
welcome_to_group
2 февруари. Петльов ден
Вторият "Трифунеи" българите наричат Петльов ден и по своя характер това е и ляв, и десен мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, на-кървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тая легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.
Петелът в християнските и дохристиянските култури е образът на въз-вестяващия изгреба на слънцето. С него-вия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите - топ е символ на вечно възраждащия се живот.
Петльов ден,
На този ден майките колят петле или ярка, в зависимост от пола на децата си. Части от сварения петел заедно с парчета пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони колят черна кокошка за курбан.
Забранено е да се работи, защото се вярва, че ако на този “черен” ден се подхване нещо, “къщата ще се почерни”. Не се правят годежи и сватби, за да не умре някой от младоженците.
В народните вярвания денят след Атанасовден винаги се възприема като черен ден, ден на болестите. Дори в някои райони Петльов ден е познат като св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина, мрак, смърт.
Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват животоприношение на петел или кокошка, а също и житна жертва (питата с мед). Тези езически по съдържанието си ритуали, са адаптирани към християнския култ на св. Евтимий, покровител на децата.
"Петльов ден. Обредна трапеза: Сварен цял петел, обредни краваи (или пита)
Петловден, Петеларовден празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос"
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 52 госта