Мнениеот Dragon » Пет 16 мар 2007 12:29
Зима.
Детска градина.
Следобед.
Децата
се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при
обличането. Четиригодишния Ради нещо се
бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на
хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два
номера по-малки, но накрая, потънала в
пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепениява - наистина дясната и лявата са разменени.
Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова
трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат
полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на
натрупания опит) ги сваля е пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм
със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по
поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда
детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...