Най-голямата глупост, която сте извършили на пътя.

[Дашо]

Най-голямата ми глупост е прясна-от миналата седмица.Напсувах един с чисто нова С 500,като се разминавахме-защото беше в насрещното но при Царско село ми навлезе в моята лента и щях да го отнеса(бяха 4 мутри вътре),след като ме гониха по околовръсното (аз с моя 1.6 на газ)-с яко маневри им бягах в задръстването-още не мога да повярвам как,само при последното измъкване единия ми ритна шофьорската врата и сега трябва да ходя на тенекеджия-но това са бели кахъри

[buller]

Безгрешни хора и шофьори няма
Най-шокиращата ми глупост зад волана стана след като карах на автопилот... Наистина е хубаво да се почива, ако си зад волана за по-дълго.
Та, влизам в София след около 3 часа шофиране и карайки към тунела посока Люлин по ул. Вардар, гледам една доооста дълга колона за ляв завой. Не ми мина през акъла, че най-лявата лента е за насрещно движещите се автомобили и с около 60 км/ч изпреварих цялата колона и се шмугнах между колите Едва в последствие осъзнах що за глупост съм извършил Ако е имало някой за десен завой от бул. Царица Йоана щях да го ударя челно Извадих голям късмет.
Изводът: не се качвайте преуморени да карате колите на дълъг път и на всеки час шофиране поне по 15 минути почивка

[ZLaTa_KiFLa]

Аз от скоро карам и все още не съм имала много такива ситуации, но миналата година скоро след като взех книжка бяхме на море около десетина приятели.Ходихме на дискотека на Златни Пясъци, а спяхме в Каварна при приятелка.Та бяхме на доскотека до към 4ч и решаваме да си ходим.Бяхме с 2 коли и понеже аз не пия трябваше да карам хондата на гджето ми.Тогава пътя там беше в ремонт и имаше големи участъци където настилката беше одрязана и нямаше никаква маркировка.И така караме си двете коли и аз неусетно съм превишила доста скоростта и втората кола само ме догонваше.Попаднах на такъв отрязък от пътя с около 110-120км/ч и загубих оправление освен това не виждах къде е пътя защото както вече споменах нямаше маркировка.Добрече всичко мина без проишествие.Сега като се сетя умирам от срам.Бяхме 5 4овека в колата аз карах прекалено бързо за пътните условия и бях начинаещ шобьор.Като си помиля какво можеше да стане....

[dimovcheto]

Абе глупости съм правил, но никога умишлено.
Това е по-важното

[Мартин]

Е айде и аз да си призная... Преди три години имах една Алфа 146 и в един проливен дъжд се прибирам от Елин Пелин към София, като минах през Равно Поле и излязох на магистралата. Беше някакъв делничен ден следобеда към 16:00 ч. и добре, че нямаше много движение, защото мен бе беше обхванало някакво безсмъртно настроение абе вали страшно силно, има толкова малко видимост, хората си карат бавно в дясна и средна лента, а аз тариката си викам абе аз къде ще лаза тука и ми дойде на акъла да пришпора салфетката да видя колко ще вдигне!!! . И както я пробвах, по едно време се усетих, че в това време се движа с 210 км/ч. . Сега като се сетя още се кръстя, че като се замисля нямаше да могат да ме съберат

[zaro]

Глупости много, на всеки му се случва.
Обаче имам един много кофти случай, дето все си се сещам за него.
Тръгвам служебно със един бус за Русе, делничен ден, по това време ходех всяка седмица по 2 пъти, та в колата още 2 мъже и 2 жени.
И се започват едни сметки, за колко време т5рябвало да стигна и кога къде трябвало да съм и така нататъка.
Това след като всички бяха закъсняли.
Обяснявам че път време няма и си карам както си знам, по магистрталата 140-160, когато чувам най-омразното ми по време на път:
"Кафе ние днеска няма ли да пиеме"
спирам на ОМВ, пие се кафе, пушат се цигари (забранил съм във шофирана от мене кола да се пуши), както и да е тръгваме,
подминаваме Плевен и чувам коментари как сме закъснявали.
Викам кво, карам със 140, какво искате от мене,
по едно време като ми при черня, като нажарих 170 коньовото ТДИ на 6 и отлетях за към Баля със 160-180 км/ч.
Странно как всички останаха кдоволни в тоя момент.
знаете там пътя прави хубав карам си спокойно, в един момент стигам до един участък кадето има спускане след това изкачване и най долу има мантинела от двете страни, гледам отсреща един камион, пред мене бавно движещ се бус, амам доста пред мене, пускам газта, викам минава камиона, газ покрай буса и тва е.
Обаче явно се движех доста бързо и не съумях да преценя ситуацията та доста бързо застигнах буса, наятиснах спирачката, видях че не мога да спра и дадох газ.
Точно се засекохме 3те коли в долината на пътя долу, нямаше никой каде да избяга, видях камиона на 2 метра пред себе си, завих надяснно и после сигурно 1 км не можах да разбера ударихме ли се или не.
най много ме уплашиха писъците отзаде.
продължих да карам така до Русе, амам ми беше много криво.
Питах дали са доволни и от тогава с никой не се съобразявам. Само със възможностите си.

[Ivailo]

Глупости много, на всеки му се случва.
Обаче имам един много кофти случай, дето все си се сещам за него.
Тръгвам служебно със един бус за Русе, делничен ден, по това време ходех всяка седмица по 2 пъти, та в колата още 2 мъже и 2 жени.
И се започват едни сметки, за колко време т5рябвало да стигна и кога къде трябвало да съм и така нататъка.
Това след като всички бяха закъсняли.
Обяснявам че път време няма и си карам както си знам, по магистрталата 140-160, когато чувам най-омразното ми по време на път:
"Кафе ние днеска няма ли да пиеме"
спирам на ОМВ, пие се кафе, пушат се цигари (забранил съм във шофирана от мене кола да се пуши), както и да е тръгваме,
подминаваме Плевен и чувам коментари как сме закъснявали.
Викам кво, карам със 140, какво искате от мене,
по едно време като ми при черня, като нажарих 170 коньовото ТДИ на 6 и отлетях за към Баля със 160-180 км/ч.
Странно как всички останаха кдоволни в тоя момент.
знаете там пътя прави хубав карам си спокойно, в един момент стигам до един участък кадето има спускане след това изкачване и най долу има мантинела от двете страни, гледам отсреща един камион, пред мене бавно движещ се бус, амам доста пред мене, пускам газта, викам минава камиона, газ покрай буса и тва е.
Обаче явно се движех доста бързо и не съумях да преценя ситуацията та доста бързо застигнах буса, наятиснах спирачката, видях че не мога да спра и дадох газ.
Точно се засекохме 3те коли в долината на пътя долу, нямаше никой каде да избяга, видях камиона на 2 метра пред себе си, завих надяснно и после сигурно 1 км не можах да разбера ударихме ли се или не.
най много ме уплашиха писъците отзаде.
продължих да карам така до Русе, амам ми беше много криво.
Питах дали са доволни и от тогава с никой не се съобразявам. Само със възможностите си.

Сори за офтопика, обаче не се сдържах.
Ебати пътниците, честно! Ако ми се качи някой такъв в колата му казвам директно - да си взел рейса. Ако не ти харесва как карам мога да те оставя тука. Последно го казах на брат ми и той нищо не каза до края на пътя. Сега като се замисля май и 3-4 дни след това...
Винаги карам както мога и както преценя. На магистралата рядко настъпвам над 130, а ако не съм сам - почти никога. Голфа е набор 93 и е остарял вече за подобно шофиране. Добре е да знаят хората че не карат безсмъртни коли.

Всъщност като се сетя за глупости - пътя софия-благоевград като го оправиха е по-добре от магистрала, та там сам съм стигал 160, като сигурно може и повече, но съм си малко страхливец. Скоростта я стигам за малко де, после намалявам, не смея да завивам на такава скорост. Въпреки всичко е глупаво, защото има доста да оправям по колата.

[tovaonova]

карах едно Поло 1,4 16v преди 2 години,януари месец беше заскрежено а аз много бързах да се срещна с едно маце.Трябваше да премина през една горичка около 3 кил. завои.Нещо се загледах в радиото и докато се усетя вече порех гората с 90 км.Спрях се върху един дънер 100 ина метра по късно.Теглиха ме с трактор.

[assd]

ми казах на един приятел аре да се повозиме малко (тва когато си празнуваше рождения ден на вилата)
еми качихме се четирима човека пияни на кирки преди една година в една мазда и пича дето караше сечеше завоите в насрещното, по селски път де, около 2-3 часа посреднощ... ама пак можеше да се забие челно (имаше една две коли дето минаха), и на един завой влезе с около 80 ама колата поднесе отиде в канавката и се преобърна два пъти (никой не си беше сложил колан за съжаление) ама като по чудо никой не си строши врата ... изтрезнях за секунди!!! обаче в първия моментслед като влезе в завоя съвсем инстинктивно се хванах за седалката отпред, щото седях отзад по диагонал на шофьора, след тва само помня че вече виждах звездите... колата беше вече по таван, потече нещо и си помислих че е бензин и направо изскочих за секунди като счупих джама на задната врата, после се опитах да отворя предната врата ама тя смачкана и с ритник строших и другия прозорец да излязат другите (ама тва става за секунди, направо още ми се чудят как съм реагирал така, а другите не знаеха кво става - явно БЧК курса помага :Д) после легнах на пътя щото почувствах много силна болка в главата, след няколко минути дойдоха и другите с колите и се почна едно снимане с телефоните и мислите как да скриеме колата или да викаме кат... мислиха да я дръпнеме до гаража на вилата, ама две от колелата изобщо не можеха да се въртят и някво БМВ дето мина явно викна кат, щото дойде един леко почерпен полицай с лада нива... оня вика сами ли ще се оправяме и да махаме колата или му отива книжката, дъра-бъра кой бил в колата, има ли пострадали и тн - ние викаме нема ни нищо, сами ще се оправяме! и така се прибрах аз във вилата, ама след един час отзад на главата ми имаше нещо меко голямо като юмрук! кръвоизлив си помислих аз (тогава направо ми прескочи сърцето и се бях изплашил адски много, и ми се виеше свят) та откараха ме по спешност с един приятел в пирогов (който имаше прорезни рани и охлузвания) щото бяхме най-зле ( случката стана в едно селце до вакарел), на него му нямаше нищо сериозно, на мене за късмет кръвоизлива ми беше подкожен, дадохме подкуп по 10 лв на "лекаря" на рентгена да направи снимки на главите ни по бързо... обаче в пирогов кво видяхме не е истина - намушкани, прострелян, пребит в някакво казино, пиян клошар, някакви проститутки с кръв по лицето... направо лудница е явно нощно време, и един като нас с който се заговорихме и каза "бе бате вградих се в един стълб с колата...) предписаха ми някакви хапчета да пия за разсейване на кръвта
равносметката беше:много неприятности, лежане вкъщи една седмица без телевизия и интернет (лекарите казаха да не гледам), колата тотална щета, на пича му взеха книжката (на сутринта са викнали все пак кат и пътна помощ), един урок за цял живот поне за мен - от играчка стана плачка, а не искам и да си помислям ако беше станало нещо по-лошо! от тогава не съм пил твърд алкохол изобщо и капка, а бира само и единствено когато съм без кола, и си позволявам само една (0,5 л)

имам и снимков матриал но случката дава много теми за разговор като се видим с всички присъствали на тоюи купонец, беше як купон ! поздрави ако някой присъствал чете!

[Tomata-1667]

Понаплясках един неадекватен шофиор които беше много надут причината беше че не си направи сметка когато псува кои точно трябва да напсува /та с две думи водача които набих беше с регистрационен номер еднакви цифри искарал рака от стаклото и беше решил да направи эадрастване на централно крастовище эа това че човека просто реши 5мин да си лафи с някои си там и стана колона от 20коли да чакаме шефа с платения гаэарски номер да се наговори и ние да му се помолим эа да миним/ и така нататък

[Ivailo]

Понаплясках един неадекватен шофиор които беше много надут причината беше че не си направи сметка когато псува кои точно трябва да напсува /та с две думи водача които набих беше с регистрационен номер еднакви цифри искарал рака от стаклото и беше решил да направи эадрастване на централно крастовище эа това че човека просто реши 5мин да си лафи с някои си там и стана колона от 20коли да чакаме шефа с платения гаэарски номер да се наговори и ние да му се помолим эа да миним/ и така нататък

Ти си пребил тоя селяка дето е направил задръстването? И това ти е най-голямата глупост?
Ти сигурно си почетен гражданин в Смолян

[Oxyde]

аз кат се замисля...най голямата простотия беше с старото Венто...с 190 по магистрала Хемус,посока София след Витиня.. по виадуктите..и я усештах как се лашка от вятъра ..ма си държа....и кат се прирбах се замислих че гумите са ми до 170км....и се психирах супер много...какфо е можело да стане..ако се беше пръснала някоя гума...

[The_Machine]

Миналата година февруари месец - 10-ина дни след като взех книжка се качихме с приятели до Копитото с Паско... иху-аху ще си ходим вече, другата кола беше един Кадет 1,6 диза с мнооого луд шофьор, който пък беше на 4 литра бира... надолу мъгла, той дава яко газ по завоите... аз го гоня, гоня... стигнахме до уширенията и вече започнах по-яко да го догонвам с идеята да мина пред него и да го накарам да намали... на 3-та надолу в 8к оборота не знам ква е била скоростта, обаче след един завой само видях стълба срещу мене... Пропуснах да кажа, че пътя беше заледен, гумите ми бяха на 12 години...
Та, летя аз срещу стълба с около 120-130, връщам втора, гумите блокират за момент и колата се поднася срещу стълба точно (там платната се разделят от остров, преди това са сляти, аз се опитвах да си държа моето платно), оттам чукнах спирачката, колата се занесе наобратно, яко ляв волан, вече съм в насрещното, насочвам се стремглаво към едно мостче, десен волан, поизправям колата - срещу мен се облещват два фара на някакъв Мерцедес, отново ляв завой, бетонна стена срещу мен, отново някак си овладявам колата и на пумпал въртейки се спирам в насрещното и както правя последната врътка фаровете ми осветяват патрулката Писаха ми един доста солиден акт, но пък поне всички се отървахме само с уплаха (бяхме 5 човека в колата) и отървах оня на 4-те литра бира, че куките спираха всеки слизащ

Оттогава вече не правя никакви компромиси с гумите просто... започнах и малко да си давам ограничение на карането, но все още не мога да спазвам ограниченията на скоростта

Друга глупост - редовно с този разпадащ се чиреп 86-та година с 205 по километраж по всеки равен път, достатъчно дълъг, че да ги набере...

[дзвера]

последната ми глупост за която съжелявам е следната:правя си десен завой на сфетофара и няква патка правеща ляв влиза в моята лента и бибка и вика псува ааа леле откачих и газ след нея засечка и среден пръсс ама тая бая се уплаши ама и аз минах на 10 см от нея .после ми стана кофти ама има много нагли хорица по пътищата ни,готови да жертват своя и чуждия живот за да минат една кола по напред и да спестят 0,30сек.

[sundy]

Аз пък съм голям заплес понякога - карам си и в последния момент се сещам, че трябва да завия и се случва да отнеса някоя благословия от някой засечен Но най-голямата ми глупост, която обаче продължавам да повтарям е да ръчкам голфчето по магистралата с колкото може (то милото повече от 180 по нанадолнище не дига, ама аз все се опитвам) - заникъде на бързам, обаче като се кача на тая магистрала крака ми натежава... а гумите са ужасно зле (зимни, на края на живота си), колата е 1.4 и нема силици, понякога я усещам че изнемогва... ама вчера излязох от Бургас в 4.30ч. и си бях в къщи в Сф (Захарна фабрика) в 8.05ч... тва с две спирания за кафе и разходка на кучета... А не бързах Другото е обичайното - не винаги си слагам хендс-фри като говоря по телефона, а като говоря се разсейвам и виждам някой светофар в последния момент - спирачки, клаксони... абе като се сетя и аз съм един шИфьор... да не сте ми наоколо