Кой ще ни пази децата?

[radi_nrj]

Vaskoto1 написа точно какво трябва да се направи!

[forski]

Да, времето е фактор и търпението е добродетел, да след 100 или 200 години със сигурност ще е различно.
Ние като общество и като хора сме такива каквито сме, и никой няма да ни промени от днес за утре, геофрафско положение, манталитет, народо психология, робство, комунизъм, дезинформация ала-бала...
Минаха само някакви си 25 години от уж голямата промяна, промяна никаква, промяна на това че едни имена се заместиха с други и едни хора минаха в сянка а други уж нови и по-добри излязоха на преден план.
80-те няма какво да ги коментираме, 90-те бяха биви и бесни години, нещо като дивия запад в БГ вариант, новото хилядолетие дойде уж с нови хора, нови надежди и нови идеали, нищо подобно. Поредната рокада, смяна на играчите за да може на публиката да и стане пак интересно и да се спечелят още няколко годинки в напразни надежди. След плешивия орел и възкачването на новия Дон та до днес всички сте в течение какво се случва.
Не искам да пращам темата към политиката и играчите в нея, давам ги за пример като фактология. През цялото това време ние, нашите родители и техните такива стоим и гледаме. Гледаме филма на нашия живот, не участваме в него, приели сме ролята на зрители които гледат един предварително написан сценарии. Говорил съм с хора на възрастта на моите родители, защо стана така, какво се случи 90-та година, какво се случи 96-97 защо спряхте по-средата на мача и се прибрахте?
Отговора е ... ми не знам, повярвахме на тоя, повярвахме на ония, общо взето бързахме да се приберем по-къщите си.
Добре, майната му, всяко начало е трудно, всяка промяна е мъчителна и тежка, какво се случва сега почти 2014г. направете аналогия кога беше и какво беше 1990г. минахме през мутри, през приватизация, през ограбване и фалити на банки! Минахме през юпита, млади меринджеи, през новите политици, през национални катастрофи, фалити, минахме през всичко. Единствената разлика от тогава до сега е че тогава имаше надежда, хората казваха трябва време, имайте търпение, ще се оправят нещата и т.н. Вярваха че като им изтече мандата на тия ще дойдат по-добри от тях, каквото и да ни правят все ще ги изтърпим още две-три години и после ще дойдат нови и по-добри... aми не дойдоха!
Aз съм съгласен със всичко което колегата е написал, освен с това че трябва да си изтърпим промяната и че трябва да изчакаме да дойдат по-добрите времена. Бих се съгласил и с това но преди 10 тина години, вече не!
Не мога да се съглася с това че всеки вижда проблема, всеки знае че е лъган, краден, че ежедневно всеки е мачкан и въпреки това не предприема никакви действия. Търпим все едно сме извършили някакво голямо престъпление, сякаш имаме непростим грях и това е наказанието което сме приели да изтърпим стоически.
Откраднаха ми колата, тема във форума, 5 страници съболезнования.
Разбихами колата, тема, съболезнования.
Биха ме, крадоха ме, унижаваха ме, ходих на лекар, убиха ме, 5 страници съболезнования. Дори и децата си не можем да защитим, дори и техните трагедии не ни трогват, видно е, всекидневие е, много добре знаете какво се случва, реакцията в обществото е винаги една и съща, мълчанието на агнетата...
Готови сте да се биете по-кръстовищата заради това че някой е одраскал скапаната ви кола, да се вихрите и пените по форумите когато някой ви засегне на чест и достойнство заради това че вашата марка автомобил и по-лоша от неговата, а стоим и гледаме безучастно как държавата ни се срива, как децата ни страдат, как всеки ден е по-лош от предишния, защо?

Колко още, още 25?

[kaltcev.72]

Абсолютно вярно! Докато се примиряваме с сегашните обстоятелсва нищо няма да се промени. Как беше вица " Ще ви бесим!...... Добре ама въжетата ще ни ги давате, или от вкъщи да ги носим?" Хора промяна не се прави от раята , а от личности. Кой от нас ще застане и ще се опълчи на системата, кой ще остави семейство , близки , дом в името на една кауза. Тълпата винаги се е нуждала от водачи , иначе си остава тълпа . Хората са обезверени и виждат изход в емиграцията , да това също е изход.....правилен или не ИЗХОД. Държавата като институция отдавна е абдикирала , оставила населението да се оправя кой как може! Всички призоваваме да помогнем на ....... да спасим............? Защо къде е държавата в този момент , гласуват си всякакви облаги , бюджети и тн и тн. Да не искам там да работя, да плащам данъци и такси , искам тук защото имам сигурност, бъдеще за мойто дете !

[niks76]

Терминала БЕШЕ изход до преди няколко години -голяма част от новите емигранти ще се приберат защото стандарта спада почти навсякъде ,а да работиш за единия хляб може и в българия и това е много скоро.малка част от емиграцията с десетилетка навън ще се приберат заради децата си отново в бг-расизма е все по очеваден при всички нации и при нас не е изключение.Кютек ще има и той е неизбежен,според историята всички по значими събития са започвали от балканите-само не се знае дали първо при нас или съседите ще започне.
п.п интеграция на "ромското общество и сие" е невъзможна-кучето скача според тоягата и цивилизованите опити намаляват все повече в западноевропейските страни
позволявам си с риск да заключат темата да постна цитат който е актуален и сега:


Разтърсващият текст „Защо напускам България" взриви българите в социалните мрежи. Той е създаден през далечната 2000 г., но все още е актуален сред читателите, които го споделят широко във фейсбук.

Негов автор е Яна Добрева - журналист и драматург. Яна е и дъщеря на актьора Илия Добрев, който навремето изигра Васил Левски.

Тя описва България, в която не иска да живее, и се аргументира защо я напуска.


Представяме ви текста ѝ без съкращения:

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза", без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов". Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син - къде е баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България.

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина". Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство". Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината - държавата само пречи.

Държавата непрекъснато пречи. Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки - да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.

Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха - „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание."

Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история - тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.

Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите. Ще се връщам в тази моя България.

Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях - вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества - тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език - Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

[vaskoto1]

има надежда-винаги има!
тая вечер жена ми си загуби портмонето... връщахме се, търсихме... намиране-йок... каква изненада...
вътре документи, нейни, на баща й-трагедия!
вдругиден пътуваме-паспорта й изтекъл-наникъде!
с бебе на 4 месеца...
две девойки го намерили и го върнаха-непипнато! всичко! дали го на наши приятели, след като жена ми по телефона описа съдържанието.
не дочакаха да ида да им благодаря!
170 лв. имаше вътре-непипнати! нищо непипнато!
има добри хора-не се отчайвайте!
бъдете добри с околните-всичко се брои на тоя свят!

[nasko1978]

Ники ти за пореден път ми разби чувствата,нямам думи,не го знаех този текст на Яна!!!

Една мисъл ,която ми я каза един здраво мислещ и можещ мой приятел,който живее далеч от Родината ни, ме мъчи постоянно откакто я чух :

"В България бях човек,но се чувствах никой,сега навън съм никой ,но се чувствам ЧОВЕК" !!!

[buller]

Хубава тема - една от най-смислените напоследък - адмирации на автора й.

Моето мнение е, че е най-лесно е да отидеш "Терминал 2". Да избягаш... Да наругаеш родината си и да загърбиш всичко тук. Да плюеш на цялата действиетелност в България, да не спреш да се оплакваш колко е зле тук и колко е добре "на запад". Българинът избира лесното - да избяга от проблемите, а не да се бори и да се опита да ги реши. Но малко са тези, които могат да се похвалят, че отивайки в чужбина постигат стандарт и работят това, което искат! Другите са просто бачкатори, но на по-висок стандарт.

А тези, които засега сме тук - се борим с всичко и всеки, за да може някога, когато някои от тези "плюещите" се върнат, да има нещо останало... Да има пътища, да има пари за пенсии за техните родители, които повечето тънат в забрава... Примери всеки един от нас може да даде безброй.

Прави са колегите, че трябва да отминат няколко поколения, за да може човек да гледа по-далеч от носа си... Да се попие хубавото от "запада" и да се приложи тук. Да се махнат по естествен път тези, които заушават държавата и полагат всяккави услия, за да не се променя статуквото, а просто да се сменят действащите лица. Да не отивам в политиката (неизбежно е), но дори да се махне този парламент - ще дойдат други, които пак ще обещават и накрая нищо...

Единственото, което можем да направим от нашата камбанария е да бъдем по-добри едни към други. Да гледаме собствения си двор, а не този на Вуте, да се стремим да прогресираме, да се развиваме и да не бъдем в тежест за собствената си държава, както са много от по-тъмно зелените българи.

Другото е въпрос на време и революция...

[niks76]

темата се измества малко ,но колко човека са спали на улицата
колко са ходили на безплатни храни
"хубавото" от запада продължава да деградира ,а ескалацията няма да е първо там-пиша от първа ръка като емигрант ,който е превърнал хобито си в професия и издържа няколко човека в бг(наготово не давам ,но съм подсигурил условия за нормален живот).десет години живея навън ,но и след още двайсе пак си оставам чужденец-прибирам се със семейството си в близките две три години,като мотива ми е че искам дъщеря ми да има детство което не мога да и предложа със стандарт навън и не искам да стане посредствена куха лейка която даже не може да смята елементарно наум(това е типично за западна европа)от тая чужбина научих няколко езика и основното е че никой не ти дава нищо даром,според труда си и получаваш съответното заплащане /другия приом е че никой няма да ти защити правата ,ако не си ги търсиш

нямам търпението да чакам следващите поколения да уталожат ситуацията ,и всяка година имам интересни срещи със институциите и администрациите в Бг-излиза че законите си ги има ,но даден чиновник се мисли за бог и и е точно като приказката "цар дава -пъдар не дава" до момента когато някой не се опъне и си търси правата.
п.п стигне ли се до физическа саморазправа ,съм един от първите които се прибират за да се включат
п.п2 въпрос към търпеливите и директно към Ваското1:дано не се случва ,но ако има някаква лична конфронтация към семейството ти,какво ще преприемеш?Васе познаваме се дотолкова че да знам че няма търпеливо да чакаш инстанциите

[myrshavija]

Отговора е че всичко това ще свърши /ще се оправи/ когато намалее "лошия материал" в обществото което обаче е един мнооого дълъг и труден процес и има да го чакаме още много години

Добре, че не всички разсъждават като теб. Поне в тази тема. Положението е тръгнало надолу и това ското няма да се промени. Белоснежната простота(Ариел ) се разпространява с огромна скорост. И само от нас зависи дали ще чакаме или всеки ще направи нещо. Аз съм заел някаква позиция, правя някакви смешни опити да покажа на хората около мен каква е разликата между това да гледаш и да виждаш ... но надежда нямам. Единственото нещо, в което вярвам, че ще успея, е да възпитам детето си да вижда и мисли и да различава и стои далеч от глупавите хора. Тук идва и отговорът на въпроса в заглавието - децата ни сами ще се пазят, ако ги научим.

[forski]

Според мен драги ми колеги " Къщата пада "
Ако в банята ви прокапе зазиданата в стената тръба, какво ще направите?
Ще я оставите да си капе белким там нещо се закисне и спре сама, да ама не спира, ОК то само капе.
Един ден като оставя къщата на синковеца ако иска, има пари и му се занимава да я сменя той, мен ще ме изкара докато съм жив и проблеми в банята няма да имам!
Добре ама започва да избива мухъл, проблема е ясен, трябва да се вземеш в ръце, да отделиш доста пари, не малко време, нерви, да разкъртиш, да смениш, после на ново да изградиш и да знаеш че проблема ти е решен.
Да, ама не, едно шише белина струва 2 лева, ше напръскам и мухъла ще изчезне, аз такива големи саможертви не мога да правя, по-добре с тез пари да си живея живота от колкото да ги затрапя в тая баня, другите след мене да му мислят!
Започват да ти пада фугина на плочките, пада плочка, две, пак мухъл, НЕ, торба лепило пет плочки от магазина и шише белина.
Годините си минават, проблема си остава, всяка година, ТИ правиш малки и глупави ремонти в банята като лепиш и мажеш върху спуканата тръба. Проблема е че докато лепиш и мажеш отгоре стената отзад е започнала да се пука и лека полека да се събаря. Отделно на това синковеца ти те гледа какво правиш и го приема за нормално, за даденост, все пак баща му го прави а той най добре знае как и какво е най добре за собствената им къща.
Вашия син един-два пъти ви е питал, абе не е ли по-добре да се хванем двамата да разкъртим цялата баня да сменим тръбата, да и направим един хубав ремонт и после да си гледаме пашалъка.
Ти съответно казваш, НЕЕЕЕЕЕ, ЛУД ЛИ СИ БЕЕЕ?
Ти знаеш ли колко пари са това, колко труд, колко нерви, един ден кат умра прави квот искаш
Годините продължават да минават, и в един прекрасен миг когато всички са приели проблема в банята за даденост и са се примирили с него, стената изведнъж започва да се цепи, всички плочки падат, след като падат се вижда че стената е най малкия продлем защото са подкопани и основите на къщата.
Демек, работата вече е отишла от ремонт на една тръба в банята, направо на спасяване на цялата къща защото тя пада, няма вече какво да я крепи от долу.
Да, обаче вече вашия синковец е пораснал, ходил е тук, ходил е там, има интернет, информиран е, направил си е сметката и е преценил че няма смисъл да ви ремонтира старата къща. Той вече има семейство има деца, в съседното село къщите са здрави и хубави, за какво му е да си губи времето, нервите и живота да ремонтира старата бащина къща?
Та нали в крайна сметка така го е учил баща му, че няма смисъл, ако иска да се нанася да живее в нея със семейството си, да налее малко бетон в основите, да замаже тук-там и да се моли че няма да му падне на главата докато е жив.
После да я остави, вече никой не може и да гадае в какво състояние на своето дете, пък то да прави каквото иска с нея, дано излезе съвестно че да възроди старата бащина къща. Дано я направи модерна и нова като къщите в съседното село, с хубава градина, с хубава морава, абе да им събере погледите на всички в цялата околия.
Според мен колеги, ние сме вече към края на тази история където положението е на етап " събаряне и на ново " ако въобще на някой му се занимава и намира смисъл в това начинание. Защото за много хора вече май е по-рентабилно да продадеш полу събореното за някаква символична сума, да теглиш още колкото ти е нужно и да отидеш в другото село да си купиш нова, макар и много по-скъпа къща. А твоята, бащината, в която си се родил, израснал, възпитал, в която си усетил всички първи трепети от живота да я заплюеш и да я оставиш на ... на кой каквото иска да прави с нея.

Аз съм от тази група хора, които си обича макар и полу съборената стара къща, защото целия ми съзнателен живот е минал в нея. Макар и стара и грозна, там съм изживял най хубавите си мигове, там се роди детето ми, там са ми приятелите и всички спомени, добри и лоши, всички!
Аз разбирам, но не подкрепям и не адмирирам хората които избягаха, също така не подкрепям и хората които отлагат ремонта, защото след няколко години няма да има какво да ремонтираме. Далеч съм от мисълта че на моето дете ще му се занимава и ще си пропилее живота да ми маже старата къща, за него тя какво ще значи?
За децата на хората зад граница, България какво е, селото на баба и дядо, където ходим веднъж в годината да ги видим дали са живи. Ако ще ги чакате тях, те да дойдат и да оправят проблемите, по-добре започвайте от сега да си стягате багажа.
Мои познати от сега събират пари, за да могат да изпратят децата си да учат в чужбина, с цела да останат там и въобще да не се връщат тук, децата все още са в детската градина. Кво да им кажа, нищо, та нали и аз вътрешно ги разбирам и даже подкрепям. Нали и аз съм длъжен да осигуря най доброто за детето ми, както това направиха за мен моите родители. Кое е най доброто за него, да го спася от острова на прокажените или да го оставя тук, да се мъчи то да ги спасява?
Та те са обречени, умствено обременени, вижте ги, целия нормален Свят им се смее, имаха всичко и сраха на него, пропиляха го от мързел, от глупост, от простотия, от страх. Не влязоха в една битка, не отвърнаха на нито един удар, не направиха нищо с което след години дори да могат да се оправдаят, да се опитат да замажат на някого очите и да излъжат дори себе си че поне са опитали, НЕ!
Ние ще чакаме децата на нашите деца да ни решът проблемите, до тогава ще стоим клекнали над мощите на нашата държава и ще я оплакваме!

[nasko1978]

Радвам се,че темата ви хареса приятели!Радвам,се че имам съмишленици във ваше лице!
Най-лошото е ,че баща ми ,който е на близо 72 години,цял живот се бори срещу злобата,простотията,крадците и обирджиите на всички нива!Израснах по опашките за хляб и олио с купони в ръка,израснах на площадите скачайки против необразованите ми началници,кметове и политици И ВЕЧЕ НЕ МИ СЕ ЧАКА ВЪОБЩЕ !

Винаги съм казвал,че можещите и знаещите са се оправяли доста добре в чужбина,за което шапка им свалям!
Съответно мързеливците не можаха да се оправят там и се върнаха тук и сега висят като плужеци в кръчмите и казват колко са смотани на запад.

Имам още въпроси :
- Защо полицаите в моя град не виждат как нещастни олигофрени си подават ПАКЕТЧЕТА с дрога,а дори и децата в парка ги виждат!
- Защо полицаите не си вършат работата по пътищата,ами само отбелязват ,че шофьора-убиец е бил пиян и е карал бързо!
- Защо поне един път за 24години един път депутатите не се отказаха от някои от придобивките си за някаква добра кауза,КОИТО НИЕ ИМ ГИ ПЛАЩАМЕ ?
Нямам и не мога да имам приятели полицаи и чиновници,защото само смучат и се мислят ,за големи!
Огромният ни проблем е,че никой от нас не се поставя не местото на другия и си мислим,че ще ни подмине и този път.
Да не дава Господ,но ако някой навреди на мен или на семействот ми по какъвто и да е начин,просто няма да го оставя на "правосъдието" ,ПИСНА МИ ДА НИ РАЗИГРАВАТ И ДА НИ ПЛЮЯТ В ОЧИТЕ.
Бъдете здрави и добри!

[silent]

никога....аз за себе си съм решил ...ще си прашам децата по света....после те да си решават дали искат да се връщат или да остават където желаят...мен кучета ме яли но ще злобея след 30-40 години истиски ще злобея виждайки как комунистичесните копелета се мъчат да накарат циганите да рабоят за тях ...ха ха ...

[LILO&STICH]

абе тая тема,не става ли леко политическа ?

[nasko1978]

абе тая тема,не става ли леко политическа ?

Изобщо не става политическа!!!Айде моля,ако обичате!
Логично е обаче,че проблемите ни не идват от небето или от планината,а от една сграда на центъра на София,пълна с 240 наши любими съграждани.
Преди време един колега от форума писа за един боксьор и темата му беше подобна,оплакваше се от простотията по улиците,ама не я заключихте повече от пет месеца,нали?!??

В началото на темата помолих модераторите,ако има коментари,които не са позволени от правилата да ги трият,ако преценят.

В темата има много стойностни коментари,от много знаещи и можещи хора,някои от които познавам лично.

Един мой преподавател в университета,професор Танев казваше :"Помнете,че светът въпреки всичко се движи напред,благодарение на умните и можещите хора"
Силно вярвам в това.
Наско.

[forski]

Всичко е политика, всичко свързано с развитието или деградацията и процесите които протичат в една държава е политика.
Животът ни в съвременното общество също е политика, все пак ние тук не спорим коя партия и нейната идеология или кой лидер е по-добър, а обсъждаме кой по-какъв начин приема и вижда живота и процесите които протичат в нашата държавата.
За мен темата до момента е ОК