Колега, акциите тип "Да бъдем по-добри в един по-различен ден", се провеждат ежегодно, като мисля, че са започнали с тази в Благоевград, която мисля, че ти визираш. Освен нея направихме една в детското онкологично отделение в МБАЛ "Св. Марина" - Варна (може и да бъркам името), 2009 направихме една страхотна акция в ДДЛРГ "Надежда" - Русе, а тази година - в с. Дълбок дол.
Та мисълта ми е - когато се опитаме да организираме нещо подобно, започваме от рано (не от днес за утре, или от тоя за другия месец).
След това - ще кажеш "В България има толкова много домове"... Е да, ама целта е да сме максимално полезни и да уцелим този, който е най-нуждаещ се. За целта трябва човек на място, който да го посети. Да, има около 65000 регистрирани във форума, ама стане ли дума за благотворителност всеки гледа в другата посока. Говоря от опит! Говоря защото съм обикалял с кутията за пари по сбирките и съм приканвал хората да пускат по някой лев... И тука в тази тема виждаме жив пример - "ето ви една страница с n на брой дома за сираци, има си телефони, ОБАДЕТЕ СЕ". Добре де, що ние? Ти телефон нямаш ли? От тук излиза пък следващия проблем - по телефона шефката ще ти каже, че нейния дом е най-нуждаещ се и че имат спешна нужда от джакузи, климатик в директорския кабинет, както и 46" LED телевизор, да се образоват децата (естествено, отново в директорския кабинет).
По телефона НЕ СТАВА! Трябва някой да отиде на място и да знае реално каква е ситуацията в дома.
После - що на коледа бе колега? Остави коледата на pr агенциите, ние сме по другите 364 дни в годината...
От страни изглежда ужасно лесно, а всъщност е ужасно трудно това да организираш едно такова мероприятие.Миро
Като допълнение ще кажа (повтарям се за 273465 път) - такива акции не са за всеки. Ръководствата на домовете също така правят и една кофти постъпка - крият най-кофти случаите, най-недъгавите деца... Е да, ама в Русе искахме всяко дете да хапне торта. На мен ми се падна честта да занеса лакомствата в тази група... Едвам издържах 5 минути... Нямате си ни най-малка идея каква беше гледката... Децата не можеха да се хранят сами...
Но има едно удоволствие, което изпитваш след такава акция... Да си спомниш усмивките, които си видял през този ден...
Да, като си тръгнеш детето пак остава само, но ти поне си му подарил един усмихнат ден, което е нещо!
А относно тия домове, които искат сухо, но не и материално, можем само да пожелаем приятен ден на шефката, дано успее да омае някоя pr агенция.
Жоре, на тебе за 84-ти път ще ти кажа - като не можеш да помогнеш, поне не пречи. Не всички деца в домовете за сираци са циганчета.