Mнението ви за FaceBook

[AmW]

Не е само спама в пощата причината.
Ясно е, че мога да го настроя.
Като цяло не съм много впечатлен от този сайт.
На всичките съученици им има телефоните и се виждаме през няколко месеца.
За кво да си пишем по стените във фейсбук, като може да се разпишем в дивака примерно.

[scuba]

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.


Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

http://www.ivosiromahov.com/2_article/a46.html

Тва се покрива на 100% с моето мнение

[kacarov_dupnitsa]

Странното е, че уж всичко е направено за комуникация м/у хората, но по този начин (соред мен) хората забравят какво е комикация. Не може писането по разни "стени" да замести прекия контакт с човека

така е и аз, съм на същото мнение аз имах фейсбук точно 2 дена и го изтрих

[yarek]

статията ме разби хем смешно хем това е истина

[dobrin]

Не е лошо, стига човек да не прекалява. Аз например прекалявам с форума , ама който с каквото му е на душата.
С една дума - одобрявам.

[uzi]

Не е лошо, стига човек да не прекалява. Аз например прекалявам с форума , ама който с каквото му е на душата.
С една дума - одобрявам.

на моменти и аз се усещам че доста прекалявам, даже се замислях да се предложа нещо да модерирам ако има нужда

[rosy]

Аз одобрявам сексуалните мрежи

И фейсбук одобрявам, защото жената е постоянно там и аз мога да си правя каквото си искам

[Barboukov]

Аз одобрявам сексуалните мрежи

И фейсбук одобрявам, защото жената е постоянно там и аз мога да си правя каквото си искам

Не си мисли, че пасе трева в ранчото

[Firestarter]

Одобрявам Голяма зарибявка си е.

[Birdie]

По-скоро одобрявам, предимно го ползвам за да виждам какво правят приятели в САЩ и други страни (имам предвид снимките им)...иначе е жива и 100% загуба на време...

[titi7707]

не го ползвам и нямам намерение да се регистрирам!

[BeckoTDI]

Странното е, че уж всичко е направено за комуникация м/у хората, но по този начин (соред мен) хората забравят какво е комикация. Не може писането по разни "стени" да замести прекия контакт с човека

Точно по темата, да си кажа моето виждане за нещата. Преди 1 месец някъде ми писна от тази цялата виртуална реалност, усетих може би и някакво пристрастяване, та реших да се преборя със себе си и изтрих фейсбук и други социални мрежи. Не ми се пише сега за това колко са различни хората, скрити зад маската на интернет. Днес има безброй начини да бъдеш жив, да бъдеш реален, да прекараш свободното си време динамично и забавно. Все пак навън са реалните хора... не искам повече да се забивам пред компютъра и да си запълвам времето с виртуални контакти, искам да дишам, тичам, скачам, да се катеря дори да се наслаждавам на многоизмерения реален живот и все още прекрасната ни природа. Поставил съм си такава философия, че последното ми цъкане в нет-а да бъде само колкото да открия къде,как и с кого мога даси изкарам един незабравим ден Да имаше хора които намерих във фейсбук с които нямам друг вид контакт, на тези които са в чужбина дадох скайп - поне да се чуваме, а не да разменяме едноцветни моногамни скучни съобщения. А с другите с които само си пишем и се виждаме един път на 3 месеца, ако ни е толкова приятно да се виждаме ще започнем да го правим по често 1 месец от както напуснах виртуалния свят, все по често ми звъни телефона с покани за реална бира и т.н, не мога да не засегна и темата с момичетата, които в интернет си имат 9999 обожателя и се правят на пички, е сега след като ме няма там отсях само тези които имат реален интерес към мен и те ме търсят От както промених начина си на живот се чувствам страхотно, живота е кратък, животът е реален, мрежата е само една алтернатива и не искам да бъда неин пленник.

[kriso_g]

Затрупва Ви безсмислена информация, защото не сте си или не умеете да си настроите профилите...... одобрявам .... носи ми легални приходи ...следователно е страхотно ...... от социална гледна точка ..така поддържам контакти с хора който вероятно нямаше да видя никога повече ......

Точно това е и моето мнение

[los_tigros]

Странното е, че уж всичко е направено за комуникация м/у хората, но по този начин (соред мен) хората забравят какво е комикация. Не може писането по разни "стени" да замести прекия контакт с човека

Точно по темата, да си кажа моето виждане за нещата. Преди 1 месец някъде ми писна от тази цялата виртуална реалност, усетих може би и някакво пристрастяване, та реших да се преборя със себе си и изтрих фейсбук и други социални мрежи. Не ми се пише сега за това колко са различни хората, скрити зад маската на интернет. Днес има безброй начини да бъдеш жив, да бъдеш реален, да прекараш свободното си време динамично и забавно. Все пак навън са реалните хора... не искам повече да се забивам пред компютъра и да си запълвам времето с виртуални контакти, искам да дишам, тичам, скачам, да се катеря дори да се наслаждавам на многоизмерения реален живот и все още прекрасната ни природа. Поставил съм си такава философия, че последното ми цъкане в нет-а да бъде само колкото да открия къде,как и с кого мога даси изкарам един незабравим ден Да имаше хора които намерих във фейсбук с които нямам друг вид контакт, на тези които са в чужбина дадох скайп - поне да се чуваме, а не да разменяме едноцветни моногамни скучни съобщения. А с другите с които само си пишем и се виждаме един път на 3 месеца, ако ни е толкова приятно да се виждаме ще започнем да го правим по често 1 месец от както напуснах виртуалния свят, все по често ми звъни телефона с покани за реална бира и т.н, не мога да не засегна и темата с момичетата, които в интернет си имат 9999 обожателя и се правят на пички, е сега след като ме няма там отсях само тези които имат реален интерес към мен и те ме търсят От както промених начина си на живот се чувствам страхотно, живота е кратък, животът е реален, мрежата е само една алтернатива и не искам да бъда неин пленник.

Абсолютно си прав.НО.Могат и да се комбинират нещата.Има време за нормален живот,но има време и за фейсбук.Никой не е казал,че трябва да се пристрастяваме към него.Аз лично не съм се запознал с никого във фейса.Само съм добавял хора,които вече познавам,но нямам чести контакти с тях.

[A_state_of_trance]

Лично аз не мога да дам нито положителна, нито отрицателна оценка на социалната мрежа Facebook.Или пък за която и да е друга.За всеки има по нещо, всеки се регва където сметне за добре и му е интересно.

Единственото което мога да кажа е "Не приемайте виртуалния живот толкова сериозно.".Аз лично използвам Facebook за развлечение, като смело мога да кажа, че с поне 70% от приятелите си поддържам добра връзка и в реалния живот.С 20% от тях нямам такава възможност поради различни причини и общуваме чрез виртуалното пространство.Разбира се, както почти всеки потребител и аз имам контакти с хора, които не познавам, или познавам, но не поддържаме връзка.
Спамовете не ме дразнят, точно за това са се погрижили за бутона "Игнорирай", за поканите които не ви оттърват.Аз намирам и интересни (за мен лично) работи из тези покани. С пощата си реших проблема като се регистрирах с поща която не ползвам или по-точно не си я проверявам често.
Игрите от фейсбука не ги играя, почнал съм няколко, но си останаха за по 15 минути игра. Тестове рядко правя, само ако ме заинтригуват с нещо.
Като цяло това, че участвам в социална мрежа не ми пречи да общувам и в реалния свят.Разбира се това си е персонално за всеки.Има хора които се пристрастяват, има и такива които само се развличат така и не го приемат толкова сериозно.
Смело мога да кажа, че използвам социални мрежи, скайп, мейл, мобилни услуги и това не ми пречи да съм контактна личност и в действителност.