"Да израснеш през 90-те", Помните ли, когато...

[brabus]

http://www.pica-pic.com/#/nu_pogodi/

[speedvw]

Помните ли?Лимонада на прах.

[Layer]

.........

Aз направо повръщах на ПАНОРАМА.

А за тва детско умирах да го гледам.
http://store.picbg.net/pubpic/4A/0C/caa ... 824a0c.jpg

Панорама беше в събота. Кеворк с всяка неделя беше актуален. От време на време ако не се замотаят много със специалния гост пускаха Пинко розовата пантера вместо Лека нощ деца.

Знам че беше само в събота,нали само тогава можеше да седим до малко по късно.
А то панорама

[ivostefanov]

http://www.pica-pic.com/#/nu_pogodi/

тази игра още си я пазя някъде в архивите и работи
голема радост беше големо чудо

[fantomasss]

Ейййй, четох и се кефих на всичко писано от колегите.
Спомням си как карах колело ЗАЙКА, после ШКОЛНИК и ЛЯСТОВИЦА, докато накрая ми купиха зелена УКРАЙНА за 85 лева с багажник отпред, фар, динамо и светещ заден стоп-атракция...
А как ходехме на ЛАГЕР по цяло лято, ту на море, ту на планина, големи емоции имаше там. По-късно и БРИГАДИТЕ.
В първи клас бях с лента ОТЛИЧНИК със синя връзка и калпаче с лъвче, а по-късно и ПИОНЕРЧЕ с червена връзка. На училище със син панталон изгладен с ръб и бяла риза, задължително с късо подстригана коса и проверка за наличието на бележник. Чантата от кожа подобна на раница с перфектно подредени учебници вътре (и закуска от вкъщи от две филии с лютеница), които ни се даваха безплатно дни преди започване на учебната година.
Манифестациите бяха СЪБИТИЕ.
Да посетиш библиотеката си беше кеф, защото само там имаше "ДЪГА" и други подобни...
Да прескочиш оградата на някой двор и да си откъснеш плод или зеленчук и след теб някоя бабичка да кълне люто, а ти газ да те няма...
Дъвките "Чин-Чин", бонбони "Лакта", "Родопчета" за 10 стинки, "Чайка" (обвита само в станиол), кафе "ИНКА" и "Печена мляна ръж", цигари "Слънце" двупосочни в табакера, "Дунав", "Янтра", "Арда", "Родопи", "Феникс", "Булгартабак" "Стюардеса", "Средец" пакет-140 мм беше супер лукс и се усещаше на момента.
Толкова хубави спомени, стана ми много "готско" като се сетих. Да, липсва ми определено и да, сега е коренно различно за нашите деца, но те след време ще се сещат точно като нас за някои неща, но повечето за тях са даденост, а за нас си бяха култови мечти...

[pepo]

Сещам се за един модел колелета.Когато бях много малък може би 1 2 клас бащами ми подари червено балканче разделяше се на две.Та тогава имаше един модел колелета които вече бяха на исчезване явно много стари приличаха на балканче но в средата между седалката и кормилото имаше скоростен лост(като от Жигула) и колелото имаше 3 или 4 скорости които се сменяха с предвижване на лоста напред и назад но не помня как се казваха тези колелета голяма атракция си бяха

[fantomasss]

Сещам се за един модел колелета.Когато бях много малък може би 1 2 клас бащами ми подари червено балканче разделяше се на две.Та тогава имаше един модел колелета които вече бяха на исчезване явно много стари приличаха на балканче но в средата между седалката и кормилото имаше скоростен лост(като от Жигула) и колелото имаше 3 или 4 скорости които се сменяха с предвижване на лоста напред и назад но не помня как се казваха тези колелета голяма атракция си бяха

Това бяха така наречените колелета "ЧОПЪР", имаха 3 скорости и наистина бяха атракция. Докарваха ги с връзки от чужбина или от едновремешните КОРЕКОМИ.

[pepo]

Сещам се за един модел колелета.Когато бях много малък може би 1 2 клас бащами ми подари червено балканче разделяше се на две.Та тогава имаше един модел колелета които вече бяха на исчезване явно много стари приличаха на балканче но в средата между седалката и кормилото имаше скоростен лост(като от Жигула) и колелото имаше 3 или 4 скорости които се сменяха с предвижване на лоста напред и назад но не помня как се казваха тези колелета голяма атракция си бяха

Това бяха така наречените колелета "ЧОПЪР", имаха 3 скорости и наистина бяха атракция. Докарваха ги с връзки от чужбина или от едновремешните КОРЕКОМИ.

http://www.tradebg.net/%D0%B0%D0%BD%D0% ... 58adv.html

[Pacho B]

Сещам се за един модел колелета.Когато бях много малък може би 1 2 клас бащами ми подари червено балканче разделяше се на две.Та тогава имаше един модел колелета които вече бяха на исчезване явно много стари приличаха на балканче но в средата между седалката и кормилото имаше скоростен лост(като от Жигула) и колелото имаше 3 или 4 скорости които се сменяха с предвижване на лоста напред и назад но не помня как се казваха тези колелета голяма атракция си бяха

Това бяха така наречените колелета "ЧОПЪР", имаха 3 скорости и наистина бяха атракция. Докарваха ги с връзки от чужбина или от едновремешните КОРЕКОМИ.

http://www.tradebg.net/%D0%B0%D0%BD%D0% ... 58adv.html

Щом и аз го виждам за първи път,значи са наистина редки!

[pepo]

Ами това което си спомням мисля че беше малко по различни смисъл седалката беше от нормално колело и лоста беше доста по дълъг но все пак доста бледи спомени.Иначе в общи линии маи е това като на снимките

[aylin78]

Хувави времена,но за съжаление всичко е било утопия,споням си и Чернобил когато на никого нищо не казваха.....

[Tyan]

Брабус ..... сайта е супер, ама друго си е "на живо", другия път ми напомни да ти покажа музея в "компютърната стая"




имам още







купувани от кореком ...имам още торбички на кореком

[Sashko_Trg]

готиното беше всичко помня всичко което колегата е написал горе Но така е всеки разте и си поема по неговия път аз бих дал всичко за да дойде това време даже както се казва "ще дам душата си на дявола" за да се върна в тези времена

П.П. Последната снимка която я е постнал колегата тази игра я помня

[zloqq]

П.С. Сетих се за още едно готино деЦко , беше руски игрален филм с едно момиче, дето идваше от бъдещето...Пътуване във времето май се казваше...

Минаваха едни през едно огледало и отиваха на един космически кораб, после пак се връщаха през огледалото
Ех как искам да се сетя за това децко...

"Гостенка от бъдещето" се казваше. Направо не можех да откъсна очи от това момиченце.

Много готина темичка и много хубави спомени. Още по-хубавото е, че има хора, които да те разберат, да знаят за какво говориш... И наистина слушахме родителите си и отстъпвахме място в трамвая на някой дядо. Има и сега деца, които са така възпитани, но на фона на всичката чалга и кич се губят за съжаление. Ценностите са други. Материални, а не духовни. Все повече хора предпочитат виртуалното общуване, вместо очи в очи. Дори децата си пишат през нет-а едно с друго!
Лично аз, никога не бих заменил общуването на живо с това през компютъра! Освен ако не ми се налага, както всъщност се получава в момента...


Ставах с песничката по БНР в 6:50 /която и сега ме буди от телефона/, пред вратата на училището ме проверяваха за синята връзка, изрязаните нокти и чисти уши! В голямото междучасие ядях кифла с мармалад или скаличка и пиех боза. В чантата ми на гърба имаше и сандвич освен учебник и тетрадка /или две/ за всеки един час през деня. Униформата за физическо беше бяла тениска, черни гащета и гуменки. Баща ми всеки ден ме предупреждаваше да не вземе да кажа на някой, че слуша "Свободна Европа" на ВЕФ-а, въпреки че мен изобщо не ме интересуваше, какво е това предаване. Бягахме от циганите ако бяхме по-малко на брой, иначе си се маризехме по детски Катерехме се по блоковете и крадяхме антените за тръбички за фунийки, а от печатницата свивахме "оризова" хартия или някой намираше вносно списание, което режехме внимателно на лентички. Като свършеха фунийките ползвахме топчета от живия плет. Имахме прашки и дебела тел за скоби. Но имахме и правило - не целехме птичките! Пукахме почти всеки ден топката, докато ритахме в парка, понеже винаги плондера се показваше от някъде. Правехме хартиени "бомби" и ги пълнехме с вода. Търкахме 5 стотинки с прах от счупени луминесцентни лампи докато побелеят и ги подавахме обърнати с герба нагоре на сладоледчията, който ако се излъжеше да ги помисли за 50 ст. ни даваше 2 сладоледа от 25 стотинки. Играехме понякога на улицата футбол или бадминтон, понеже кола минаваше на 10 минути /а днес не мога да си спра спокойно пред гаража, защото Булстрад е задръстен по всяко време от коли за огледи/. Имаше толкова много деца, че винаги поне по 5-6 чакаха да играят мач. Вечер се прибирах за "Сънчо" или за Пинко/Уди кълвача/Дюдю, когато беше неделя и излизах отново, докато не ме приберат насила от улицата. Имах един чифт "Ромика" и един "Адидас" - от единствените модели в Нар Маг. Имах едни дънки и много си ги пазех! Всичките ми играчки се събираха в един средно голям кашон. Събирах пари, за топка като връщах хартия и бутилки /бирени - 7 ст., от литър - 10 ст./. Наказваха ме, като ме караха да чета книги! Имахме един-единствен комшия с видео "beta-max" и като замина за морето една година го остави у нас. Имаше и една касетка, която гледах 35 пъти! "Междузвезни войни"! После се появиха видеотеките, пълни с касети с лошо качество и преведени само от мъж или жена. Световното първенство е Мексико '86 беше първото ми невероятно изживяване, въпреки че понякога отборите изглеждаха еднакви на черно-белия телевизор. Обаче "американското лято на '94-та" беше последният път, когато си спомням хора да се прегръщат в еуфорията си с непознати по улиците и ВСИЧКИ да са щастливи! Сега на улицата ни няма такива тумби деца...
Родопчета и чайки, етър, скалички, бонбони лакта, плетени торби от двете страни на кормилото на колелото с празни бутилки за връшане, одрани колена и лакти, фунийки, сапунени мехурчета, не се сърди човече, ресторанта на морето с дървените столчета и оркестъра и цветните крушки отгоре му, закачени между дърветата, кюфте с лютеница, капачките по стрелбищата, ходенето бос по топлия асфалт от квартирата до плажа. После обратно у нас - първия учебен ден, старите чинове, домашното, което ако не си написал - не излизаш да играеш, Коледа, подаръци, зимната ваканция и пързалките с железни мини-ски на които редовно се късаха каишките. И пак училище-мъчилище и пак ваканция...
И най вкусното нещо на света беше крайщника на топлия хляб от пекарнята на ъгъла, заедно с топлия домат откъснат току що от градината и парче обикновено сирене
Егати КЕФА! А колко още неща мога да напиша, но няма нужда. Всеки, роден преди 80-та знае, какво се случваше във всеки ден от нашето детство!
Благодаря, че с темата ми го припомнихте

[forski]

Баш тъй си беше