Детската градина и психика до побъркване

[connor cane]

Абе много специалисти в тоя форум - подаръци, психолози, психиатри...
Детенцето е свикнало с баба си и сега му е кофти.
Аз като малък, след 3 седмици на село при баба и дядо заради операция на майка ми, не съм искал да се доближавам до майка ми и баща ми въобще и съм ревал като магаре като ги видя.
Нормално. А консултация с детски ПСИХОЛОГ (не психиатър) може да е от полза.
Дано се оправят нещата, че наистина е гадно детенцето ти да е неспокойно и нещастно.

[Dragon]

Довечера дано се сетя да намеря вкъщи телефона на една адски добра детска психоложка (дъ_бест), ако не - пиши едно ЛС, Аднане...! Не трябва да оставяш детенцето ти да сънува такива неща, чак ми се сви сърцето като чета!

[Adnan]

Аз ако може не искам да я карам никъде. Искам на мен да ми се даде съвет. Чета от нета някави простоти как да се сближим с детето и т.н. от там се опитвам да правя неща но явно не действа.
Имам нужда от съвет от някой разбиращ.

[group®]

Василе сбъркал си занаята
Логично разсъждаваш и дор правилно

Все пак Аднане питай тук - http://psychologybg.com и http://www.psihologia.net
Има и форуми

Но приемай всичко критично, че наистина има доста вредни съвети
Полезно е, когато ти се дават идеи как ти сам да разбереш проблема и да намериш решението, но все пак трябва да се прави от разбирачи

[vaskoto1]

Василе сбъркал си занаята

бе не съм ве-по себе си съдя. аз съм си дечко още...

spam!
mod edit. vaskoto1

[Vizor]

Аднане дано успея и аз да помогна с нещо.. дойде време да си спомня всичко четено за приложната психология.. дано помня по голямата част ;(
първото, което искам да ти дам като съвет при детските страхове и подтикването им е тревожността на родителите на детето. Прекалено голямото внимание и опитите за опазване на детето му влияят кофти.
около 2 годишна възраст колкото е при теб идва страхът от тъмнината..
тази вечер ще прехвърля всичките книги, които имам за детската психология и ако успея да намеря нещо читаво ще драсна лично.. това е просто което се сещам в момента

[rosy]

http://forum.bg-mamma.com/
останалото беше глупости! ако можеш помогни на момчето защото проблема е сериозен.. с групата имате лични!
mod edit: Vizor

[Ludia]

Аз ако може не искам да я карам никъде. Искам на мен да ми се даде съвет. Чета от нета някави простоти как да се сближим с детето и т.н. от там се опитвам да правя неща но явно не действа.
Имам нужда от съвет от някой разбиращ.

няма да водиш детето никъде
ако искаш ще дойда с нея да се видиме и запознаем някоя вечер... аз съм близо до теб / нали си в Левски ? / . но сега е командировка, в неделя се връща.... ако искаш на лс да продължиме ?

[Adnan]

Аднане дано успея и аз да помогна с нещо.. дойде време да си спомня всичко четено за приложната психология.. дано помня по голямата част ;(
първото, което искам да ти дам като съвет при детските страхове и подтикването им е тревожността на родителите на детето. Прекалено голямото внимание и опитите за опазване на детето му влияят кофти.
около 2 годишна възраст колкото е при теб идва страхът от тъмнината..
тази вечер ще прехвърля всичките книги, които имам за детската психология и ако успея да намеря нещо читаво ще драсна лично.. това е просто което се сещам в момента

Тъмината не я плаши бате аз отдавна съм я научил с нея си играеме на тъмно жмички и т.н. Но има други неща от които явно не ми побира мозъка. И трябва да се разровя яко да почета малко. Ако имаш нещо ще съм 1000000000000000000000000000000000000000х

[bobo7]

Колегата Рабит ме пита за възраста на детето което съм забравил да пиша :
2 години и 8 месеца.

баце, нормално е да не иска да ходи там.
Дори да си играе, предпочида да е с вас.
Това ще отмине

[Ivailo]

Показва как някой му отрязъл гърлото, аз съм на толкова години и съм гледал какви филми такова нещо не сънувам. А у нас не се пуска нищо друго осевен картон и музикални канали.

Ужас!
Не знам дали ще го приемеш като съвет или нещо друго, но дори и така да е не смятам, че ще има някакво пряко влияние на детето, така че го давам, пък груп ако рече да търка...
Говори с учителките! Майка ми е детска учителка и може би познава децата по-добре от собствените им родители. Да каже какво прави по цял ден, говори ли си с другите, играе ли си с тях, бият ли се? Може да има други родители-изверги, които да си гледат филмите пред детето и да не им пука дали там се режат гърла и т.н. Това съответно е страшно интересно на децата и го разказват на другите!
Иначе в ДГ аз бях така: Сутрин рев, докато мама ме заведе там, после не мога да си тръгна, че ми е кеф да си играя с другите.
Само че при мен беше друго, щото мама ми беше учителка (не във всички групи де, само в една), а детската градина беше срещу къщата, в която живеехме Пресичам улицата и съм си вкъщи И въпреки това чаках да ме вземат.

[Pichaga]

сега имам такъв личен опит, за разлика от повечето психо писали по-горе
ако детето тепърва тръгва на детска градина това е ОГРОМЕН СТРЕС, отделя се от най-близките, били те мама и тате или баби и дядовци, отива в непозната среда, където не е № 1 и център на вселената, това нормално води до затоморзяване на психикатаи избива нанякъде
честно да ти кажа няма да е лесно, трябва да мине време, полеко и постепенно да свикне, че вие го водите, но и ЩЕ ГО Вземете
говори с даскалиците, как се чувства през деня, как се държи, плаче ли, играе ли си с другите деца или само, спи ли
просто все едно да знаеш какво прави по часове през деня, да знаеш как се чувства
децата на 3 години имат развит Аз и са много по-големи в психическо отношение, отколкото ги смятаме ние родителите
попрегледай и в бГ мама, там сред изтрещелите майки има и читави мнения
и най-вече спокойствие, ласкави думи, защото всяка нервност на родителя се предава умножено по 10 на детето
на моята дъщеря и трябваше 2-3 месеца да се адаптира в яслата-тръгна на 2,5 години и все още вече на градина, сутрин помрънква
знам че изпитанието е и за детето и за родителите, но ще свикнете и ще се напаснете един с друг

[minimiro]

Аз пък като татко на едно от трудните деца... т.е. тези който правят всичко само и само да ти привлекат вниманието и да стане на нейното залагам на това че се опитва да ви подчини...
Очевадно е че сте шашнати родители... хлапето го е усетило преди нас тука и жална ви майка.... не излезете ли на глава с него добро не чакайте.

Наща вече е на 5, и до ден днешен като спи е повече от активна в съня си.... върти се, мята се, говори, става, прави някакви координирани горе долу действия и движения, говорим си, после си ляга и продължава да спи.... но през цялото време реално не е будна... с отворени очи е, но единственото с което мога да го сравня като състояние е като излизаше от упойката след сливиците... погледа им е някак празен и непознаващ те... Както и до ден днешен както си спи, скача и почва да реве за майка си..... убеден съм, че и тогава не се контролира напълно, някакво полусънно състояние е, в което и детето не знае съвсем кво става около него.... Често както реве реве и изведнъж спира и се оглежда и почва да мрънка, Що ме будитееее....
Иначе и нащо затваря градината случвало се е и от учителката и да хода да я прибирам... но свикват с това, не е болка за умиралка...
Изобщо мисля че твърде много се експонират проблемите на децата днес, навремето майка ти да не е ходила да те зима в 3ч. следобед, че да си първи... или баща ти е ставал да си играе нощем с тебе.... или вместо това скръц със зъби и ти подгрее врата.... пък нA човек си станал.....

гледайте по-спокойно на живота.... 2-3-4 годишните навлизат в фазата на кошмарите нощем.... нищо обезпокойтелно

[musura]

Моят съвет е, да се опитате да създадете режим, който да се повтаря монотонно всеки един ден. Примерно ако някаква заигравка й харесва, прави я всеки ден по въщото време. Трябва да си имате изградени процедури за всичко.
При мен как е- сутрин се събуждаме с едно и също - гъделичкане, после малко смях, после 5 минути анимация по супер7, после миене на зъби и обличане за градината. В градината винаги прегръдка и целувка за довиждане и се разделяме. Вечер също имаме процедура по взимане от градината, игрите които играем преди лягане са едни и същи и винаги се смеем Така, според мен, детето знае кое след кое следва и не се притеснява. Примерно няма вариант да ми каже "не ми се спи", понеже тя си знае, че след игрите идва ред на спането

Все си мисля, че режима е най-важен, а не да се стремите на 100% да й угаждате и дда се правите на маймуни- по този начин най-много да се влошат нещата... А и малко твърдост трябва да се проявява от време на време, дори на нея да не й харесва, дори и да плаче...

[radotom]

Тъй като Груп е адски прав, не искам да давам съвети, а само малко случки от градината на баткото:
Още преди градина, докато другите хлапета ги заплашваха с: 'Мирувай, че те пращам в градината!' ние прилагахме тактиката 'Ако не слушаш, няма да те пуснем на градина с децата!'
И когато дойде времето той тръгна с огромно желание! Да се е случило 1 или 2 дни от първата седмица да помрънка малко...
Втората година имаше едно момченце, което плашело нашия, че баща му имал пистолет, че щял да го стреля, че... И нашия се връзваше! Ама така се връзваше, че не щеше да ходи, страх го беше другото момче да не е взел пистолета и да го гръмне!
Много зор видях тогава! А то било лесно! -> Изрових от килера въздухната пушка и я показах на сина ми: 'Това, тате, е пушка! Тя е много по-мощна от пистолета, сам знаеш! Кажи му на тоя, че вземе ли пистолета да те гърми- на другия ден си с пушката!'
Край! Това беше!
Та си мисля да не би някое друго момиченце да е заплашвало дъщеря ти с отрязване на глави, късане на коси и такива неща... Те госпожите това обикновено не го забелязват! Както не бяха забелязали и при нас.
Относно късното вземане- не е гаранция. И при нас се случваше в началото да мрънка, че го вземаме сред последните, но много бързо се усети, че колкото по-късно го вземем- по-дълго време ще си играе на катерушките, с децата.... и се е налагало жена ми да седи по 1 час в градината, та да вземат всички останали деца от групата, да си тръгне и нашия

Но всичко си е до дете!
Сега от 15-ти ни чака първия ден и на малката... Тя е по-инат от баткото... Как ще е при нея никой не знае!