http://www.sedembg.com/page15.htm
Коментарът на Иво БЕРОВ
България има шанса да се потруди за своите славни години
Поданици, които желаят да бъдат управлявани, не могат да имат политическа култура. Не могат да имат политическа култура хора, които трябва да бъдат ръгани с остен или примамвани с морков, за да вървят напред.
По телевизори и радиа различни люде приканват съвкупния български народ да си слага националното знаме пред къщите, защото така правели американците, а те не са с нищо по-горни от нас нали, значи и ние можем така.
Вярно е. Не са по-горни. И си слагат знамена пред къщите.
Едни такива двукатни къщи, всичките еднакви, с малка градинка пред тях, с трева, която косят с автоматична косачка, понякога пред къщата има и басейнче, или пък големи надуваеми легени, из които джапат деца. Обикновени къщи, в които живеят средните американци. Нищо особено. Освен може би знамето, забучено в двора или на покрива. И най-вече това, което знамето изразява.
А то изразява не само гордост от принадлежността към най-могъщата нация, а нещо много по-дълбоко и лично, което би могло да се опише и така:
“Аз съм човек работлив. Спечелил съм всичко с честен труд в честна надпревара. Аз съм свободен гражданин на свободна страна. Гордея се със себе си, с къщата си, със семейството си и с държавата си“.
Това изразява американското знаме
пред една обикновена къща на един обикновен среден американец. А какво ли би изразявало американското знаме, забито посред някой негърски коптор (ако има още такива). Или бразилското знаме, забито насред смрадта и тенекиените бидонвили на Рио.
Не се знае. По коптори и бидонвили никой не развява байраци. Но ако някой все пак го направи, то ще е майтап някакъв. Или ще го направи за подигравка, от негодувание, за проклятия или от лудост. Но не от патриотизъм.
А какво ли би изразявало българското знаме, ако започне да се вее по балконите на панелните коптори редом с праните гащи на патриотичния си собственик
Ами приблизително следното:
“Аз живях при комунизма и след цял живот бачкане успях да се уредя с тая олющена панелка благодарение на партията. Гордея се с нея, въпреки че водата от банята на съседите се просмуква и капе от тавана. Имам си и кола. Тя е малко старичка и трудно пали през зимата, ама след петнайсе минути загрявка фърчи из дупките като некой ламер. Какво е това до знамето ли? Ами това са ми гащите. И на децата, и на жената. Ние си имаме и пералня “Перла” благодарение на партията, ама няма къде да простираме, та затова простираме до знамето. А с него изразявам патриотична гордост, защото съм идиот, макар и българин. Тоест искам да кажа, че съм патриот, макар и българин. Тоест извинете. Искаха да кажа, че съм идиот, макар и патриот
Май пак сбърках. Абе какво си ме заял за това знаме. Я виж американците какво правят, ние да не сме нещо по-долу от тях, я!“
Разбира се, няма такива патриоти, макар и българи (така ли беше?), които да са се дотам чалнали, че да развяват българския пряпорец редом с праните си гащи. (Бучат знамена по покрива предимно мутрите по новобогаташките си вили.)
Но при извънредно много хора патриотизмът се изявява по не по-малко нелепи начини. С исторически бабаитизъм, фолклорни умиления, чалгаджийски опиянения и люти закани срещу измислени врагове.
А всъщност истинският патриотизъм е съвсем другаде. Той не започва със знамето. Започва с къщата, пред която се вее знамето. Даже може и никакво знаме да не се вее. По-важното е стопанинът, след като построи къщата, да има всички основания да заяви:
“Аз съм почтен и свободен гражданин на свободна страна Спечелил съм всичко с честен труд в честна надпревара. Плащам си данъците, помагам на тези, които имат нужда от помощ, и изисквам от моите управници да си изпълняват задълженията. Гордея се със себе си, със семейството си и с държавата си.“ Това са думите на простичкото, достойно, лишено от показност, глупост и болезнени уклони родолюбие.
Но такива хубавини като къща, градинка, басейнче и кола обаче никой не дава даром. (Така става обикновено с хубавините.) И на американците никой не им ги е подарил. Не им ги е спуснало някое бекапе (защото си нямат, може би). Нито пък на европейците някой нещо им е спуснал (макар че си имат бекапета).
Хубавините се заработват
Човек получава само ако предложи нещо в замяна. Това е свободният пазар. На хората в Европа и по света им пука за Симеон и Калоян точно толкова, колкото на българите за Шака Зулу. Хич не искат и да знаят дали България е на две или на хиляда и две години. Те биха искали да имат полза от нея. И я питат какво предлага. (Ако въобще разберат, че има такава държава.)
А тя предлага предимно проститутки, наркотици, крадци, мутри, бебета, човешки органи и първобитни напеви. С това сме известни. А също с продажността и грубиянските майтапи на Иван Славков. (Носител на най-високото държавно отличие за култура.) Това е нашето производство засега. И нашият срам. Не загубите по мачове и първенства. Защото подобни особености ни приобщават към държавите от Третия свят. Към така наречените лоши държави, които са пълни с патриотари, религиозни фанатици, бабаити и чалгаджии. Които не ги бива да произвеждат (освен петрол и наркотици) и които прикриват неуспеха си зад показна привързаност към племето, държавата, религията или нацията.
България си няма нефт. Наркотици не може да произвежда. Може само да им бъде Гара разпределителна, а на това не бива да се разчита. И туризмът не е разрешение. Не можем да съперничим на Турция и Гърция. С туризъм България може да оцелява. Да крета. Истински напредък и благосъстояние в съвременния свят се постига само със съвременни технологии, с
наука, образование и комуникации
Франция има един отрязък от своята история, известен като Славните тридесет години. Те нямат нищо общо с Наполеон или Карл Велики. Това са годините между 1945 и 1975, когато от изостанала, бедна, гладна и опустошена страна Франция се нарежда между първите държави в света. Разбира се, Европа е имала своя план “Маршал”. (Предложен и на България между другото, но тя го отхвърля, защото освен партията нищо друго не й трябва.)
Но България има сега друга чудесна възможност. Да влезе в Европейския съюз. Да се представи на голямото състезание. Да покаже, че иска, че може и че е достойна за съвременния свят. Да се потруди за своите славни години. Да напредне и да придобие самочувствие. Да приеме ценностите на водещите държави. А тези ценности нямат нищо общо с историческия бабаитизъм, Трифоновското тупане по гърдите, фолклорно-спортните възторзи, въздигнатите в национална идентичност вити хора и котловинни чудатости, които ни натрапват от медиите самообявили се за патриоти недосмислени люде. Смислените ценности не са нито толкова много, нито толкова непознати и загадъчни. Могат да се сведат дори до три или четири:
Производство и включване в световния пазар.
Грижа за възрастните и безпомощните.
Свобода, демокрация и спазване на човешките права.
Политическа култура.
Като политическата култура не означава махленско мъдруване
на три ракии за България на три морета, а защита и отстояване на обществените правила, които хората са се сговорили да спазват, за да направят съвместния си живот поносим и смислен.
Само че поданици, които желаят да бъдат управлявани, не могат да имат политическа култура. Не могат да имат политическа култура хора, които трябва да бъдат ръгани с остен, или примамвани с морков, за да вървят напред.
Точно такава карикатура се появи на една изложба и получи награда дори. От някой си Иван Кутузов, или нещо подобно. Карикатурата изобразяваше България като неблагородно магаре, обкрачено от благородния Симеон. Симеон държи пред магарето въдица, а в края на въдицата висят като примамка европейските звезди. Та така върви България напред –
мамена и обкрачена от Симеон
Не е толкова важно това, че когато България успя с много усилия да получи покана за членство в НАТО и Европа, Симеон си кюташе в Мадрид, продаваше семейните си ордени и говореше, че е по-добре да не влизаме в НАТО. Обидното в тази карикатура е, че тя изразява едно отношение към света, към политиката и към държавата, които идват от тъмните времена на робското покорство. Отношение, което кара
чувствителният човек да се срамува
от това, че е българин. Както се срамуваше някога, че има за държавен глава недоучил палячо като Тодор Живов. И както се срамува сега от Симеон. Защото всяко изказване на Симеон е подигравка с България. Подигравка, която той си позволява единствено поради невежеството и покорството на туземците.