Ето я старата тема, даже Scuba и там е писал
viewtopic.php?f=60&t=8009
ето го и моя отговр:
Tihon написа:]Стопаджия съм. Ако някой не е разговярял стопаджия, да ме потърси на софийски събор...
На личния си Голфчо имам над 55 КМ за три години. Колко имам на стоп не знам, но миналото лято направих София- Синеморец- Шабла-София, за 4 дена, това лято четвъртък ходих на концерта на Пърпъл на стоп, после си останах на Шабла 2 дена и се прибрах за 9 часа /от събирането на палатката до отключването на апартамента в София -520 км от табелката на София до къмпинг Дружба, Шабла/. Отиването също бе за 9 часа. Разходи за път - 1,50ст за градски транспорт във Варна...
Колкото до стопаджийството... състояние на духа си е - никога не знаеш дали ще стигнеш и за колко време ще стигнеш, кой и как ще те вземе, къде ще попаднеш, какво ще преживееш, можеш да разчиташ само на себе си ако ти се случи нещо по средата на пътя.../макар че лично за мен винаги има един, двама предупредени с коли, отделно 1-2 приятели по транзитните градове/... Друго - като планинар, винаги стопирам на слизане от планината, но никога не на тръгване - сутрин времето е строго разчетено - вечерта трябва да сме в хижа. Другото, може би най-суперското, са готините хора с които се запознаваш по време на стопа... единия тип от шофьорите който спират на стопаджии са над/около средната класа, освободено мислене, спокойни като цяло за българсите условия постигнали някаква стабилност в личен и служебен план... в четвъртък например първата кола която ме хвърли София- Ловеч адски ми бе интересно - с водача си говорехме, по -точно той ми разправяза Сибир - за тамошните условия за бизнес, за пътищата в тайгата и колите, хората, мутрите, отношенията между ФСБ, мутрите и бизнеса и т.н. Караше Форд Ескорт комби /но каза че най-добрата кола която е карал е Пасат В5
и то не като лукс а като "добра кола"
Стопирам, ако имам достатъчно време и не се иска от мен точно определен час на пристигане в дадено място. За мен стопирането е емоция, също както да направиш готин, здрав преход с раницата в Пирин или да вдигнеш километража по магистрала с някой, който бърка по отошение на здравината на VW-двигателите.
Общо взето, както каза един тираджия, който ме качи в неделя на връщане - да качиш стопаджия е като да направиш добро на някого и да го хвърлиш в морето,/ доброто, не стопаджиите:) оставаш си с "лек път' и спомена за хората, който никога няма да видиш отново...
) , на развален български взе да ми предлага баш златни пръстени , едва се отървах . 
)
Отварям и гледам водното съединение от помпата към блока се пръснало по дължина!!! В неделя се развива действието, обхват горе няма - планина. До манастира 7км до град Рила още 18 надолу. Добре, че една лелка!!! ме качи до манастира, но от там надолу са 18км. Тръгвам аз коли фул, никой не спира... вървя отчаян и по едно време 
, но мисълта ми е че трябва да сме човечни 
