огино и почнал с нея по гърбо. Не я къдри, а я гори. Мечката се отвърже, бега и рове.
По това време една сврака се завъртела около орачо, ако има нещо ядене да докачи. А-а, рекъл си орачо, сега че те оправим! Вади оная работа и я тура на воището и едно жегло от яремо държи у десната ръка зад гърбо. Вика:
- Овай кари, щарен пипи – иси салам, нанай жегло!
Чекал да кацне да си клюцне от патката, та да я гости с жеглото. Пришла свраката и он удари, та й строши нодзете. Литнала е гледа мечката да рове.
- Защо плачеш, бабо Мецо?
- Един орач ме излъга да ме къдри, та гърбо много ме боли!
- И мене ме излъга с един салам. Кацнах да клюцнем от него, а он ми преби нодзете.
По това време при орачо прилетел комар. Бръм-бръм! Орачо го фане.
- Абе животинче малко, какво да те правим? Я да ти заврем сламка у гъзо да бръмчиш по-силно.!
Фръкнал комаро и гледа мечката и свраката да плачат. Седнал да плаче и он. И те ти стопанката минала край тех, носи погача и печено пиле на орачо.
- Я да видиме сега какво че я прави тая убавица! – рекли тримата.
Седнали орачо и жената да яда, а орачо рекъл::
- Море, я първо да се онодеме, па после че ядеме!- и почнала борба.
Мечката вика:
- Леле, леле, почна да я къдри!
Дига й краката, и свраката вика:
- Леле, леле, почна да и чупи краката!
И вече почва оноденьето.
- Леле, леле, тоя и завира сламка у гъзо! – викнал комаро.
Тримата побегнали да ги не забере наново орачо.
61
Имало едно време един от Байкалско. На Пантелеймон требвало да одат на събор у Земен, а он нещо се ядосал и натепал жена си. Она рекла:
- Нема па да ти одим на собор, утре че си берем гръсниците у блатото!
- Прави що знаеш!
Ама става рано, отива у гръстниците на другио ден и си сваля панталоните. Жената влиза у гръстниците и като вишла това, рича:
- Леле, прости ми отче Панталеймоне, дойдох да работим на твойо ден, ама веднъг си тръгвам!
А он рекъл:
- Че ти простим, ама ме цуни по образите!
Она приде, прекръсти се, цалива го отзад и си тръгва. Мъжо я изпреварил и си лега. Те ти иде си и она.
- Човече, стига лежа, стани да идеме на собор!
- Нали ойде гръсници да береш!
- Още са зелени.
Облекли се и тръгнали. Жената пита:
- Мъжо, ти виждал ли си истински Панталеймон?
- Не съм! Защо?
- Мани, мани. Яз го видох сабале у гръсниците. Един мутрес таков, бузи му дуристрашни, окембасил нос надоле и църни мустаци.
- Леле жено, ти като млада не си ме цаливала у уста, ама сабале ме цалива по гъзо!
- У-у, Господ да те посече! Я се зачудих одека ми е позната миризмата!
62
Имало двама братя воденичари. Един ден рекли:
- Айде сега нема навалица, че оставеме жите да срещат мливари, а ние да поработиме у полето.
- А така, сега че си поръчам да ми дойде ебачо!- помислила си по- маненката воденичарка.
Дошъл ебачо, насеца я и си отиде.
- Леле, леле, кака ако го е видела и каже на мойо, мое чудо та ничие!
И викне от долната воденица:
- Како, како, видели ма кой ме еба?
- А-а, много съм гледала, па и от горната воденица нече да го видим!
- У-у, кака не ме е вишла!
Оно и при каката имало ебач, ама она си траяла.
63
Водениците на двама били една над друга. Воденичаро от горната воденица бил мераклия на воденичарката от долната воденица. Една вечер, като легнал при не­вестата, горнио воденичар рекъл:
- Жено, ама май ти нема путката! Да не ти е паднала у вадата като пра? - и почнал да бута у мекото между двете дупки.
- Леле-леле, па може!
- Утре да идеш у градо да ти направат нова путка, а я че потражим твоята у вадата!
Сабаленто завил ногавици и почнал да рие у вадата между двете воденици - да обраща камънье, да рие с пръчка. Видел го долнио воденичар.
- Що тражиш? - питал.
- Остави, вчера жената като прала, си загубила пут­ката у вадата.
-Бре!
Ошел си долнио воденичар и казал на жена си що се е случило на горната воденичарка. А она рича:
- А, така! Па она се е залепила за мойта. Снощи ка­то отидох да се замием на вадата, току нещо се залепи връз мойта. Ка гледам - още една путка. Ама трай си, сега като се умори едната, че обърнеш на другата. Две путки че си имаш!
- Я да видим!
Она се натърти.
- Бре, верно две! Ама сега яз едва се оправям с една, а с двете не знам как че е. Я да му върнеме на комшията неговата.
Жената уж се придърпала.
-Море, мъжо, я си я отлепи ти!
Опитал воденичаро, ама не станало. Отишел при горнио воденичар.
- Комши, намери се путката на жена ти. Снощи се залепила връз путката на мойта жена. Ела да си я земеш!
Отишли. Воденичарката се напупила и горнио воденичар помами путката с пръсти, ама не се отлепуе.
- Братко, казуй сега! Що да праим?
- Я си изкарай твойо и си я помами..
Извадил Го горнио воденичар и мами:
- Ела си пути, ела си!
Нищо.
- Слушай,- рекъл долнио воденичар,- я я нанижи та да разбере кой и е сайбията!
Горнио воденичар това и чекал и убаво насеца воденичарката от долната воденица.
64
Имало една сербез свекърва. Казала на снаа си:
А си строшила нещо, а нещо си направила, че разберем!
Плашила я.
Пратила я един път за вода с две стомнета да я изпита. По обаче гледа един айгър гърчи една кобила. Напърчил паламар и муши, ама не може да уцели дупката.
- Не така, не така!- вика снаата и разтвара ръцете с бърдетата.
Като го намаал, она:
- А, така! – тресне стомнетата, та от тех останали само дръжките. Ич и не сетила за свекървата.
65
Прочул се един старец че оправя убаво. Одила тая, одила оная. Една от селото турила капа и она отива. Оправил я старецо, ама не останала доволна.
- Леле, дедо, толко си прочут, а аз останах недоволна.
- Слушай невесто, аз имам неколко – за манечки един, да ги не убием, за гражданките малко по-голем, а за селянките – най-голем.
Она рекла:
- Дедо, не ме гледай че съм с капела и аз съм от село!
66
Една сека сутрин пишила барата и водата у нойната градина водила. На комшиите им дошло до гуша и мъжо вика:
- Море, че я фанем сутрин како се е напупила и че я насецам у гъзо!
- А така, мъжо! Че види она.
Една сутрин двамата се заложили и оная как си била по риза и наведена, мъжо се излети и прас! отзад. Жена му пришла да види що е станало и почнала да реди:
- Елате хора, елате да видите! Изеде тоя мойо! Изеде ме! Елате да видите – не я ебе у гъзо, а у путката!
67
Баба Марта със зълва си отишли на Витоша и там един овчар. Правил се на нем, не говори. Посакал си от двете със ръце.
- Що па да не му дадеме, нема да каже на никого!
Оправил и двете, тръгнали си, а он:
- Кога пак че минете, да го наточим?- издал се.
И ела да видиш. Като се разфучала тая баба Марта, като завеяла, замразила сичко. Така овчаро и овците станали морени.

68
Какво казват като влезнат в разбой мома, невеста, вдовица и бабичка.
Момата пуска налево совалката и вика - На путчице! Пуска надесно – на путчице! Дърпа бърдото – уйчец, уйчец!
Невестата вика:
- По пет, по шес пъти! –налево. По пет, по шес пъти!- на десно. Дърпа бърдото: Луп, луп!
Вдовицата:
- Сегиз, тогиз! Сегиз, тогиз! Трес, трес!
Бабичката:
- Ич ме не бвва! Ич ме не бива! И-и-и-и-ч!
69

Едън овчар се оженьил, па бил много будала - вечер­та си ошел при овце, на търлу. Спал си при овците, не доодил при невестата. Невестата се си била уилна. Сретъл я кум неколико пути.
- Кумаче, защо си невесела?
- Нищо нема, куме!
Кумът наредил жена си:
- Че идеш да видиш, она на мене нема да каже!
Питала кумицата, и му казала:
- Що да ти кажем! От как са се оженьили, он при ов­ци лежи. Как си е дошла - така си е!
Кумът сретъл младоженята.
- Че дойдем тая вечер у вас. Да си дома, да не си на търлу!
Кумът свирил у кеменче и си го понел. Ошъл при младите:
- Кум що каже, сичко се слуша! Че ме слушате ли?
- Че те слушаме!
Рекъл на кумачуту:
- Че туриш едно църдже на земи, че легнеш и че диг­неш ногье! Ти, младоженьо, видиш ли тая дупка? Че я за­тискаш!
- Ама нема със що! А и не могу.
- Има със що. С куро че я затискаш!
И младоженята почел да затиска дупку, а кумът сви­рил у кеменчето. По едно време младоженята закликал:
- Ситно, куме! Ситно, ситно!
70
Една млада невеста била. Кумът и върльил мерак и пришъл при нея.
- Кумачке, да напраиме така и така, чума да излезне от село!
Дигъл й литакът и почел неколико пути така окол колото - чума да излезне от селото. Сетила се невестата, па рекла:
- Карай, куме, право у колото, да попукат сички у се­лото!
71
Един кум много си аресал кумачката, па се чуди ка­ко да земе да я фане. Един път нещо се убила и си носи­ла пръсто подуен. Целио отекъл.
- Ма що, кумице? Що е станало?
- Така и така, куме, убих се и пръсто ми забра.
- Слушай! - рекъл. Ние сме си своя работа. Че земеш довечера да си забодеш пръсто отдолека и че ти мине.
Така напраила. От топлото пръсто пробие. Олекнало й. Среща кумо.
- Куме, жив да си, дека ми каза!
Минало се време. Един път кумичката среща кумо, а он се разкривил, едвам оди.
- Що е, куме?
- Мани! Отече ми оная работа и едвам одим.
- Слушай, куме! Ние сме си своя работа. Айде да идеме дома да го тураме оздоле. Ега мине!
Ошли дома и се разфърляа. А она рече:
- Алеле, куме, ние се лекуеме, а некой ако ни види че рече ебеме се!
72
Кумо аресал невестата. Оттука-оттам, обикалял я и я насецал. Един от сватбарите вишел. Кумо му рекъл:
- Бъшенье му е майката! Че бъшиме!
- Е па, че бъшиме! - рекъл сватбаро.
Добре ама нещо му станало незгодно и изокал:
- Нема да бъшиме!
- Какво нема да бъшиш? Какво че бъшиш? - пита­ли сватбарите.
- Нема да бъшим! Убавото ебаме, те това требваше да бъшим!
73
Момчето било войник. Кумо и кумичката се ставили - она че иде при момчето, кумо на пазар. Понел да про­дава козел, петел и котел. Бастун у ръце носил. Одили, одили, стигнали у сред гората. Она рекла:
- Леле, куме, досега арно, ама сега ме вана страх.
- Не бой се!
- Не бой се, ама ме е страх!
- Не бой се, ма, кумичке!
- Леле, куме, страх ме е!
Вече почнал да се сеща.
- Ма, защо те е страх, ръцете ми са зафанати!
- Я па ти, куме! Поби бастуно - вържи козело, тури петело - поклопи го с котело!
74
Един път се прибират кумо и кумичката от нивата. Ку­мо одил отзад и вика:
- Леле, кумичке, ако те фанем! Ама че окаш.
- Е-е, куме, одека у мене тоя глас!
Върват и кумо па:
- Леле, кумичке, ако те насецам! Ама ти че окаш!
- Е-е, куме, одека у мене тоя глас!
Вече приближили селото. Кумичката рекла:
- Айде, куме, стигнахме селото!
- Де бре, па ти, кумичке! Одека у мене тоя кур!
75
Кумичката нещо се разболела, а кумо бил овчар. Ошла при него да я лекуе. Положи я кумо. Бръкне у котлето с куро и го вкара, па бръкне у киселото млеко и па й го вкара. Она гледала, гледала, па рекла:
- Море, куме, така като гледам това си е живо ебанье, току ега киселото млеко помогне нещо!
76
Кумо и кумичката тръгали на пазар. Седат у каруч­ката, а кумичката:
- Алеле, куме, нещо ме е страх!
- Ма, що те е страх!
- Ма, куме, страх ме е!
- От що, кумичке?
- Страх ме е да не ме ебеш!
- Алеле, па я съм забравил.
Спре коньете и я насеца.
- Айде, да не те е толко страх!
77
Един мъж усетил, че жена му иска да му кръшне. Ло­шо пошла. Оплаче се:
- Не ме бизва нещо, жено.
Она почнала секи ден у църква да се мольи:
- Да може да умре некак. Света Петко, отруй го!
Един ден човеко се скрие у църквата и кога она поч­нала да се мольи, он се обади:
- Четиресе дена саглам рана!
Жената помислила, че се обажда некой от светии­те. Почнала да му настоява - коля кокошка, пече я, вино купуе. Минават четиресе дена и он па се скрие зад ико­ните.
- Още четиресе дена саглам рана!
Она още повече почва да му настоява, а мъжо:
- Жено, ядем, пием, ама не ме бива!
Доожда осемдесетио ден.
- Жено, вече ни видим, ни чуем!
И жената си довела кумо, мераклия й бил. Омесила ба­ница и отишла да наточи вино. Как седели двамата мъже до огньището, мъжо земе от цапаниците и млатне кумо по главата. Утепа го. Мъжо отломи от баницата и му тури ед­но парче у у

[Dragon]

[olumfri]

http://vbox7.com/play:0f37da24

[XaBaTa™]

Последиците от финансовата криза

[Varbona]

Последиците от финансовата криза

“Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологии, ще ги насърчават да вземат повече и по-скъпи кредити, докато техният дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще трябва да поеме по пътища, които евентуално ще доведат до комунизъм."
Карл Маркс, 1867 г.

[designer1]

Ей това му се вика ТаУнИнГ

До тука виждам:
1. Нашо произдвоство пожарогасител
2. Алтернатор от Трабанче
3. Предна капла от Балкан
4. Изпарителя немога да го разпозная къв е
Двигателя мисля че е от наште

[Stoi]

ДАНС откри: ДПС не е финансирана незаконно
29.01.2009 13:49 55
БГНЕС



Приключи проверката на ДАНС за незаконно финансиране на ДПС, образувана по твърденията на бившия член на ДПС Керим Караали.

"Твърденията на Караали не се потвърдиха“, съобщи за Дарик радио заместник градският прокурор на София Роман Василев.

Василев допълни, че след като се запознае обстойно с резултатите от работата на ДАНС, ще прецени дали има данни за извършено престъпление, както и дали има основания за образуване на предварително производство, или пък има нужда от извършване на допълнителна проверка.

"Най-вероятно обаче проверката ще бъде прекратена“, каза той.

Проверката бе образувана в средата на ноември 2008 г., след което срокът й беше удължен с 30 дни.
=====================================

[Ivo_Dinkov]

Ей това му се вика ТаУнИнГ
До тука виждам:
1. Нашо произдвоство пожарогасител
2. Алтернатор от Трабанче
3. Предна капла от Балкан
4. Изпарителя немога да го разпозная къв е
Двигателя мисля че е от наште

Много яко
Иначе имаш лека заблуда за мотора и алтернатора- от Опел са- 1,3С, имал съм такъв и съм го ровичкал доста

[hooligans]

Ей това му се вика ТаУнИнГ
До тука виждам:
1. Нашо произдвоство пожарогасител
2. Алтернатор от Трабанче
3. Предна капла от Балкан
4. Изпарителя немога да го разпозная къв е
Двигателя мисля че е от наште

Много яко
Иначе имаш лека заблуда за мотора и алтернатора- от Опел са- 1,3С, имал съм такъв и съм го ровичкал доста

забравихте , акумулатора Монбат от левата страна ....


http://www.vbox7.com/play:92ff8c53

[kaiser666]

http://www.vbox7.com/play:6f7607c1