Не мога да кажа, че съм изпитал страх. Първо толкова ми се спеше, че едва разбрах какво точно се случва. Второ бях толкова сънен, че явно не съм преценил ситуацията трезво защото станах от кревата чак като спря труса. Обух си панталоните и докато се чудех дали да си слагам чорапи или да скачам директно в чепика нещо ми размина мерака да излизам навън. На улицата валеше и нямаше никой. Нещата поутихнаха и прецених, че е дребна работа. Пуснах ТВ-то и нямаше никакъв отзвук. Пуснах компа и видях една новина + форума. Изпуших две цигарки на балкона и си легнах отново.
Жена ми не мигна цяла нощ, а аз си заспах като пич. Към 4 и нещо ме събуди по-слаб вторичен трус и жена ми нещо мрънкаше, но отебах и спах спокойно до 6 когато станах за работа.
Днес след като видях новините и изчетох къде какво се е случило като че ли постфактум ми потрепери под лъжичката но... след дъжд качулка дет се вика

Да кажа, че не съм изпитал емоция не мога, но определено нямах време да се страхувам. За паника пък дума да не става.
Твърдо вярвам, че пред майката природа няма кой да се изправи и ако е дошъл момента да си идем файда от страх и паники няма.
За мен лично снощната история е добър повод да си припомня колко дребен и безпомощен е човек и как нищо не зависи от него. Колко смешни и жалки са мечтите, амбициите, мераците и плановете ни...
Яжте, пийте и си носете новите дрехи. Днес ни има, а утре не
