На бала ми се появих пред училището пеш (вероятно защото живеех отсреща). В ресторанта и после на диско публично заявих, че няма да присъствам! Поздравих класната си и си заминах (отново пеш). Бях си наумил, че с изцяло женският ми клас (яко ориентиран към чалгата) няма да отида дори и на кафе... Не съжалявам. Днес (почти 10 години по-късно) съученичките ми са забравили дори самите те с какви коли бяха, но всички помнят каква майна им теглих и как си заминах

(вероятно защото бях единственото момче в класа и един от тримата във випуска)
Какъв е извода?
За мен не е важно да се правиш на такъв какъвто не си

Просто бъди себе си и се постарай ТИ да се забавляваш. Данък обществено мнение още не е задължителен (въпреки, че доста хора го плащат доброволно)
