Гледам да не се поддавам на емоций зад волана - не е здравословно - лошото е, че не винаги успявам - по пътищата имаме твърде много колеги, които си избиват комплексите, когато са зад волана и карат барутници от най-различни марки и модели... Има и склерозирали старци, обикновени некъдърници с купени книжки, неопитни смелчаци зад волана, уморени или угрижени колеги, заплеси, малоумни рацери - млади и стари, псевдомутри, истински мутри, обикновени келеши, келеши /понякога на 18-19 г./ със служебни коли, бусове, баничарки, таткови автомобили, чието поведение на пътя не познават, млади пилоти с 5-10к км шофьорски стаж, които и листовките са минали "на магия" и не знаят значението на знаците и маркировката /когато ги има, но това е др. тема.../, опитни гадове с автобуси и камиони... Сигурен съм, че можете да ме допълвате до безкрай...
Отговорът ми е - опитвам се да преценя кое е най-безопасно и след това - удобно за мен, да предвидя /колкото мога/ нещата и ако това означава да дам газ - правя го... Но не ме притеснява и да ме задмине - стига да не го настигна след 100-200 метра и да ми се наложи да "излизам" от 5-та.
