Съгласен съм с Вас

и сега по-точно да отговоря на колегата
UnLucky.
Та тези неща, които споделих в началото не са от вчера, много странно пък се почувствах когато бях в Щатите за 4 месеца - културен шок! Няма такива ситуации - спира си последния Мустанг кабрио, чака на светофара и аз естествено зяпам - де съм виждал такова нещо не на картинка. Но по-интересна е реакцията на шофьорката (към 70 годишна

) - попита ме дали ми харесва и се надявала и аз да си купя някой ден такъв!
Друго - една вечер бяхме на една бензиностанция със служебния Форд E350 да хапнем и заредим и спира една кола с уникален бас!

Аз съм се облегнал на Форд-а и гледам естествено -слизат двама афроамериканци(Timberland, синджири, кърпи абе като по филмите) и една мадама, естествено загледах и колата и пича ми вика - ела да я видиш, кажи коя ти е любимата песен да я чуеш тук!
Шефа на компанията за която работех има коли от 1904 до да кажем 1950 на обща стойност над 40 млн долара и си е направил собствен шоуруум за да ги държи на закрито. Караше си иначе прасето - S600 V12 от 1997(мечтата ми). Този човечец беше един ден в Mc Donalds пред мен на опашката, облечен в син гащеризон, бяла тениска и кецове от 10 долара да кажем, си беше нормален човек и пусна хора да минат преди него, защото не бързал!
Няма да сравнявам американци с европейци, защото всичко е прекалено различно, но подобни неща тук няма как да се случат!!! Доста такива случки имам, но няма смисъл да разправям всичките!
А пък най-странното е, че когато бях излязъл от хотела да изхвърля боклука, слушах музика и тръгна Слави Трифонов - Кога Зашумят Шумите и ми стана едно такова мило...че чак сълзи... Луда работа и наистина като се прибрах в началото бях супер щастлив, че съм се прибрал в България! Честно, радвах се на всяка една дупка по пътя, защото си беше наша

, но това продължи прекалено малко...