Толкова сърказъм и негативизъм има в тази статия, че чак лъха на оптимизъм...
Сега сериозно- аз съм безумно дразнещ оптимист понякога (не че не яхвам метлата от раз от време на време..), но съвсем откровено мога да заявя, че това:
"Позитивното мислене се оказа чисто лицемерие- мислиш едно, а изразяваш друго..." съвсем не е вярно! Поне не за мен.
.. Просто позитивното мислене не се научава, не се придобива, и не се получава насила. За това "Колегите ти се подиграват, приятелите те отбягват, жена ти/мъжа ти се затваря в себе си..".. защото това просто не си
ти.Това е едно копие, един последовател... имитатор може би.. нещо като при сектантите- промит мозък, който следва някакви правила и бяга от действителността! Това далеч не е позитивизъм, това е един вид параноя, един вид изкривено мислене и то си личи.
С други думи ако си тигър, не можеш да се държиш като змия..
... А ако се опитваш да го направиш- то тогава наистина ставаш лицемер.. и то най-вече към себе си.
Иначе статията ми хареса
